Друг член се присъедини към партията. Ewin kamos от Полша, tomek. Той беше заразен, за да донесе алкохол, иначе дори не се появи. Той пристигна с четири бутилки различна полска водка. Искам го като мъж.

Първият ми опит с кахира беше див. Гола второкласничка ни заведе до града, имаше купища боклук и таксиметровият шофьор ни ограби глупостта с 12 евро. Все още сме в настроение да искаме да ни заблудим с пари, но все още се опитваме да създадем различно впечатление за мястото, където искаме да прекараме следващите две седмици.

Ако е възможно, метрото в Кайро трябва да се използва за транспорт. Той има прост план и струва смешен един египетски паунд. Влаковете на Рожегане ще ви отведат бързо през целия град. Слязохме на площад Тахрир и песото се насочи на изток, към ислямския стар град. Отначало улиците бяха полупразни, необичайна гледка към Кайро, но първият ден от гладуващия месец караше много хора да спят под сянката на домовете си.

Движението около тахрира беше необичайно тихо. Можехме да разгледаме околните сгради. Всички тъмни, замърсени от смога от последните десетилетия, но все пак сочат към британската епоха. Пет или повече етажни жилищни къщи, с прозорци и балкони, украсени с мазилка.

Продължавайки да стоим на изток, ние се отправихме към по-червената част на Кайро, украсените къщи изчезнаха и се появяваха по-рядко в развитието. Чу се повече шум, хора и тръби. Младите мъже седяха в парка и се забавляваха добре. Очевидно тук Рамадан не се приема толкова строго, както в Йордания или Персийския залив.

Половин час, може би малко по-дълго, разходката ни доведе до площада между джамията Хюсеин и джамията ал-азхар. Al-azhar е една от най-старите mesit kahira, построена през 10-ти век, по времето на основаването на ислямския град. Всяка династия във всеки градски център на ислямския свят се опитваше да се представи, като построи помпозна джамия. Какво е великата месита за дамаска, мескита за кордоба, е ал-азхар за кахиру. Напълно различен от другите две големи мрежи.

Календар събитията

Първи ден на Рамадан, петък. Не дадох добър шанс да стигна до джамията. Не ни беше позволено да опитаме и в крайна сметка не беше проблем. На входа оставихме обувките на портиера и ходехме боси по килимите и студените мраморни подове.

Малък светъл двор заобикаля колонадата, завършен на върха с украсени зъбни колела. Срещу Дамаск тук няма стенописи, но създателите на сградата залагат на сложната декоративна мазилка. Най-красивото се вижда на трите красиви минарета на джамията.

Срещу входа, през двора е входът към главната молитвена зала. Успяхме да стигнем без проблеми. Само момичетата, които бяха с нас, трябваше да отидат до частите, запазени само за жени.

Интериорът на джамията веднага ми напомни за интериора на джамията в Кордова. Никога не съм бил там, но тъй като вече писах за нея, почти сякаш се разхождам. Озовах се в гора от стълбове, една линия след друга. Между тях хората седяха на килимите, лежаха и спяха. Рамадан трябва да се отнася до ограничения и съзерцание. Известно време се наслаждавахме на атмосферата на джамията и един от най-старите университети в света, който е създаден през месеца. Когато посещавате джамия, нямате представа за нея. Сякаш изобщо не съществуваше.

Обиколих легналия господин в сивата галактика. Той скочи на крака и ми заговори. Той изстреля по мен канонада от думи, от които аз като google се опитах да уловя поне използваеми ключови думи. Когато му казах, че не го разбирам, той спря, помисли и започна дозата отново. Но все пак разбрахме нещо. Господ е резбар, той ми показа снимката си във вестника. По време на революцията той издяла алегорични статуи. Попита ме дали съм мюсюлманин. Когато му казах, че съм християнин, той започна да ме приема добре в Египет. Много честа фраза, която стигате тук на всяка крачка, но когато е замислена, ще ви направи по-щастливи.

Платихме 20 ep за възможността да излезем от минарето. В противен случай mesita е отворена за всички безплатно. Но препоръчвам минарето на 100% на всички. Това са добре вложени пари.

