история

Винаги съм мечтал за голямо семейство. Със съпругата ми бяхме близо до децата. Като бивш учител аз като случаен треньор на млади футболисти ежедневно влизах в контакт с децата. В крайна сметка обаче успяхме да произведем само една наша, дъщеря Ивана.

Ива пък беше дете, което много родители искат. Достойни, целенасочени, с добри резултати в училище. Въпреки че можеше да е настъпила възрастта на първата любов, момчетата почти изобщо не я интересуваха. Все още само училище, кръгове, домашни. Не я насилвахме. Знаехме, че той ще достигне възраст, когато ще се откаже от исканията си и ще се съсредоточи повече върху любовния си живот. Самата Ива твърди, че първо е искала да се увери, че може да направи голяма сватба, а след това и куп деца. Със съпругата ми очаквахме деня, в който Ива ще отиде и ще създаде семейство. Бихме се улеснили, ако беше веднага след училище. Нямахме търпение за внуците.

Но дъщерята не беше от типа. Първо искаше да се подобри в областта, да започне кариера. В наши дни е модерно, разбрах го. Накрая се гордеехме с нея, когато тя намери работа, в която се справя добре. Тук тя се събра заедно със Зден. Първият човек, с когото Ива ни представи като свой приятел.

Zdeno веднага се вписа в нашето семейство. Изглеждаше като нормален тип и нашата Ива беше доволна и доволна от него. Той беше доста симпатичен и добре обгрижван, така че аз и жена ми се радвахме, че Ивка го намери толкова добре. Дори след четири години ходене обаче дъщеря ни не ни каза нищо, което дори незначително да се отнася до годеж или сватба. Със съпругата ми вече приключихме, закачайки се при всяка възможност, когато младите хора ни казват, че нямаме програма в събота. Ива вече започваше да бъде алергична към нашите думи. Накрая тя разкри на майка си, че не бива да разчитаме на никаква сватба. Тя вече не разчита на нея. Причината беше Здено. Той не искаше сватба, смяташе го за преживяване, безсмислие и нямаше да следва нито едно от нашите желания. Бях изненадан, Здено никога не ми се е появявал по този начин, въпреки че е вярно, че никога не съм разговарял с него по тази тема. Дъщерята беше поставена в положение на мъртъв бръмбар. Беше очевидно, че я задушава, но тя се беше приспособила към Зден.

Примиряваме се и с факта, че не танцуваме на сватбата на дъщеря си, все пак не е краят на света.. Въпреки това, ние с нетърпение очаквахме Ива да ни каже, че ще бъдем баба и дядо. Дъщерята винаги е искала деца и никога не ми е хрумвало, че ще промени мнението си и в това.

Но Здено вече имаше детето си от предишна връзка. Той беше оборудван с това, както каза на дъщеря си. Ива си помисли, че ще го счупи, ще убеди. Здено обаче вече не допускаше други деца. Съпругата ми и аз имахме просто решение. Щяхме да изпратим Здена до водата и да потърсим друг партньор, който има подобни идеи за живота.

Ива не искаше да се разделя. По-скоро тя промени реториката си и при нашите молби, че ще бъдем много доволни от нейното внуче, започна да твърди, че не иска деца. Предполага се, че той е този, който иска да има деца на този свят и тя го е осъзнала благодарение на Зден. Хълм от клопки, несигурно бъдеще, бунтове. Имах чувството, че Ива вероятно живее в държава, различна от нас, защото нещата, които тя ми описа, не се случват тук.

Все още се надяваме, че дъщерята е напълно наясно с това и че нейният биологичен урок надделява безсмислените аргументи на Зден. В края на краищата той отдавна има детска възраст. Бавно, но сигурно, тя се приближава до границата, когато дори и да иска, няма да може. Съжалявам, че вкъщи никога няма смях на внуци, но още повече се страхувам, че по-специално Ивка няма да бъде нещастна веднъж от това решение. Очевидно обаче имаме малко да й кажем за това.

Знаете ли подобна ситуация от живота? Как се получи? Бихте ли направили нещо различно? Пишете на други читатели в дискусията под статията.