Ще се отправим на около сто километра на запад към град с половин милион Химеджи. След масивно земетресение на 1 септември 1923 г., когато трусовете достигнаха 7,9 градуса по скалата на въртящия момент, беше столицата на Токио почти напълно опустошен. Броят на жертвите на природно бедствие се изчислява на около 140 000, а на 1 септември всяка година от това събитие се провежда ден за предотвратяване на земетресения. Поради големите щети в Токио правителството смята, че Химеджи може да стане столица. В крайна сметка обаче този план пропадна.
Когато разглеждаме града днес, има няколко потенциално интересни точки за туристите. В допълнение към самия замък, до който ще стигнем след малко, можете да посетите например Храмът Engyō-ji, който е построен през 966 г. и все още е често посещаван от поклонници. Между другото, тук са заснети някои сцени от филма Последният самурай.
Друга атракция на Химеджи е Ботаническа градина Тегараяма или Коко-ен градина, която обхваща площ от 3,5 хектара и е основана сравнително наскоро, едва през 1992 г. Интересна дестинация за разходки сред природата също може да бъде време Сепико. Това се знае главно от факта, че монасите-аскети практикуват ритуали шугендо (комбинация от няколко различни религиозни влияния - будизъм, даоизъм, шинто, народна вяра. Бележка на редактора).
Но най-голямата забележителност на Химеджи е местният замък. Построена е в подножието на едноименната планина през 14 век. В края на 16 век крепостта попада в ръцете на Хидейоши Тойотоми, който извършва значителни строителни модификации върху нея. Най-значимо беше разширението на триетажната кула.
В началото на 17 век замъкът претърпява още едно значително разширение. Бяха добавени три канавки и няколко сгради. По време на Период Мейджи замъкът е изоставен през 1871 г. и когато екипажът на японската армия е бил разположен тук, някои части от него са умишлено унищожени, за да се направи място за казарми.
Скоро замъкът е изложен на търг, в който е продаден за сума, която сега е равна на приблизително 50 000 чешки крони. Новият му собственик обаче не купи замъка, за да го обнови. Обратно. Искаше да го събори, за да получи земя, която да използва за бизнес плановете си. За щастие цената за разрушаване беше твърде висока, за да се изплати за новия собственик.
Едва през 50-те години замъкът е реновиран. През 1993 г. крепостта е вписана в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и днес тя се посещава средно от осемстотин хиляди посетители годишно.
Размерът определено не е малък замък. От изток на запад комплексът измерва повече от километър, а същото важи и за посоката север-юг. Главната кула е висока 46 метра.