Изкачихме се по тясно каменно стълбище, където муезинът трябваше да ходи по пет пъти на ден, до малка алея, защитена с каменен парапет. Пред нас се откри гледката към кахира. Под нас има бъркотия, залепени за нея общежития за студенти и безкраен мравуняк от малки къщички в далечината. На хълма отсреща високите стени ограничаваха района на цитаделата. Под него стояха две големи джамии с тънки минарета като игли, насочени към небето.

Нашият водач поведе нашия по покрива на джамията и след това поиска баксис от 200 еп. Погледнахме го и много бързо му обяснихме, че се е сблъскал с кон. От една страна, платихме почти три евро за влизането, а освен това за баксис от 30 евро той трябваше да ни даде друга добавена стойност за този половин час, отколкото просто отключена врата. Дадохме му четири евро. Започна да се задавя, оплаквайки се колко малко е. Затова му казах, че работя по него един час и той няма да види повече от нас.

Преди месец площадът разделя стария град на две противоположни единици. На север е туристическата част, където все още някой ви дразни с нещо, има лъскави улици, кафенета, магазини. На юг е друг Кайро. Полуразрушени къщи, купища боклуци до височината на главата, котки, пилета, остатъци, разпръснати по земята. Две лица на стара кахира. Един покрит с позлата и един забравен, който никой не вижда.

От северната страна, за да избягаме от натрапчивите търговци и хронометристи, които ни дърпаха в кафенетата, се обърнахме в странични улици. Един от тях ни заведе на място, където хората седяха на редици около импровизирани ниски маси. Те имаха чаши малини пред себе си, чакайки ифтара, края на поста, когато най-накрая ще могат да ядат и пият. Тъкмо бяхме влезли в мястото, където трябваше да се сервира вечеря за бедните. Трябваше да преминем през около сто гладуващи, но усмихнати очи. Със скъп телефон в джоба и доста луксозен часовник под ръка се чувствах глупав при всеки поглед. Въпреки че никой от тях не показа никакво угризение на съвестта, там не се чувствах добре.

Старият Кайро не представлява компактно цяло, но има красиви джамии, мавзолеи, паметници и различни други исторически сгради. Камък, огромен, богато декориран в екстериори. Това е значителна разлика от простия стил на дамаска. Докато Дамаск крие всичко вътре, Кайро се оказа, че показва красотата си на чужденци.

Слънцето бавно наближаваше залеза. Попитах Станкар кога ще има вечерен азан, песен от минаретата, обявяваща края на публикацията. Той каза след няколко минути. Купихме вода от него и преди да успеем да платим, той пусна муези. Седнахме на бордюра, пихме и се запалихме. По време на Великия пост не сме яли и пили по улиците. Продавачът отговори, като ни покани на вечеря. Те разпръскваха храна на земята с колегите си и накрая се подготвиха да утолят глада и жаждата си. Тактично искахме да откажем поканата, да му обясним, че не сме постили бързо, но не сме могли. Трябваше да вечеряме с тях. Постоянно ни предлагаше цигари, караше всички да носим чай от кафенето отсреща. Прекарахме там повече от час там, разговаряйки за всичко. Другото лице на кахирата, гостоприемно, несигурно, мило, усмихнато. Той се опита да ни обясни, че по време на революцията хората са полудели и бизнесът му е откраднат, но египтяните обичат чужденците и искам да се чувстват комфортно в Египет. Поне ни направи впечатление.

Не харесваше името ми. Дадоха ми името muhanath, след главния герой на турска сапунена опера. Уж заради косата и очите. Парите му все още ...

Вечеряхме две бутилки водка и си легнахме. Ето защо не стигнахме никъде за втория ден. Младата дама стана от леглото в три следобед.

„Първо впечатление: измамен от таксиметров шофьор, който безсрамно лежи в очите, където съпругата му седи с дъщеря си на колене. В магазина се продава на туристи от бук на бук, на улицата всички се опитват да ви продадат онова, което е под ръка, салфетки, бенгальмани, бураци, за да гасят пари. В същото време е трудно другаде да изживея такава неподправена радост от туристите, покана за чай, цигара, парче реч, от което мога да говоря на „английски“. Видове впечатление: нощ, майка седи на входа на метрото, друга диета спи с глава на мръсната земя. Трето впечатление . Така че скоро въпрос; За кого отговарям, всеки мъж. Ние сме?