истинската

Бракът ми не се получи за първи път, но имах шанс да го поправя. Срещата с Габика беше фатална за мен. Щом я забелязах, почувствах, че тя ще бъде моя. Тя също беше разведена, така че много добре разбираше през какво преминавам.

Когато се оженихме, се сдобихме не само един с друг, но и с децата си. Имах дъщеря, която живееше с майка си, но се виждахме редовно. Габика имаше син, който остана с нея след развода. Страхувах се, че Алекс ще ме приеме. Не се справи най-добре с развода на родителите си. Той обаче беше почти възрастен и не аз бях причината за раздялата. Вярвах, че въпреки че никога няма да бъда на мястото на баща му, което дори не бях планирал, ще намерим път един към друг и поне ще бъдем приятели.

Синът ни ни се роди две години след сватбата. Габика остана в детската стая, аз продължих в компанията. Поръчките валеха, останах доволен, но бавно нямах време да остана сам на всичко. Предложих на Алекс да дойде с мен и да спечели малко евро. Алекс отказа, дори обиден. По-късно Габика малко ми почисти стомаха. Предполагам защо принуждавам момчето към нещо, което то не иска. Алекс е тип изкуство, не е за ръчна работа и трябва да се подготви за прием.

Не исках да се карам, затова не казах нищо за това. Алекса не беше отведен в художествено училище, така че той остана вкъщи една година и се готвеше да го вземе за още една година. Вътре не се съгласих едно младо момче просто да се мотае и да не прави нищо, просто да се научи, но Габика се съгласи с това.

Цял ден бях на работа, жена ми се грижеше за сина ми. Така че все още се надявах, че Алекс поне ще работи вкъщи, освен да учи, може би ще готви, когато нито Габика, нито аз имаме време за това.. Не ми харесваше всеки път да се връщам към тоталния публичен дом. Една вечер, след тежък ден, нервите ми се счупиха. Лаех на Алекс, за да му позволи да започне да помага на къщата, когато му плащам и се грижа за него. Не беше най-щастливото нещо, което можех да му кажа. Взех за нея това, което никой доведен баща не иска да чуе Не съм му баща, нека не му заповядвам. Боли. Още повече, че фактът, че Габика не му каза нищо за това, не ме спря. Вместо това тя предложи да платим за помощ, която идва за почистване.

С Алекс не се забавлявахме от кавгата, но рожденият му ден наближаваше и получих съвет от жената, който би го зарадвал. Най-новият телефон. Той не би получил такъв подарък от биологичния си баща. Той всъщност също не плащаше това, което имаше. Алекс получи телефонно обаждане от мен и връзката ни отново се уреди.

Когато нашето мъниче започна да ходи на детска градина, жена му не се върна на работа, тя остана вкъщи. Разбрахме се по този начин. Той ще се грижи за домакинството. Исках да отменя детската стая и дамата, която отиде да ни изглади. Очаквах с нетърпение да спестя нещо. Платих за дъщеря си от първия си брак, прибрах се у дома и се опитах да бъда щедър към себе си и доведения си син. За мен би било полезно да спестя нещо. Но Габика дори не искаше да чуе за това. Спорихме дълго време, нейните аргументи окончателно надделяха над моите. Позволете ми да изчисля колко време отнема грижите за децата и готвенето. Когато си мисля, че все пак трябва да чисти и глади. Денят има само двадесет и четири часа.

Имам това, което избрах. Габика е точно такава, харесва нейния комфорт. Не я обвинявам, въпреки всичко, тя е невероятна жена. Разбрах обаче, че Алекс е наследил мързела си от майка си. Едва ли мога да искам той да почисти, да помогне на майка си, да я облекчи малко, когато дори нямаше добро място да го научи, да го наблюдава. Но аз внимавам със сина си. От малък го водя да чисти играчките си, да оправя леглото си. Не искам да мързелува. Трудно е. Той вижда, че не трябва, така че има объркване в главата. Защо трябва да прави нещо, което дори майка му не прави и не трябва да прави брат си. Междувременно обаче той ме изслушва и вижда, че аз пукам и „не търкалям шунки“ - може би ще остане с него до зряла възраст и той ще бъде човек, способен да се грижи за себе си.

Знаете ли подобна история? Как се получи в реалния живот? Пишете на други читатели в дискусията под статията.