едни

Какво е хомеопатия?

Хомеопатия методът на лечение е известен едва от около 200 години. Историята на хомеопатията обаче датира от древността, когато Хипократ е лекувал според закона за сходството: Similia similibus curantur (подобно лечение с подобно).

Само германският лекар Кристиан Фридрих Самуел обаче е отговорен за модерното разширяване на хомеопатията и нейното задълбочено разработване. Ханеман (1755-1843), чието основно откритие е във въведението принцип на минималната доза на лекарствения продукт, по този начин, при прилагане на лекарството при много високи разреждания. Ханеман откри това разреждане и последващо разклащане при всеки етап на разреждане, т.е. усилване, увеличава ефекта на лекарството.

Защо западната медицина отхвърля хомеопатията?

Днес хомеопатията е едно от най-често срещаните лечения и се използва за лечение на хора по целия свят. Това е най-обсъжданият и най-отхвърляният алтернативен метод на лечение от класическите лекари. Защо? Тъй като класическата западна медицина се основава на предпоставката, че е необходимо да се използват лекарства, които имат обратен ефект срещу болестта. Това е т.нар алопатично лекарство (аллос = друго, патос = заболяване). В хомеопатията обаче заболяването обикновено се лекува с веществата, които го причиняват. Това се доказва от самото име хомеопатия, което произлиза от думите: хомеоподобни и патологични болести или страдания.

И втората причина е фактът, че при силно разредени и потенцирани хомеопати често върху носителя не присъстват молекули на лекарството. Могат да се видят само промени в свързването на водните молекули.

Какви са основните принципи на хомеопатичното лечение и приложението на хомеопатични лекарства?

Хомеопатията се основава на т.нар. принцип на сходство, като по този начин признава това има полезна връзка между токсичните и терапевтичните ефекти на дадено вещество. Някои вещества, използвани в измерими концентрации, пораждат набор от симптоми при здрав човек, които могат да лекуват пациент, когато им се прилагат в много ниски концентрации.

При алопатията (класическа медицина) лечението на отделни заболявания е лекарство с обратен ефект, напр. антипиретици, болкоуспокояващи,. Много хора са склонни да сравняват принципа на хомеопатията с ваксинацията. Ваксинацията обаче е относително драстична намеса в имунната система на пациента (особено при малки деца) и може също да има трайни странични ефекти, за разлика от хомеопатията, която стимулира жизнената сила на човека по естествен начин и в съответствие с хомеопатичната философия, че лечението трябва да се извършва от вътрешността на организма до повърхността, а не обратното.

Хомеопатията не е фокусирана върху болестта като нещо, което засяга пациента, а върху проявите, чрез които тялото решава своите счупени защитни механизми. Няма диагноза, лекува се пациентът, цялостната му картина, защото се основава на предположението, че всичко е свързано с всичко.

В класическата (конститутивна) хомеопатия изследването се извършва под формата на подробно интервю, фокусирано върху чувствата и реакциите на пациента. Подходящото хомеопатично лекарство (конститутивно лекарство) се избира според цялостната картина на пациента, което се сравнява със снимките (описанията) на всички хомеопатични лекарства и се избира най-подобното лекарство. Тогава в хомеопатията принципът не важи, че това, което е помогнало на някого със същата диагноза, ще помогне и на вас. Към всеки се подхожда индивидуално. Възможно е да се лекува хомеопатично без хомеопат, самолечение от хомеопатичния наръчник, където хомеопатичните препарати се споменават главно в по-ниски потенции, които действат за по-широк кръг индивиди с общи здравословни проблеми. Възможно е дори да купите също поликомпонентно хомеопатично лекарство, който има препоръчаните индикации. Въпреки това, нископотенциалните хомеопати и поликомпозити често нямат толкова висока ефективност, колкото конститутивните хомеопатични лекарства с по-голяма ефективност, предписани от класическите хомеопатични хомеопати.

Хомеопатичните лекарства се използват в много ниски дози, наречен безкрайно малък. Цифрата на епруветката показва степента на разреждане, а буквата СН показва, че това е центезимално разреждане според Ханеман, основателят на хомеопатията. Например 5 СН означава, че препаратът е направен от първоначалната майчина тинктура в 5 последователни разреждания, всяко в съотношение 1: 100. Ефектът от хомеопатичния препарат се обуславя от усилване (разреждане) на въведеното вещество и динамизиране (разклащане и удари), благодарение на което хомеопатичните лекарства са по-ефективни от оригиналните вещества.

