неговите

Завършил право в Университета Коменски в Братислава. В миналото е работил в адвокатска кантора, в момента работи като старши съдебен служител в окръжния съд.

При какви условия и за колко часа работодателят може да изиска служител да работи извънредно? Какви изисквания имат служителите за извънреден труд?

Много служители са наясно със ситуацията, когато са "паднали" на работа, но все пак е трябвало да останат да работят. Причините могат да бъдат различни. Ще се съсредоточим в статията върху изясняване на правните задължения относно работодателя и правата, които имат служителите, ако имат извънреден труд.

Що се отнася до извънреден труд?

Не цялата работа, извършена от служител след изтичане на работното му време, се счита за извънреден труд съгласно Кодекса на труда. Според Кодекса на труда извънредният труд се счита за работа, извършена от служители по нареждане на работодателя или с негово съгласие над седмичното работно време, произтичащо от предварително определения график на работното време и извършено извън работния график.

За да говорим за извънреден труд, трябва:

  1. работата е извършена по нареждане на работодателя или с негово съгласие,
  2. това беше работа над нормалното работно време, обикновено работа над 8 часа на ден, съответно. 40 часа седмично.

Просто казано, извънредният труд е удължаване на стандартното работно време на служителя. С извънреден труд се счита и работата, извършена през почивните дни, при условие че тя се извършва извън стандартното работно време, уговорено между работодателя и служителя в трудовия договор. По този начин извънредният труд е и работа, извършена през уикенда, ако нормалното работно време на служителя е от понеделник до петък.

Пример: Барман работи върху промени, които понякога идват при него в събота или неделя. В неговия случай работата, извършена през уикенда, не е извънреден труд. Административният работник има стандартно време от понеделник до петък от 09:00 до 17:00. Ако той дойде на работа през уикенда по нареждане на работодателя, тази работа е извънреден труд.

Кодексът на труда не определя работодателите срок, в който той трябва да нареди на служителите да работят извънредно, така че не е посочено предварително кои трябва да информират служителите за такова изискване. За да се поддържат добри отношения обаче на работното място, препоръчваме поръчката или. съгласието за извънреден труд се състоя възможно най-скоро. Нареждането за извънреден труд не е задължително да бъде в писмена форма. Препоръчваме обаче да бъде в писмена форма. Това ще избегне евентуални спорове в бъдеще. Можете да използвате нашата примерна поръчка за извършване на извънреден труд.

Какво не се счита за извънреден труд?

Кодексът на труда регламентира и изключения, при които работата, извършена дори след нормалното работно време, не се счита за извънреден труд. По този начин, за изпълнението си, служителят няма право на съответните искове за извънреден труд, произтичащи от Кодекса на труда. Следното не се счита за извънреден труд:

  • което служителят извършва след изтичане на нормалното си работно време, но тъй като не е успял да изпълни работата си в нормално работно време поради големия си обем, но без съгласието на работодателя или без неговата заповед, (доброволен труд на служител извън работното му време) или
  • което служителят използва вместо отпуска, предоставен от работодателя, или
  • които служителят извършва след работно време, тъй като не е работил последния път поради лошо време.

Пример 1: Поради големия брой поръчки, които трябва да бъдат изпратени команди работодател преди края на работното време на служителите да останат на работа два часа по-дълго. В този случай служителите не могат да се приберат у дома след работно време, но те трябва да изпълняват тази работа извънредно по нареждане на работодателя. В противен случай, ако напуснат работата произволно въпреки заповедта, се извършват нарушения на трудовата дисциплина, което може да доведе до санкции (напр. Удържане на част от заплатата или дори уволнение).

Пример 2: Служител е поискал от работодателя семеен отпуск. През следващите четири дни той работеше с два часа повече всеки ден, отколкото обикновено. Тъй като тези извънредни работници са работили работата, която той е трябвало да извърши в деня, в който работодателят му е предоставил отпуск, в настоящия случай това не е извънреден труд. Служителят няма право на искове за извънреден труд за тази работа, произтичащи от разпоредбите на Кодекса на труда (той не може да иска добавка).

За да може работодателят да нареди или да се съгласи със служител да работи извънредно, трябва да е изпълнено условието такъв извънреден труд изисква спешна повишена нужда от работа или от обществен интерес.

Друго условие, за което работодателят трябва да мисли, когато работи извънредно, е непрекъснатата почивка на служителя между две промени. Служител, който изпълнява извънреден труд, трябва да има поне 8 часа почивка между две смени.

Максималният брой часове, които служителят може да работи извънредно?

