Както навсякъде в ЕС, Великобритания води кампания за предстоящите европейски избори. Няколко фанатици, които отдавна се мотаят в социалните си балони, започнаха нова форма на „активизъм“: хвърлят млечни шейкове по избрани политици.
Жертвите на тези атаки са напр. Найджъл Фарадж, Карл Бенджамин, познат още в интернет като Саргон от Акад, и Томи Робинсън.
Под егидата на медиите и корпорациите
Полицията в Шотландия призова McDonald’s да спре продажбите на мляко заради атаките. Те се съобразиха с призива.
Впоследствие BurgerKingUK, в отговор на обаждане от полицията, публикува провокативен доклад: „Скъпи шотландци, ние продаваме млечни шейкове през целия уикенд. Забавлявай се. С любов БК. #justsaying. “Ефектът от тази публикация е хиляди пъти по-голям (около 20 000 акции) в сравнение с това, което обикновено правят.
Без думата „Забавлявайте се“, BurgerKing можеше да твърди, че това е просто обикновено съобщение. По този начин обаче те добавиха към легитимирането и подкрепата на политическото насилие от този вид. След като хората започнаха да ги критикуват в реакциите си, те дадоха поредния туит в съобщението за кризата този ден, казвайки: „Никога не бихме одобрили насилието - или разхищението на нашите вкусни млечни шейкове“.
Диапазонът на разстоянието обаче беше незначителен в сравнение с оригиналния туит (по-малко от 1000 споделяния).
Една от най-големите британски медии, The Independent, легитимира тази поредица от политическо насилие като "абсолютно весела". Коментирайки нападението на политик Фарага, "Мнение: Найджъл Фарадж, нападнат от млечен шейк, не е смешно, а е напълно забавно."
Вулгарната антифашистка ФБ страница „Нашата Словакия“ пише: „Така се третират фашистките зверове.“ И на Борис Колер му казаха, че все още е кроасан. Сайтът е проследен от повече от 40 000 души и мнозина следват такъв отговор според реакциите на феновете.
Срещу демокрацията и основните права и свободи
У нас, в Западна Европа, САЩ и другаде по света има приблизително четири тенденции в политическата борба: консерватизъм, национализъм, либерализъм и екология. Освен това има приблизително три подхода: десен, ляв и центристки (центристки).
Не всеки клони изключително към една ценностна система и един подход. При хората може да се смесва по различен начин.
Но нека добавим още две разделения, които се основават на начина, по който подхождаме и как искаме държавата да се обърне към политическите опоненти.
Тези, които искат политическата конкуренция да бъде свободна и честна и никой в нея не е облагодетелстван или в неравностойно положение, са демократи. Един от показателите дали хората са искрена убеденост или поза е именно как те се доближават до най-големите политически съперници в момента, когато тяхната способност да се конкурират свободно и честно се атакува или в състезанието възниква нездравословен дисбаланс.
А тези с тоталитарни тенденции, които се противопоставят на демократичните механизми за избор на политически представители, могат да бъдат разделени според това колко инвазивни са готови да се намесят в основните права и свободи на своите опоненти. С други думи, каква е връзката им с правата на човека.
Системата за правата на човека предвижда тяхната възможна ограниченост, като доктрината за правата на човека на Съвета на Европа или ЕС и тяхната съдебна система разделят правата на човека на неограничени и ограничителни. Неограничен се разделя на абсолютен и относително неограничен.
Относително неограничен е напр. право на живот. При определени обстоятелства, напр. при необходимата защита правото на живот е ограничено. Абсолютно неограничени права обаче включват напр. забраната за унизително отношение или правото на зачитане на човешкото достойнство, а това важи и за най-големите престъпници, които можем да си представим, да не говорим за политически противници.
На практика това означава толкова много, че Андерс Брейвик би могъл законно да бъде убит по време на клането си, за да спре атаката му. Но като задържан вече не можеше и дори като затворник никой не можеше да го унижава или да се отнася неприлично с него.
Напр. националист, който иска да ограничи свободната политическа конкуренция и до голяма степен да премахне гаранциите за основните права и свободи, изпълнява някои от основните характеристики на фашиста. Социалистът, който иска да ограничи свободната политическа конкуренция и в същото време да национализира средствата за производство против волята на собственика, без адекватно обезщетение, изпълнява някои основни характеристики на комуниста.
Хвърлянето на млечни шейкове по хората, колкото и смешно да звучи, тъй като това е относително малко престъпление, е нападение върху самата същност на правата на човека, тъй като освен че причинява имуществени вреди, това е предимно недостойно и унизително отношение.