Изборът на подходящо разреждане е предмет на определени правила. Например, колкото по-голяма е приликата между симптомите на пациента и симптомите, причинени от веществото, толкова по-високо трябва да се използва разреждането и обратно. Всяка степен на сходство съответства на определена степен на разреждане. Ако има сходство на симптомите в местната област, трябва да се използва ниско разреждане (5 CH), ако има сходство на общите симптоми, средно разреждане (9CH), а в случай на сходство на нервни и психологични симптоми, високо разреждане (15 СН и 30 СН). Всички еднокомпонентни (еднокомпонентни) и поликомпонентни (многокомпонентни) хомеопатични препарати могат да бъдат закупени в аптеката без рецепта. Монокомпонентите без рецепта се предлагат в разреждания от 5, 9, 15 и 30 СН.

Хомеопатичните препарати (под формата на гранули, таблетки, глобули и др.) Се разтварят в устата под езика през определен интервал от време от храната (обикновено половин час след хранене или четвърт час преди хранене). Този интервал от време е достатъчен за веществото да влезе в контакт с устната лигавица. Следователно при използване на хомеопатични лекарства се препоръчва да няма силни аромати в устата, напр. от кафе или от ментол. Хомеопатичните лекарства могат да се използват с други лекарства. Понякога е подходяща комбинация от няколко хомеопатични препарата, тогава се препоръчва между отделните препарати да има интервал от време от около 15 минути.

Тъй като хомеопатията използва силно разредени и потенцирани вещества от минерален, растителен и животински произход при лечението си, често молекулите на лекарството вече не присъстват на носителя. Това е една от основните причини, поради която много хора не вярват в хомеопатията и отказват да я опитат. Привържениците на хомеопатията твърдят, че след разтваряне на хомеопатичните лекарства във вода, промени в свързването на водните молекули и образуването на нови структури могат да се наблюдават под електронен микроскоп.

Хомеопатията не е химическа терапия, тя е стимулиращо информационно лечение. Хомеопатичната информация, съдържаща се в лекарството, има способността да поддържа имунната система, за да се отърве от болестта сама по естествен начин. Действието на хомеопатиката активира имунната система.

Хомеопатичните лекарства нямат нежелани странични ефекти и може да се използва и от деца и бременни жени. Фактът, че терапевтичният ефект на хомеопатията не е причинен от т.нар Ефектът на плацебо се доказва и от факта, че хомеопатията също има много добри резултати при кърмачета и животни.

Какви хомеопатични посоки съществуват ?

В днешно време има няколко хомеопатични училища, които имат различен подход към лечението.

Класическа (Кентска, конститутивна) хомеопатия тя се доближава до човека като цяло и търси едно голямо лекарство за човека, като взема предвид неговите психически и физически симптоми и се опитва да премахне причината за заболяването. Издънка на класическата школа е подходът на човешкото третиране на слоеве, които съответстват на определени по-кратки периоди от време.

Френско училище например, тя не подхожда на човек като цяло, а прилага едно конкретно хомеопатично лекарство към една конкретна диагноза. Всичко, от което се нуждае, са симптоми (подобно на класическата медицина), но тя не търси и не елиминира причините за заболяването. Този подход е посочен като клинично (симптоматично) лечение.

Често се срещаме с орган, дренаж и регулаторно лечение, когато се дават хомеопатични лекарства с афинитет към определени органи. Примери за черен дроб са Chelidonium, Carduus marianus, Lycopodium,.; за бъбреците на Berberis vulgaris, Apis и др. Тези лекарства са насочени към проблеми, свързани с увреждане на органите. Използват се и хомеопатични лекарства с регулаторен ефект върху метаболитните нарушения.

Често се използва като добавка към хомеопатията изопатия. Основната разлика между изопатията и хомеопатията е, че хомеопатията е лечение на същото и същата изопатия означава лечение на същото. Изопатията използва лекарства, направени от патогени. Напр. пациент, страдащ от кандидоза, получава лекарство, произведено от Candida albicans. Използва се и за странични ефекти след ваксинация. В този случай се прилагат потенцирани ваксини, приготвени като хомеопатични лекарства.

Ако искате опитен хомеопат да ви помогне, изберете от нашите според вашето местожителство Каталог на хомеопатите в Словакия.

Източници:
[1] Практическа хомеопатия - MUDr. Мирослав Черни
[2] Традиционна китайска медицина в ежедневието - Глава за хомеопатията - Мудр. Радомир Růžička