Служителят не може да работи извънредно безкрайно, когато работодателят му даде указания или когато той се съгласи. Кодексът на труда определя максимален лимит за извънреден труд. Служителят може да работи най-много 8 часа извънредно за една работна седмица. Дори това само за период от 4 последователни календарни месеца. Работодателят може да се споразумее със синдикатите за по-дълъг период, но не повече от 12 последователни календарни месеца.

За цялата година служителят може да работи максимум 150 часа извънреден труд. Над 150 часа служителят може да работи извънредно само ако той се съгласи, обаче максимум 400 часа годишно.

Специална категория по отношение на броя на извънредните часове са служителите, работещи в здравеопазването. Те могат да извършват извънреден труд само в рамките на 100 часа за календарна година.

Пример: Работодателят нарежда на служител да работи извънредно в продължение на 150 часа за периода от януари до юни. За периода от юли до декември на дадена календарна година работодателят вече не може да нареди на служителя да работи извънредно. Само ако служителят се съгласи. Ако служителят не се съгласи, той може да се прибере вкъщи след работно време, без да се страхува от отмъщение за неспазване на заповедта на работодателя. Поради повишената нужда от финанси служителят най-накрая се съгласява с работодателя да работи извънредно. Със съгласието служителят е отработил 400 часа извънреден труд за една календарна година. Той вече не може да изпълнява допълнителни извънредни работи, дори ако се съгласи.

Какъв е максималният брой часове за извънреден труд

Извънреден труд за една седмица Максимум 8 часа
Извънреден труд през календарна година без съгласието на служителя Максимум 150 часа
Извънреден труд през календарна година със съгласието на служителя Максимум 400 часа
Извънреден труд на служител, изпълняващ медицинска професия Максимум 100 часа за календарна година

Какви са изискванията на служителя за извънреден труд?

Служител, изпълняващ извънреден труд, има право на добавка в размер на 25% от средните му доходи за тази работа, в допълнение към договорената заплата. В случай на служител, който изпълнява рискована работа, размерът на възнаграждението за извънреден труд е най-малко 35%. Дадените проценти представляват минималния размер на надбавката. Работодателят може също да предостави на служителя по-висока надбавка.

Не е трудно да се определи количествено надбавката за служител, който има уговорена почасова заплата. Напр. ако служителят има почасова заплата от 4 €/час, надбавката за всеки час извънреден труд е 1 евро. Изчисляването на надбавката обаче може да бъде проблематично за служител, който има договорена месечна заплата, независимо от броя на отработените часове. В този случай размерът на добавката трябва да се изчисли от средните месечни доходи за предходното календарно тримесечие.

За по-добро разбиране даваме следния пример:

Служителят Ян има брутна заплата от 700 EUR/месец. През март 2018 г. той отработи 10 часа извънреден труд. Това бяха 22 работни дни през март. През март Ян работеше 176 часа (с нормално 8-часово работно време) и 10 часа извънреден труд. За 10 часа извънреден труд той има право на заплата от 39,77 евро (700 евро заплата: 176 работни часа х 10 часа извънреден труд)

Изчисляването на заплатата за извънреден труд обаче трябва да се основава на средната печалба за предходното календарно тримесечие (в нашия случай периода октомври - декември 2017 г.). Средната заплата се изчислява чрез преброяване на изплатените заплати, които се разделят на броя отработени часове за периода. През този период имаше общо 61 работни дни (22 октомври, 20 ноември и 19 декември). Ян е работил общо 488 часа, докато общата му заплата за дадения период е 2100 EUR. По този начин средната печалба за предходното тримесечие е 4,30 Eur/час (2100 Eur: 488 отработени часа). По този начин заплащането за извънреден труд за всеки час, извършен през март, представлява сумата от: 1,075 EUR (25% от сумата от 4,30 EUR). Джон е работил 10 часа извънреден труд. По този начин размерът на заплащането за извънреден труд представлява сумата: 10,75 евро. Така общата заплата на Ян за март ще възлезе на 750,52 евро.

За служителите, работещи от понеделник до петък, е възможна и извънредна работа през уикенда. От 01.05.2018 г. работата през уикенда също ще се ползва от доплащания. В този случай според мен надценките са кумулативни. Служителят има право на надбавка от 25 млрд.% За извънреден труд (или 35% в случай на рискова работа), но също и надценка за работа в събота, респ. в неделя. Можете да прочетете повече за надбавките за работа през уикенда в статията Нощ, по време на празници и надбавки за работа през уикенда от 2018 и 2019.

