Всичко започва през 1940 г., когато 25-годишният му брат Роджър напуска родната Швейцария и заминава да живее във Франция, откъдето идва майка му. Той страда от туберкулоза в продължение на много години и по време на дългосрочното му възстановяване призивът за създаване на общност узря от болестта.
Когато II. Втората световна война той знаеше, че трябва незабавно да започне да помага на хора в голяма нужда, както баба му по време на Първата световна война. Малкото селце Тезе, където той се установява, е близо до демаркационната линия, разделяща Франция на две части: следователно то е удобно разположено като убежище за военни бежанци. Приятели от Лион предоставиха Тезе на хора, търсещи убежище.
Благодарение на малък заем брат Роджър купува необитаема къща в Тезе със съседни сгради в продължение на години. Една от сестрите му, Женевиев, я помоли да дойде и да му помогне да предложи гостоприемство. Сред бежанците, които те криеха, бяха и евреи. Материалните ресурси бяха ограничени. Нямаше течаща вода, така че трябваше да вървят за питейна вода до кладенеца на селото. Диетата беше скромна, доминирана от супи, приготвени от пшенично брашно, закупени евтино в близката мелница. По отношение на тези, които той получи, брат Роджър се молеше сам. Отиде да пее далеч от къщата, до гората. За да няма никой от бежанците, особено евреите и невярващите, да се чувства неспокоен, Женевиев обясни на всички, че би било по-добре за тези, които искат да се молят сами в стаите си.
Знаейки, че синът и дъщеря им са в опасност, родителите на брат Роже помолиха семеен приятел, пенсиониран френски офицер, да ги наблюдава. През есента на 1942 г. той ги предупреди, че някой ги е предал и че всички трябва незабавно да си тръгнат. Така че до края на войната брат Роджър живее в Женева и именно тук той започва да живее с първите братя. През 1944 г. те могат да се върнат в Тезе.
Първите обещания на братята
През 1945 г. млад мъж основава организация в региона. Нейната работа беше да се грижи за деца, загубили родителите си по време на войната. Той предложи на братята да приемат няколко от тях в Тезе. Мъжката общност обаче не можеше да приема деца. Затова брат Роджър помолил сестра си Женевиев да се върне в Тезе, да се грижи за тях и да им стане майка. В неделя братята приеха и германски военнопленници от близкия лагер.
Постепенно дойдоха млади мъже и се присъединиха към първите братя. На Великден 1949 г. имаше седем, които до края на живота си се ангажираха с безбрачие, съвместен живот и голяма простота.
В мълчание и дълго уединение, през зимата на 1952-53 г., основателят на общността пише правилата на Тезе, където изразява на своите братя „най-важното от това, което прави съвместния живот възможен“.