Дял
Храненето на деца, заедно с въпроса за съня, е една от най-обсъжданите, трудна за преживяване родители и често противоречиви теми. Най-лошото е, както обикновено, практиката. Проучихте таблиците. Знаете, че много плодове, зеленчуци и ценни протеини са от съществено значение за детето. Теоретично имате идеалната идея, че закуската трябва да бъде 20%, десети 15%, обяд 35%, оловрант 10% и вечеря 20% от приема на храна на ден. Дори сте стигнали толкова далеч, че можете да напишете своя собствена готварска книга от здравословни рецепти за трохи. А резултатът ?! Милият ти отказва, изплюва, яде. Без паника, моля!
Вкус на люлка
Децата, както и възрастните, имат своите любими и нелюбими храни. Не е нужно да вкусят само внимателно приготвено, питателно и балансирано ястие за вас. Не забравяйте, че както настроенията, така и вкусовете се променят. За малки деца това може да бъде наистина бърз процес. Това, което са обичали един месец (може би само седмица, може би само ден), на следващия предизвикват пристъп на плач. Въпреки това обаче е вярно и обратното, така че горещо препоръчвам да предлагате и да опитате храна, която е била продухана веднъж или десет пъти, да опитате леки вариации, да варирате и така нататък. Същото се отнася и за новините в менюто. Детето трябва да свикне с новия вкус и това обикновено не е еднократен процес.
Не се манипулирайте!
Ако детето дърпа за втора година и повече, то може да се опита да наложи собствената си воля не само в областта на храненето. За периода на първото предизвикателство е от съществено значение да се формира идентичност, която вие като родител със стоически мир приемате точно когато четете статии по тази тема. В действителност обаче вашите нерви и уши изтичат от процеса на ставане. Например, когато картофеното пюре се окаже в главата ви или детето ви превърне обяда в творческа работилница.
Отказът от ядене обаче също е една от възможностите за манипулация. Да, дори малко дете може да манипулира родител или дори да поеме така наречената власт. Което в никакъв случай не може да се определи като безобидно поведение. Използва храна, респ. отхвърляне на храната като средство за сила. Според Иржина Прекопова „принудителното отхвърляне на предлаганата храна“ е особено опасно. Това всъщност е един вид двубой, на който детето трябва да издържи каквото иска да спечели, ако иска да запази управляващата си позиция. Това е принцип, а не вкус. Тук обаче става въпрос за по-дълбок проблем, който Прекопова анализира по-подробно в аплодираната и проклета книга „Малкият тиранин“.