Пример: Поради по-голям обем работа, служителят ще работи извънредно на 19.05.2018 (събота) и 20.05.2018 (неделя) по нареждане на работодателя. Поради факта, че е работил извънредно през почивните дни, работодателят трябва да му осигури надбавка от 25% за извънреден труд и надбавка от 25% за работа в събота и 50% за работа в неделя в допълнение към договорената заплата. Доплащанията общо ще бъдат 50% за работа в събота и 75% за работа в неделя

Второто право, което служителите могат да претендират за извънреден труд, е компенсационен отпуск. Работодателят може да се споразумее със служителя да му осигури компенсационен отпуск вместо заплати и обезщетения за надплащане за извънреден труд. Компенсаторният отпуск е по-изгоден за работодателя, тъй като той няма да трябва да плаща на служителя добавка. Размерът на компенсаторния отпуск (брой часове) е равен на броя на извънредните часове. Ако работодателят не осигури на работника или служителя компенсационен отпуск в рамките на четири месеца след месеца, през който е била извършена извънредната работа, той трябва автоматично да предложи на работника заплата за извънреден труд, включително добавка.

Пример: Служител е изпълнявал извънреден труд в продължение на 8 часа през календарния месец януари 2018 г. Първоначално се е договорил с работодателя за компенсационен отпуск. Поради големия обем работа обаче работодателят не е предоставил на служителя уговорения компенсационен отпуск в периода от февруари до май на дадената година (4 месеца след месеца, в който служителят е работил извънредно). Следователно от 1 юни 2018 г. работодателят трябва автоматично да осигури на работника заплата, включително добавка, за извършената извънредна работа, дори ако първоначално са се договорили работникът да получи компенсационен отпуск.

В случай на мениджър или служител, чиято работа се състои в управленски, организационни или координационни дейности, надбавката за извънреден труд вече може да бъде включена в договорената заплата. Работодателят обаче трябва да се съгласи със служителя. Съгласно такова споразумение служителите нямат право на надници или обезщетения за надплатен труд, нито на компенсационен отпуск.

Кои служители не могат да работят извънредно?

Не всеки служител може да работи извънредно. Кодексът на труда определя категориите служители, на които работодателите не могат да наредят извънреден труд.

Това са следните служители:

  • служители на непълно работно време - могат да работят извънредно, само ако са съгласни,
  • изпълнители - работодателят дори не може да уреди извънреден труд с тях,
  • служители, които изпълняват рискована професия (с изключение на спешни ремонтни дейности или работа, без която би имало риск от увреждане. Тогава е възможно да се нареди изпълнението на извънреден труд) - също с тях работодателят може да уреди извънреден труд,
  • бременна жена - възможно е да се организира извънреден труд с нея,
  • непълнолетен служител (под 18 години) - работодателят дори не може да работи извънредно с него,
  • служител, който се грижи за дете под 3-годишна възраст или самотен служител, който се грижи за дете под 15-годишна възраст - може да работи извънредно, само ако са съгласни,
  • служител на възраст над 50 години, изпълняващ медицинска професия - с него може да се уреди извънреден труд.

Тези служители не могат да работят извънредно по указание на работодателя. Ако работодателят им изисква да работят извънредно, те не трябва да се съобразяват с тази заповед и могат да се приберат след работно време без страх от нарушаване на трудовата дисциплина и наказание (например приспадане на част от заплатата). Въпреки това, освен непълнолетни служители и изпълнители, те могат да работят и извънредно, ако са съгласни. До максимум 400 часа годишно.

Санкции за нарушения на разпоредбите за извънреден труд

За нарушение на Кодекса на труда в областта на извънредния труд се налага глоба до 200 000 евро. Глоба може да бъде получена, ако:

  • служителят работи повече от 8 часа извънредно на седмица,
  • служителят работи над 150 часа извънредно за календарна година без негово съгласие, по нареждане на работодателя
  • служителят работи над 400 часа извънредно за календарна година с негово съгласие,
  • служител, който изпълнява медицинската професия, работи повече от 100 часа извънредно за календарна година,
  • работодателят е наредил на служителя да работи извънредно, дори ако става дума за служител, който не може да работи извънредно (напр. непълнолетен служител на възраст под 18 години или изпълнител),
  • работодателят не предоставя на работника или служителя заплата с добавка или компенсационен отпуск за извънреден труд.

Обобщение в края

За да се определи дали това е извънреден труд или не, е решаващо дали работата се извършва доброволно или работодателят е разпоредил това. даде съгласието си да работи извънредно. Работодателят може да нареди на работника да работи извънредно само до степента, предвидена в Кодекса на труда и в този случай той трябва да осигури на работника финансова награда или компенсационен отпуск за това. В противен случай съществува риск от санкции от инспекцията по труда.