Израелският вицепремиер и един от най-видните политици в страната обявяват кандидатурата си за президент на изборите през юни.
30 май 2007 г. в 11:11 ч. SITA
Перес два пъти е бил министър-председател на Израел и е бил ключов играч в еврейската държавна политика повече от половин век. През 2005 г. той подаде оставка от Лейбъристката партия, на която беше председател в продължение на много години, и се присъедини към партията Кадима на настоящия премиер Ехуд Олмерт. Партията е основана от бившия израелски премиер Ариел Шарон, която е в кома повече от година. Перес се облегна на Шарон, един от основните си политически врагове към момента, по времето, когато Шарън започна да настоява за експулсирането на еврейски заселници от палестинската ивица Газа, което не беше подкрепено от собствената му партия Ликуд.
Според израелските медии Перес е много по-популярен в чужбина, отколкото в самия Израел. Според опонентите му най-големите клопки на кандидатурата му за президент са старостта и предполагаемият личен интерес - според тях той обича да се гледа по телевизията и поради тази причина участва в различни събития в едно парче. Според Перес критиците имат предвид, че той би могъл да подчини държавните задачи на лични интереси.
Саймън Перес е роден в Полша през 1923 г. и емигрира в Палестина, когато е на единадесет години. През 40-те години той се включва в борбата срещу местното арабско население и за създаването на еврейска държава. Още на 29-годишна възраст той става водещ представител на израелското министерство на отбраната. Той се смята за един от бащите на непризнатата израелска ядрена военна програма.
От 1959 г. Перес е член на израелския парламент. Той е председател на Лейбъристката партия от 1977 г., докато през 1992 г. е заменен от Ицхак Рабин. Биографите на Перес датират и неговото „политическо прераждане“ към 1977 г., когато главният враг на арабите изведнъж се превръща в пратеник на мир в конфликта в Близкия изток. Критиците на Перес твърдят, че това е доказателство за неговия опортюнизъм, но той казва, че внезапна промяна в посещението на президента на Египет Ануар Садат в Йерусалим през 1977 г. е довела до подписването на първия мирен договор между арабските и еврейските държави.
Кулминацията на кариерата на Перес досега е 1994 г., когато той стана носител на Нобелова награда за мир заедно с тогавашния (убит една година по-късно) израелският премиер Ицхак Рабин и тогавашния палестински лидер Ясер Арафат. И тримата спечелиха това за преговорите по Споразуменията от Осло от 1993 г., което поне временно означаваше облекчаване на напрежението в Близкия изток.