Целта на дългосрочното лечение на диабета е:
- осигуряват нормално развитие на организма (особено при диабет тип I, който засяга главно по-младите възрастови групи)
- намаляване на симптомите на метаболитен дисбаланс - прекомерно уриниране, умора, повтарящи се инфекции
- предотвратяват развитието на по-късни усложнения на диабета (увреждане на очите, нервните окончания, бъбреците и увреждане на големи кръвоносни съдове)
При лечението на диабет се използват няколко процедури според вида и стадия на заболяването:
а) Промяна в начина на живот
Качване на борда
Рационалната диета е част от лечението на диабетиците. Ако пациентът не го спазва, възможностите за метаболитен контрол се влошават, нуждата от инсулин се ускорява, прогнозата на пациента се влошава и цената на лечението се увеличава значително.
В допълнение към правилния избор на храна, пациентът с диабет също трябва правилно да прецени количеството въглехидрати. За опростяване е създадена система от т.нар въглехидратни единици (SJ) в диетата, където една въглехидратна единица съдържа 10 g въглехидрати. Един SJ представлява напр. половин филийка хляб, чаша мляко, ябълка, 2 супени лъжици варен ориз и др., така че пациентът се научава да гледа в чинията, за да прецени количеството въглехидрати или да съставя отделни храни и количеството им да съответства на препоръчаното прием на въглехидрати.
Друг важен хранителен параметър за диабетиците е гликемичният индекс, който е параметър, характеризиращ скоростта на освобождаване на глюкоза от определена храна. По принцип се предпочитат храни с нисък гликемичен индекс (пълнозърнести храни). Те допринасят значително за подобряване на гликемичния контрол след хранене и тяхната по-голяма стабилност.
Физическа дейност
Леките упражнения също ще помогнат да се поддържа болестта под контрол. За благоприятен ефект са достатъчни около 30 - 45 минути аеробна физическа активност на ден с честота на пулса около 100 - 120/min, през която мазнините също се изгарят с благоприятен ефект върху редица биологични параметри.
Редовната физическа активност има благоприятен ефект не само върху гликемичния контрол, но и върху подобряването на инсулиновата чувствителност, загубата на тегло, кръвното налягане, подобряването на спектъра на кръвните мазнини и др. Това може да бъде туризъм, по-бързо ходене, колоездене, кънки, плуване, танци и т.н. При пациенти с диабет тип 2 редовното умерено физическо натоварване се счита за съществена част от плана за лечение.
Регулиране на теглото
Връзката между затлъстяването и диабета е много висока. Понякога се говори за така наречения „диабет“ и неговата епидемия. Докато в общата популация имаме около 7-10% от диабетиците, в затлъстелата популация има няколко пъти повече. Дори загуба на тегло от 5% ще помогне да се намали рискът от диабет, но също така и сърдечно-съдови заболявания при затлъстели хора. Отслабването подобрява гликемичния контрол, регулира кръвното налягане, кръвните мазнини.
б) Лечение в таблетки
Ако корекцията на начина на живот не е достатъчна за успешно овладяване на заболяването, пациентът трябва да започне да приема антидиабетни лекарства в таблетки - перорални антидиабетни средства. Тяхната роля е да влияят на нивата на захарта по един от следните начини:
• стимулират отделянето на инсулин в панкреаса
• увеличаване на способността на организма да използва инсулина, произведен от панкреаса
• намаляване на производството на глюкоза в черния дроб
• забавят усвояването на захарите в червата
Предполага се, че панкреасът работи поне частично. Често се предписва комбинация от няколко лекарства с различни ефекти. Целта на лечението е да намалите захарта си до нормалното, без да е необходимо да снабдявате тялото с инсулин.
Нивата на глюкозата се коригират от антидиабетиците по различни начини и се разделят на:
1. Стимулатори на секрецията на инсулин - подпомагат секрецията на инсулин от панкреаса
2. Лекарства, които повишават инсулиновата чувствителност - увеличават способността на организма да използва инсулин, който се образува в панкреаса
3. Инхибитори на алфа-глюкозидазата - забавят усвояването на захарите в червата
4. DPP-IV инхибитори - стимулират секрецията на инсулин в зависимост от нивото на кръвната захар
в) Инсулин
Инсулинът се използва за лечение на всички пациенти с диабет тип 1 и тези, които имат диабет тип 2, чието лечение с таблетките не е достатъчно, за да компенсира заболяването.
При лечението на диабет тип 1 доставката на инсулин, вещество, което липсва в организма, е животоспасяващ процес. Най-доказаният и най-безопасен начин за доставяне на инсулин е инжектирането му под кожата. Инсулинът се прилага с помощта на специални т.нар инсулинови писалки или с помощта на инсулинова помпа. Инжектирането на инсулин е практически безболезнено. Иглите са много тънки и всеки пациент постепенно свиква с инжекцията, дори педиатричните пациенти са в състояние да се научат да си инжектират инсулин много бързо.
Усложнения на диабета
Пациентите с диабет са застрашени не само от самата болест, но и от многото опасни усложнения, които я придружават. Колкото по-дълго остава нивото на захар в организма, толкова по-голяма е опасността.
Едно от най-сериозните усложнения на диабета е сърдечно-съдови заболявания. Рискът от поява, но и смърт, е 2 до 4 пъти по-висок при диабетици, отколкото при хора с нормални нива на захар. Расте значително рискът от атеросклеротични усложнения, особено инфаркт и инсулт.
Около една десета от диабетици тип 2 се развиват с течение на времето заболяване на бъбреците, чиято пряка причина е диабетът. Отначало филтриращата способност на бъбреците се влошава, докато те постепенно напълно се провалят. На този етап процесът е необратим и единствената надежда е хемодиализа (изкуствен бъбрек) или трансплантация.
Захарният диабет е и най-често срещаното заболяване, което причинява слепота. Рискът от слепота е с 15 до 20% по-висок при диабетици, отколкото при недиабетици. Той също е известен и много разпространен диабетна невропатия (увреждане на нервите), което се развива при 20 до 70% от всички диабетици. Най-често са засегнати нервите на долните крайници. По-леките симптоми на невропатия, като изтръпване, изтръпване или изгаряне на пръстите на краката, по-късно могат да бъдат последвани от по-тежки проблеми, като язви на предмишницата. В най-лошия случай крайникът трябва да бъде ампутиран.
Диабет също намалява schoспособността на имунната система да се бори с инфекциите, което увеличава риска от инфекция с различни заболявания и протичането им обикновено е по-трудно при диабетици, отколкото при здравата популация.
Изготвено от ускорени материали за пресата за Световния ден на диабета.