болестта

Болестта на Паркинсон също може да промени човешката миризма.

Болестта на Паркинсон е прогресивно невродегенеративно състояние и въпреки десетилетия интензивни изследвания все още няма лечение или надежден диагностичен тест за нея. Въпреки това, с помощта на жена, която има изключително силно обоняние, учените са успели да открият как болестта на Паркинсон променя човешката миризма. Те се надяват, че това откритие може да помогне за ранната диагностика.

Понастоящем лечението не може да започне, докато не се появят двигателни симптоми като треперене и скованост. Разграждането на нервната тъкан обаче започва около 6 години, преди хората да забележат някакви клинични признаци. Намирането на надежден начин за диагностициране на болестта на Паркинсон би означавало, че лечението може да започне по-рано и състоянието може да се контролира по-дълго.

Лекарите са използвали миризмата като диагностично средство от векове. Например, някои хора твърдят, че скрофулата мирише подобно на остарялата бира, докато коремен тиф създава аромат, напомнящ на печен хляб. Доскоро никаква миризма не беше свързана с някакво невродегенеративно състояние.

Джой Милн може да усети болестта на Паркинсон

Джой Милн е един от хората, които са свръхчувствителни към аромата и могат да ги различават много ефективно. През 1986 г. лекарите диагностицираха съпруга й с болестта на Паркинсон и оттогава Джой успява да различи специфичната миризма, свързана с болестта.

Наскоро група изследователи се обединиха с Джой Милн, за да се опитат да разграничат какви химикали могат да причинят тази конкретна миризма. Констатациите бяха публикувани наскоро в списанието ACS Central Science.

Първо, учените трябваше да определят откъде произхожда миризмата. Те забелязаха, че е най-интензивно в горната част на гърба и челото, но не и в подмишниците. Това означава, че миризмата вероятно не е от потта, а от себума, произведен от мастните жлези в кожата.

Изследователите вече знаят, че болестта на Паркинсон увеличава производството на себум, състояние, наречено себорея. Учени, водени от Пердита Баран, се опитаха да разберат какви химикали в мехлема могат да причинят промени в миризмата.

Екипът събра проби от себум от горната част на гърба от 60 индивида. Някои хора са имали болестта на Паркинсон, а други не.

Миризмата на мускус

Използвайки масспектрометрия, изследователите анализираха проби от себум, за да идентифицират всички химикали, които са били повишени при хора с болестта на Паркинсон. Те показаха, че има значителна разлика между летливите химикали в серума на хора с болестта на Паркинсон и здрави хора. Както се оказа, три съединения играят ключова роля в специален аромат: хипурова киселина, ейкозан и октадеканал.

Важното е, че няма значителни разлики между хората с болестта на Паркинсон, независимо дали са приемали лекарства за болестта или не. Това означава, че промяната в миризмата вероятно не се дължи на лечение. Когато екипът даде тези химикали на Джой Милн, тя успя да идентифицира "мускусния" аромат на болестта на Паркинсон.

Изследователите проведоха това проучване с ограничен брой участници, така че те ще трябва да продължат работата си. Те обаче се надяват, че това може да е уникален начин за откриване на болестта на Паркинсон много по-рано, отколкото е възможно в момента.

Защо се променя миризмата?

Изследователите не са проектирали своето проучване, за да разберат защо серумните нива на трите съединения са повишени при хора с болестта на Паркинсон. Авторите обаче обсъждат някои възможни причини.

Например по-ранни проучвания потвърждават, че има връзки между различните кожни заболявания и болестта на Паркинсон.Някои изследвания показват, че някои микроби са по-често срещани в кожата на хората с болестта на Паркинсон. Те включват например дрождите Malassezia spp.

Според авторите на изследването тези промени в популациите на дрожди и бактерии могат да променят кожната микрофлора и физиологията по начини, които са "силно специфични" за болестта на Паркинсон.

Тези открития отварят нови възможности за болестта на Паркинсон и могат също така да дадат нова представа за това как се развива състоянието.