бъдете
Не съм католик. Не съм кръстен, така че не принадлежа към общността на вярващите, които се наричат ​​католици. Никой не ме доведе до него и за да повярвам в нещо, не е нужно да бъда официално включен никъде.

Когато се роди синът ми, никой не изпитваше нужда да се кръсти. В края на краищата, когато порасне и поиска, той може да го направи сам.

Когато се роди дъщеря ми, имаше огромна нужда от новото семейство да я кръсти. И с нея сина ми, разбира се. В крайна сметка това беше семейство на католици - християни и как би изглеждало, ако в него има некръстени деца?! Няма да разпространявам за християнството на тези хора. Това е нещо като баби, които едва излизат след литургия и клюки, с единствената разлика, че не са ходили на църква дори по празниците.

Кръстените деца пораснаха и по някакъв начин никой не ги доведе до Господ. Само веднъж той дойде в малък дом, като каза, че е в църква. Разширих очи. На литургия. Седнах. Направете мини-нападател. Който. Един приятел го доведе там, а той беше толкова малък. Харесваше му, харесваше му. Започна да ходи на църква. В неделя и през седмицата. Не го спрях да отиде там, ако му хареса. Бях няколко пъти, дори с градушка. И бях много горд, че синът ми помага на пастора и след това държи поднос под брадичката на всеки вярващ, докато приема тайнството на олтара.

Когато той избра последното между етиката и религията в училище, не бях изненадан. Наскоро той излезе с идеята, че би искал да отиде на първото Свето Причастие. - Върви - казах му. Това обаче се предшества от подготовката за това тържествено събитие. В края на краищата той трябва да знае контекста, законите, отношенията и всичко около себе си, за да бъде достоен за приемане. Затова той се записа за часове за подготовка.

От първия му препоръчаха пет класа по-ниско. Катехитесът (всъщност тя катехитес ли е или млад катехитес? Точно отстрани) даде малък тест на бъдещите християни - католици. Въпросът беше: Може ли Исус да живее днес? Децата се замислиха и написаха това, което намериха за добре. Не знам какво са изгонили другите, но прост, но практичен и верен отговор се появи в главата на юношата ми. „Не можеше, защото се разхождаше полугол.“ Това написа той там и сигурно катехитетът й е минал през ума, когато го е прочела. Изведнъж тя изпрати момчето в трети клас, където щеше да успее по такава причина. И уж, ако иска да отговори така, дори не е нужно да ходи на подготовката. Така изненаданото дете вкъщи се чудеше къде е била грешката. Но най-важното - какъв беше правилният отговор? И защо дамата/дамата катехит не насочи невежеството си с няколко подходящи въпроса към правилния път, в целта на което самото момче ще стигне до заключението, че това наистина е рецесивен отговор, а не подходящ адепт за тържествен помазване. Така че у дома разгледахме защо Исус е бил или не е бил там по това време. Открихме много отговори. Просто не знаем кой е прав. Може би ще разберем през следващия час. Освен ако, разбира се, катехитесът (госпожа? Мис?) Не даде още един коварен тест.

Просто вярвам, че ще позволи на този малък да дойде при Исус. Защото го иска.