истинска

Радвах се, че не започнах нова работа сама. С мен приеха и Катка, с която се разбирах добре от самото начало. Почувствах се по-уверен, когато можех да поема нещата, които ни тренираха с някой в ​​същата изходна позиция като мен, и не трябваше да се срамувам, че не знам нещо.

За Катка този изключителен период беше нещо друго. Заедно с новата си работа тя си намери и ново гадже. Всеки понеделник можехме да очакваме с нетърпение торта или десерт в офиса. Приятелката на Катка харесваше добрата храна, Катка също, но тя също обичаше да готви и винаги им печеха всяка неделя. Моят златен колега също мислеше за нас и ни направи нещо добро.

Парадоксално, но в крайна сметка храната и яденето бяха причината за раздялата им. На приятеля й писнало от залъгалки и намери друга. Такова конско лице, но тя беше бедна и това очевидно му беше достатъчно в този момент. Съвсем нетактично Катке посочи какво му харесва в новата му приятелка. Катка го прие присърце и беше много трогната. Тя влезе в робота сълзлива, безсънна, тъжна.

С времето тя така или иначе се измъкна от тази раздяла, но вие не можете и няма да намерите нов приятел. Реши, че трябва да отслабне, защото смяташе, че затова е все още сама. Моите колеги и аз бихме могли да забравим за презрението в понеделник. Вместо това Катка ме мотивира да опитам с нея диета в бокс. Звучеше примамливо. Първо ще го поръчаме за изпит за една седмица, а доставката до работа ще ни донесе свеж обяд всеки ден, плюс олово и вечеря. Беше след празниците, затова влязох с Катка. През тези няколко дни отслабнах малко, но и портфейлът ми стана по-тънък. Тази диета беше скъпо лечение, но Катка я поръча за цял месец. На него нямаше да има нищо, но тя предупреди останалите в офиса да не носим нищо нездравословно за обяд. Нека не го вкусваме. Може да се каже, че човек не може да бъде толкова ограничен от някого. Но опитайте се да се насладите на треска или пържени картофи, когато няколко гладни очи ви гледат презрително и освен това имат глупави думи за това колко печелите.

Катке успя да свали няколко килограма. След месец тя отмени доставката. Вече беше видяла рецептите, искаше сама да приготви храната. В крайна сметка обаче тя се върна към старите си навици, защото, както тя самата каза, нямаше апетит някой да прави всичко това за. Купчините се залепиха обратно към нея.

Но приятелката ми не се предаде. Тя реши да премахне цялата захар от диетата. И в нашия офис започна малък ад. След няколко дни Катка наистина се почувства неудобно, изръмжа на всички. Тя не остави нишката суха на нашия асистент, че се осмели да отвори кутията с шоколадови бонбони и да предложи на останалите с нея. Че иска да я провокира да наруши новите си хранителни навици. Вече почти нямаше забавление с нея. Всеки свободен момент тя ми изнасяше лекции за здравословна диета.

Разбира се, Катка не яде захар в своя полза. Но не знам дали това е причината да си намериш гадже по това време. Отново това беше Катка, с която бях свикнал. Хубав, весел, но и малко заоблен. Но накрая спря да решава състава на всичко, което слагаше в устата си.

За съжаление Катке издържа само половин година. Нейният характер не беше причината за раздялата. Гаджето й замина за работа в чужбина, но Катка обвиняваше себе си. Въртележката беше повторена, този път Катка отиде при експертите, които трябваше да определят диетата й, съобразена с нейната кръвна група. Но според мен беше глупаво и прахосани пари. Но Катке беше посъветвана да се откаже от цялото брашно и глутен и по чудо да отслабне. Можеше да спести повече пари, защото можех да й дам такъв съвет безплатно. Катка също се впусна в тази диета напълно, но й беше много трудно да я спазва, тъй като явно беше тип хляб. Тя отново тръгна по коридорите на офиса, раздразнена като бик на арената.

Това е като гъсеница с Катка. Тя отслабва и наддава, за да може след това да спадне отново. И освен това се опитва да намери някого. Когато се чувства добре, гони една среща след друга. Въпреки това, при всеки адепт винаги има проблем, който Катка не може да реши друго освен с храната. Пожелавам й да намери някой, който да я вземе такава, каквато е. Но първо тя трябва да го вземе сама, едва след това може да бъде доволна. Чудех се също дали да не посети психолог, може би има проблеми с фигурата си поради някои детски трудности. Вероятно не е много здравословно все пак да отслабвате и да наддавате, да живеете цял живот с два килограма по-бедно, но раздразнено и без настроение.

Знаете ли подобна история? Как бихте се държали в дадена ситуация? Споделете мнението си с други читатели в дискусията под статията.