история

В брака си следвах мотото, че връзката се укрепва не само от радости, но главно от грижи. Всеки проблем и кавга бяха предизвикателство за мен, което трябваше да реша. Благодарение на този подход, съпругът ми и аз решихме много кризи, които ни измъчват в продължение на много години.

Въпреки това, когато децата напускаха къщата, все по-често се чувствах самотен. Разбрах, че нямаме много общо с мъжа и всеки прекарвах свободното си време по свой начин.

Когато един приятел ме покани в компания, където направи премиера с групата си, не очаквах светът да се обърне с главата надолу. Съпругът ми не отиде с мен класически. Предпочита футболно излъчване по телевизията. На нашата маса седяха много хора, много от които не познавах. Всички слушахме как играят наши познати, разговаряхме и се наслаждавахме на страхотна вечер. Накрая към мен се присъедини мил мъж. Изглеждаше по-млад от мен, но отдавна не се бях забавлявал толкова много с него. Преди да тръгне, той поиска телефонния ми номер и аз му го дадох в диво настроение.

Не очаквах моят ухажор от онази вечер да ми се обади отново. Но Даниел ме шокира. Обади се още на следващия ден и ме извика в шоуто. Сърцето ми заби от радост, защото обичам изкуството и никога не съм ходила на вернисаж със съпруга си. Даниел знаеше, че съм женен, така че изобщо не го приемах за среща.

И двамата отново бяхме страхотни и бавни, но определено започнах да се включвам. Все по-често мислех за Даниел и въпреки че по това време не исках да призная някои неща, човекът ме вдигаше на колене.

Връзката ни беше точно обратното на това, което преживях у дома със съпруга си. Отново се почувствах красива и обичана. Знаех, че Даниел ме иска за себе си и предложих да напусна съпруга си и да се преместя при него. Той не ме натискаше, а го остави на моето решение.

Съпругът прие новината за раздялата хладно. Не бях изненадана, защото по това време съпругът ми вече знаеше за нас, но все пак се преструваше, че не е нищо. Когато видя, че наистина съм събрал първите си неща и си тръгна, той започна да се бори за мен. Той измисли обща програма, боядиса вестибюла, който поисках три години, купи нова пералня, за която мечтаех.

Под влиянието на трансформацията на съпруга ми започнах да се съмнявам дали е редно да искам да го напусна. Даниел беше страхотен и тогава. Не правеше сцени, когато отидох да видя мъж, за да видя как се справя или има ли нужда от нещо. Признавам, имах угризения. Съпругът ми ми каза, че не е в най-доброто си здраве. Лекарят му предписва лекарства, но той не ги приема поради странични ефекти. Каза ми, че забелязва различни други симптоми. Изпратих го при специалист, за да разбере какво всъщност не е наред с него, но съпругът ми изпитваше някакво безпокойство за шофиране и ходене сред хората.

Разбира се, написах го и на ризата си. Чувствах, че това е моята вина. Исках да го поправя, затова заведох човека при лекарите, в специалните магазини за здравословни храни, за по-големи покупки. Помислих си, че колкото по-скоро му помогна по този начин, толкова по-бързо ще се възстанови и ще мога да бъда спокоен и доволен от Даниел.

Даниел едва доловимо ми внуши, че чувства, че човек се прави по-беден от него, използвайки моята доброта и в същото време злоупотребявайки със съвестта ми. Някъде в главата си мислех и аз, но някъде по-дълбоко в мен имаше червей на съмнение и отговорност, че го дължа на мъж.

Когато обаче отидох на почивка и помолих сестрата на съпруга ми да се консултира с него вместо мен, очите ми се отвориха малко. Съпругата ми живееше на същата улица, трябваше да скочи до брат си, имаше кола и време. Съпругът й обаче й каза да не ходи, че ще ме изчака, докато се върна от ваканция. Това ме ядоса. Собственото му семейство се изкашля и въпреки че искаха да му помогнат, той отново ги отмени, за да продължи да ме използва.

С течение на времето стана непоносимо. Не знаех кога и как ще се обади човекът отново, не спах добре през нощта. Психиката може да направи своето и всичко започна да влияе и на здравето ми. Даниел вече не можеше да го гледа. Каза, че от мен зависи как ще се справя, но няма да наблюдава как човек ме унищожава.

Седнах с мъжа и говорих. Излъгах малко и казах, че имам счупена кола и няма да мога да я изнеса отново. Най-много от време на време мога да му донеса нещо от специалния магазин, който имах при робота, а той го имаше далеч там. Чудо на света, изведнъж бихте могли да уредите трансфер до лекар чрез някой друг, освен мен.

Знам, че още не съм спечелил. Човекът си намери нова партия, обажда ми се, казва, че просто иска да поговорим, но отнема и час. Казва, че дори вече не слушам. Просто приемам факта, че той вече не иска да ме срещне като малка победа. Още една стъпка по пътя към бавно, но сигурно откъсване от мен и ще мога да подам молба за развод. За щастие имам човек до себе си, който разбира всичко и за когото си струва да издържи.

Знаете ли подобна история? Как се получи в реалния живот? Пишете на други читатели в дискусията под статията.