Отнели сме социалния статус и остатъците от социален авторитет на учителите, а след това с недоброжелателен ужас разбиваме с ръце, че те не се справят с ролята си.
Опитните планински водачи няма да отговорят на въпроса на Магарето - кога ще сме там. Ще ви попитат дали имате нещо за пиене, сухи обувки и нещо за смяна. И той стъпва. Час, два, ако е необходимо, цяла нощ. И нощите могат да бъдат наистина дълги по това време на годината. Пътеката до върха на планината е всевъзможна, просто не е предсказуема. Разбира се, ако планината си струва нещо.
Всеки, който поне веднъж е бил в чужда гора, знае много добре как неговото непознато може да играе със сетивата и психиката. Живописна природа, очарователна растителност, екзотична фауна; за една секунда те могат да започнат да ни падат, да завързват краката ни, да крещят от ужас. И тъпите сенки. Имахме ли илюзии за гората или себе си сутринта? Но краката ми вече ме болят ... Ами там след като те нарани! По-лошо, те смърдят.
Друг пример за силата на новото непознато: когато конете са шокирани за първи път, устните им болезнено потрепват. В противен случай, ужасен от изненадващата и непозната болка, той ще започне да се издига и да копае. Ние също се държим така, сякаш току-що са ни погледнали за първи път. Освен това, в неизвестна среда. Реагираме по всякакъв начин. Удивително малко. И светът ни гледа.
Обективи, камери, микрофони, социални медии. Оставяме незаличими следи навсякъде. Вече няма да сме ние и небесните хорове ще се срещнат с трилиони снимки, доклади, влогове, блогове, статуси и текстови съобщения, скитащи се във Вселената в i-облаци, с прашни лога на днешните гиганти и заключени с нечупливи пароли за векове.
Подобна идея е усмихната за някои, поетична за други, привлечена от другите от косата. Ще имаме обаче още едно, много по-сериозно свидетелство. Нашите деца ни виждат, дори и да не гледат, те ни чуват, въпреки че като че ли изобщо не ни слушат. И те са тези, които ще наследят нашите неуспехи. Ако смятате, че ги улесняваме, оставете ги да пляскат. Само не на балкона, моля, днес не се носи.
Нека само си го представим! Аз съм на четиринайсет, критичната причина просто се събужда в мен и щом отворя очи, забелязвам баща си в карирани шорти. Когато си легнах, той лежеше пред телевизора в същите къси панталонки и ако не дремеше или изрично не хъркаше, той просто пищи! И той пикае за
- Кубчето за всяко дете Луби го оставя на следващото правителство; Дневник Е
- То е; печеливша; ситуация, в която детето е щастливо и образовано; Дневник N
- Колко струва един месец пътуване в Индия и Непал; Дневник N
- Колко учители стачкуват и защо Колко печелят (въпроси и отговори); Дневник Е
- Проверка на издирването на изчезналото полско месо, намерено е по-малко от внесеното; Дневник Е