история

Отначало не осъзнавах, че съм пристрастен и се нуждая от помощ. Не исках да призная, че паднах на дъното, от което не мога да се измъкна толкова лесно. Мисля, че всеки алкохолик би казал нещо подобно. Нито един от двамата не осъзнава докъде е паднал. Той ще спори в кръвта си, че не е пристрастен и не се нуждае от лечение.

Всъщност дори не знам кога точно започнах да пия. Това беше преди три десетилетия. Някъде по времето, когато отидох в колеж. Бяхме добър екип и ходехме почти всяка вечер в кръчмата. Винаги сме имали по бира и обяд и се връщахме в общежитието.

Баща ми също пиеше много и като дете това ме притесняваше. Рядко го виждах трезвен. Той също беше агресивен. И до днес имам белезите, които той направи, когато пиеше и беше ядосан. Ако имате детство като мен, животът ви може да върви в две посоки. Или сте съвсем различни, защото сте осъзнали, че не искате да бъдете като родителя си. Стараете се да избягвате грешките, които той е направил. Втората възможност е, че вашите гени, природа, възпитание и слабост ви принуждават да ги повтаряте.

За съжаление отидох в другата посока. Братята и сестрите ми бяха по-силни и дори не искаха да виждат алкохол в живота. С баща ми страдахме много и затова успяхме да кажем, че децата не искат да унищожават детството си по този начин. Не намерих тази сила в себе си.

Имах голям късмет да имам жена, за която се ожених и родих две прекрасни деца. Тя стоеше до мен години наред и ми помогна да не се поддам напълно на алкохола. Тя ме забави и се опита да понесе всичките ми стъпки заради децата. И осъзнавам, че имаше много от тях.

Някои не разбират как се пие толкова години. Наистина се наслаждавах на работата си, но лошият ми късмет беше, че можехме да пием в нея, без никой да ни казва нищо. След колежа отново попаднах в същия екип. Той беше чисто мъжествен и алкохолът беше ежедневна част от него.

Всичко, което спечелих, отиде за алкохол. В продължение на години съпругата ми преместваше домакинството сама. Дори не можеше да бъде повече от шест месеца в детската градина, за да не загуби работата си. Тя беше ключова за нас. Понякога бяхме толкова зле, че нямаше с какво да купим подарък за рожден ден на децата. Друг път нямахме какво да ядем. Спомням си тези дни с голяма болка и дори не мога да си представя как трябваше да страдат заедно с мен.

Ясно е, че в крайна сметка загубих работата си поради алкохол след много години. Не можеше да продължи безкрайно и аз го приемам като голям подарък от съдбата. Това беше повратна точка. Спирането на пиенето беше най-трудното нещо, което съм правил през живота си. Особено след толкова години. Бях принуден да си намеря друга работа и отново да нося отговорност. Разбира се, вече не мога да пия в новия робот. Смея да твърдя, че животът ни се е обърнал сто осемдесет градуса.

Не приемам да се опитвам да погася всички дългове, които имам към семейството ни. За съжаление годините на алкохолизъм сериозно се отразиха на здравето ми. Имам много лоши чернодробни резултати, ходил съм няколко пъти в болница заради сърдечни проблеми и, за да влоша нещата, страдам и от алкохолна невропатия.

Изживях живота си безразсъдно. Изкашлях всички последствия, които моето поведение може да има. Благодаря на съпругата си всеки ден, че остана с мен. Изключително я уважавам, защото тя не ме напусна, въпреки че й давах по сто причини на ден. Тя издържа главно заради децата. Те обаче ми се възмутиха. Те не могат да ми простят как съм се държал през цялото им детство. Не мога да ги чудя.

Знаете ли подобна история? Как се получи в реалния живот? Пишете на други читатели в дискусията под статията.