Освен това подобно поведение пречи на свободната и честна политическа конкуренция, тъй като някои политици са изложени на риск от нападение, което може да ги обезсърчи от агитация.
По този начин хвърлянето на млечни шейкове върху политическите опоненти противоречи на основните стълбове на либералната демокрация. Обаче тези нападатели очевидно се смятат за либерални демократи, действащи нелиберално и недемократично, тоест фундаментално противоречащи на принципите на парадигмата. Поведението им е по-близо до тоталитаризма.
Няколко такива индивида в обществото са най-малкият проблем и в рамките на политическото насилие това е насилие с вероятно най-ниската възможна интензивност, подобно на хвърлянето на яйца или домати.
Фактът обаче, че това е легитимирано и често се изостря от медиите и корпорациите, от които може да се очаква по-голяма гражданска информираност и зрялост, вече е проблем, а напротив, сериозен.
Кои са жертвите на атаки с млечен коктейл?
Досега жертвите са Найджъл Фараж, Карл Бенджамин и Томи Робинсън. В момента Найджъл Фараж е представител на може би най-популярната британска политическа партия на европейските избори; да го наричаш фашист е нелепо и абсурдно.
Карл Бенджамин критикува феминизма и други политики за идентичност от позициите на класическия либерализъм, а освен това е на мили от фашизма. Томи Робинсън основава антиислямистката английска отбранителна лига и има криминално минало, но дори и при него фашистът е по-скоро обида, отколкото политически значим етикет.
Припомнете си, че Робинсън и Бенджамин също станаха жертва на неотдавнашното прочистване в Twitter, което анулира техните акаунти в края на април.
Страницата в FB „Нашата Словакия“, пародираща особено NS NS, описва тези две жертви на атаки като фашисти и расисти, което е още по-абсурдно, тъй като и двете отхвърлят расизма.
Както вече посочихме, уникалността на либералната демокрация се състои в това, че тя изисква толерантност и запазване на достойнството дори за най-големите политически врагове или пряко осъдени престъпници. Жертвите на тези атаки обаче по принцип не са политическа крайност.
Кой е фашист у нас?
Определете политическите си опоненти като фашисти, екстремисти и т.н. се случва от дълго време. Някои журналисти, като Šimečka, Soltész и др., Или дали хората от политически неправителствени организации са буквално характерни за това.
Не само националистите са етикетирани като фашисти на политическата ни сцена с пълно уважение, но Борис Колер (Ние сме семейство), наскоро Любица Лашашка (Smer-SD) и по-рано Роберт Фицо или Ричард Сулик (SaS), който по-късно дори Арпад Солтеш пише, че се превръща в ограничен нацист.
Това създава неустойчиви конструкции, основани на много субективни възгледи, които понякога директно противоречат на факта.
Той се използва неправомерно за пропагандни цели и понятия като фашизъм по този начин се изпразват от една страна за някои хора, от друга страна за някои хора престъпните намерения се възлагат на доста нормални политически сили, които се движат безопасно в границите на либералната демокрация.
В резултат на това, ако у нас започне да се случва истински фашизъм, той няма адекватно изразяване и резултатът е, че някои хора, пробити в собствения си социален балон, могат да започнат да извършват политически мотивирано насилие, като бавно се чувстват толкова заслужаващи, колкото да освободят концентрацията.
Опасно маршрутизиране
Някои корпорации и медии, които иначе са силно ангажирани с култура на отвореност и човешки права, не само не обръщат внимание на това, но пряко подкрепят такъв тоталитарен манталитет, като по този начин поемат значителен дял от отговорността за това развитие.
Това е следствие от разказите, изградени през годините от много средства за масова информация, които прераснаха в постфактуализъм под формата на прекомерно опростяване и свързани създаване на фанатици, които нападат хора с друга ценностна екипировка. По този начин те оправдават своите атаки срещу тях срещу заплахите от фашизъм, които обаче са много по-фиктивен продукт на манипулираното им въображение, отколкото реалност.
Ако дадена компания не реагира на подобни атаки с адекватно осъждане и медиите, заедно с корпорациите, ескалират ситуацията, тя може да натрупа вина в другата страна. Както също знаем от историята, резултатът е преминаване към крайност, което може да породи много по-сериозни форми на политически мотивирано насилие, отколкото просто ядене или пиене.
Източник на уводната снимка: Ройтерс
Ние си вършим работата в свободното време и без право на такса. Необходими са ни пари, за да управляваме портала и да популяризираме резултатите си. Ще бъдем благодарни, ако ни подкрепите финансово на номера на сметката: