приятелка

Завърших връзката си с Вероника с изправени крака с клапи на очите. Току-що бях разделен след дълга и сериозна връзка, която трябваше да е последната. За съжаление, или по-скоро за щастие, разбрах навреме, че чувствата на тогавашната ми половинка не са толкова искрени, колкото моите. Приключихме връзката. Въпреки че инициативата дойде от нейна страна, аз си спомних тази раздяла повече от половин година и не исках нова връзка. Но Вероника влезе в живота ми като вихър. Тя имаше подобна съдба като мен. Още по-лошо беше за нея, тъй като бившият й приятел й изневери и я потъпка психически заради поведението, външния вид, обличането на Вероника.

Вероятно бяхме осъдени, и двамата се спогледахме и връзката ни придоби сериозност доста бързо. Не ме притесни нито по-голямата разлика във възрастта, нито пакетът от нагласи, които Вероника донесе от връзката си с бившия си. Успяхме да ги преодолеем заедно. Вероника ми беше благодарна, че отново облякох цветни дрехи. Особено любимото й червено. Бившият й я мразеше и я принуждаваше да ходи само в тъмно, черно и сиво. Уж да не провокира другите. Тя дори започна да носи поли с мен, въпреки че фигурата й никога не беше модел и Вероника имаше малко по-дебели бедра. Разбира се, тя също го имаше редовно на чиния от бившия си, дори спря да ходи на басейните. Но ми хареса от самото начало и цялото нещо.

Въпреки това, ние понасяме някои от натъртванията по душата от предишни връзки и не е толкова лесно да се отървем от тях. Това важеше и за Вероника. Беше прекалено ревнива към мен заради честите й изневери. Започна незабележимо и в началото дори не разтълкувах погрешно нейното поведение. Тя искаше да знае всичко за бившия ми. Особено как изглеждаше, как се обличаше. Стори ми се странно. Не се интересувах много от предишната й връзка. Ако знаех как изглежда бившият й, сигурно щях да го опъна още веднъж, ако се срещнем някъде за опетненото самочувствие на Вероника.

Току-що започна с бившия ми. Когато срещнахме един мой познат в магазина, докато пазарувахме, последва разпит. Кой беше, откъде знаем дали щях да отида на среща с нея. Същото важеше и за посещенията при мои приятели. Имам доста познати. Всички те са женени господа в повече или по-малко стабилни връзки. Всеки път, когато празнувахме рожден ден или друг празник на някой от тях и там имаше някой свободен, беше ми забранено да се забавлявам с въпросния човек. След като стигна толкова далеч, Вероника ми направи сцена, за да попитам почти възрастната дъщеря на приятел как трябва да бъде. Познавах я от раждането, не видях нищо лошо в това. Но Вероника видя в това опит да се отърве от нея и да намери някой дори по-млад от нея.

Тук казах достатъчно. Въпреки че ми пукаше за Вероника, й поставих ултиматум. Или той започва да контролира ревността си, или сме готови. Вече не ми харесваше да я убеждавам постоянно в чувствата си. В крайна сметка дори й дадох парола от компютъра и имейл акаунта си, за да съм сигурен, че не ходя тайно с някого. Дори това не беше достатъчно, за да я освободи от подозренията си.

Вероника също не искаше да ме загуби, затова ми обеща, че ще се промени. И тя наистина се опита. Правеше по малко разпити от време на време, когато поздравявах жена на улицата и тя не я разпозна, но спря да шпионира пощата ми. Тя дори не е имала такъв проблем с нея, когато отидох на бира с моите приятели след футбола. Откакто се събрахме, нещо подобно за нея не е възможно. Тя видя възможност да се срещне с някого от моя страна.

С Вероника най-сетне всичко изглеждаше идеално. С течение на времето обаче моята компания майка трябваше да ме премести в клон за няколко месеца. Оттам колегата отиде в отпуск по майчинство, ръководството реши да не търси никой нов. Започнах от дадения клон, така че трябваше да бъда назначен там за даденото време. Имаше проблем. Екипът беше чисто женски и Вероника знаеше за това. Този път тя ми постави ултиматум. Тя беше обсебена от идеята да започне с колега. Рационалните ми аргументи, че всеки от моите колеги е женен и поне пет години по-възрастен, не са полезни. В крайна сметка не бих бил с нея, ако просто исках да се забавлявам с всички. Вероника обаче не се съгласи. Вдигнах и глава. След две седмици непрекъснати кавги обаче аз капитулирах. Ръководството беше разочаровано от моето решение. Знаех, че ако остана на това място, ще имам още по-интересна позиция, за която няколко пъти си стискахме зъбите. По този начин знаех, че мога да забравя за желаното място.

Но любовта към Вероника беше по-силна. Днес не съжалявам, че реших как съм решил. Въпреки че съм обект на подигравки от моите приятели, че съм станал подводница, затворник на любовта, на старите си колене и не знам какво още. Вероника също не е много популярна сред тях. Знам обаче, че тя е тази, която винаги ще застане зад мен и ще ме задържи, както го правеше, когато бях в дъното на предишна връзка.. Въпреки че понякога ми коства малко нерви, за да започна отново да подозирам някого. Знам, че е в името на любовта.