17 октомври 2004 г. от 00:00 ч
Жана живее сама с петгодишния Мирек, чийто близнак почина няколко месеца след раждането. Жана се привърза още повече към Мирек, болезнено се страхуваше, че ще загуби и него. Тя осъзнава, че е допуснала много грешки във възпитанието му и го е поглезила. Затова тя се придържаше към него, че бракът й се е разпаднал с времето. Баща ми почти не вижда Мирек. Джана днес не е доволна от сина си. Той не й се подчинява, насилва нещата насила, държи се агресивно и към други деца. Те се оплакват от него в детската градина и това също пречи на приятелите на Яна с малки деца. Тя вече е чела много литература за отглеждането на деца, но няма авторитет със сина си. Тъй като живеят сами, Яна все още чувства, че му дължи нещо, че му липсва любовта на баща му и се опитва да компенсира това с любовта си. Освен това вижда, че момчето е психически нестабилно и самотно, тъй като децата не искат да играят с него. Приятелят й казва, че Мирко се нуждае от твърда ръка, но тя се чувства слаба от това.
Тя пита как да се обърне към него и да се промени, за да може детето да бъде възпитано правилно.
Имате ли подобен проблем? Как отглеждате малките си деца? Винаги можете да бъдете последователни или децата ви да правят това, което искат?