Вярвате ли в минали животи? Наистина ли човешката душа се превъплъщава или е просто измислица? Може би тези истории ще ви помогнат да разкриете тези истории на деца, които замръзват!

Миналият живот е сред темите, които са постоянно забулени с въпросителни знаци. Много изследвания, както научни, така и психиатрични, разглеждат тази тема. Съществуването на живот преди живота обаче все още не е ясно доказано. И все пак има хиляди хора, които си спомнят как са живели и какви са били преди настоящия си живот.

Джеймс Лайнингер

това

Джеймс е роден през 1998 г. и когато е на две години, той посочва снимка Иво Джима в Тихия океан и каза на родителите си, че е така мястото, където самолетът му е бил унищожен. Родителите бяха шокирани и започнаха да търсят информация. Те открили, че има само едно корабокрушение: самолетът на американския пилот Джеймс Хюстън.

Джеймс е убит от японците в края на Втората световна война през 1945 г. Джеймс си спомня, че в миналия си живот е бил лейтенант Джеймс. Размахва кошмари за пожар, изгаряне на самолети и произшествия. Родителите се срещнаха с екипажа на лейтенант Джеймс. Те потвърдиха, че всички подробности, които момчето споменава, са 100% точни.

Едуард Австрийски

Това 4-годишно момче винаги е имало страх от влажни и дъждовни дни. Той трябваше да говори за израстъка на врата си като изстрел. Нямаше смисъл, докато веднъж не каза на майка си това е бил войник през Първата световна война.

„Преживях окопната война. Казвах се Джеймс и умрях, когато бях на 18 години. Бил съм се във Франция. Марширувахме през ужасна кал, все още валеше, аз треперех и пушката ми беше много тежка. Чух изстрел отзад, куршум прелетя над моя приятел и след това ме удари във врата. Усещах устата си пълна с кръв. ”

Освен това Едуард често боледувал, страдал от възпалено гърло, което описва, сякаш има куршум в гърлото. Лекарите го установиха да расте киста в гърлото, което беше форма на опасен тумор. Следователно те са избрали операция, предшествана от тонзилектомия. Вечерта след операцията на сливиците Едуард започна да има спомени за това как веднъж се е бил като войник в окопите. Историята разказваше такива подробности, които 4-годишно дете едва ли би могло да знае. Отначало родителите му не му повярваха и смятаха историята за детски парцал. Те промениха мнението си едва след като му беше казано кистата в гърлото започна да губи веднага щом започна да си спомня изстрела в гърлото. Бащата на Едуард е лекар, така че той знаеше, че става нещо специално. Както при повечето деца, спомените на Едуард с времето избледняват, а заедно с тях и страхът от дъжд и кал.