ГРАЖДАНСКИ ИЗВЪНРЕДНИ ПРАВИЛА I. - ОБЩ РАЗДЕЛ

процесуална защита

ГПК е един от трите процесуални кодекса, които заменят ГПК. Той регулира специални видове т.нар извънсъдебни производства, които поради своя характер не са включени в другите два процесуални кодекса (ГПК и Административно-съдебния кодекс). В тази статия ще се доближим до основата на регламента на Гражданския недиспутен ред, ще обясним какво означава „производство без спор“ и ще обсъдим някои от институтите от неговата обща част.

При изготвянето на новия регламент на гражданското производство законодателят продължи да разделя първоначално единния кодекс, уреждащ гражданското производство, на три кодекса. Причината била не само сложността, но преди всичко разнообразието на материалноправните отношения, които са предмет на гражданския процес. Поради това беше желателно за различните видове производства да се прилагат различни процесуални правила.

Акт № 161/2015 Coll. Гражданска неоспорена заповед (само в тази статия "CMP"Или"Гражданска неоспорена заповед ") е към Закон № 160/2015 Coll. Гражданско-процесуални правила (по-долуCSP“) По отношение на специалността. Регулирането на процесуалните институти в ПМС не е сложно, предполага се, че като алтернатива се използва общата уредба на гражданския процес, съдържаща се в ДСП. CMP модифицира само някои отклонения, които накратко ще посочим в следващите раздели.

Разделянето на гражданското производство на „спорен“ и „неспорен“ се основава на отговора на въпроса дали се предвижда спор за материалния закон или не. Отговорът на този въпрос трябва да се търси в материалния закон, на който се основава естеството на предмета на производството.

В производства без спор, спор за материалния закон не предполага. Основната им концепция се различава от съдебните спорове. Характерни са извънсъдебните производства засилена намеса на държавата в производството служебно. Причината е необходимостта от повишена защита на участниците в производството, като същевременно се насърчава общественият интерес - особено защитата на семейството, статута, по-високия интерес на непълнолетния и други ценности. Принципът на формалната истина (установяване на фактическото състояние) отстъпва на принципа на материалната истина (установяване на реалното състояние), принципът на разследване и принципът на официалност се прилагат по-широко. По този начин се набляга на процесуалната дейност на съда, който трябва да установи състоянието на нещата и в този контекст може (и трябва) да се намеси в събирането на доказателства, като по този начин засяга процесуалните права и задължения на страните в производството.

При изготвянето на ПМС законодателят се обърна към изчерпателно изчисляване на производства, които се считат за неоспорени. По този начин той последва предишното изменение на пета глава на третата част от Гражданския процесуален кодекс, което обаче не беше последователно. Тогава споровете се считат за онези, които не са изрично класифицирани като неоспорени.

Начало на производството

За разлика от съдебния процес, който се образува изключително по искане на страна (действие), производство без спор може да бъде инициирано служебно - без заявление (служебно). По този начин се проявява един от основните принципи на CMP, а именно принципът на официалността. Съдът ще издаде решение за започване на производството, което ще предостави на участниците. Доставката е една от областите, които не са регламентирани в CMP, т.е. алтернативно ще се прилагат разпоредбите на § 105 - § 116 от ДУУ (повече за доставката в ДУУ тук).

Принципът на официалност е свързан и с разпоредбите на § 30 и § 31 от ПМС, според които съдът действа в сътрудничество с други субекти на производството, така че въпросът да бъде изслушан и решен възможно най-скоро. В същото време съдът трябва да продължи производството, дори ако страните са неактивни. Тези разпоредби на CMP представляват значително отклонение от регламента за ДСП, според който пасивността на страната в производството води до загуба на спора. Съществува виден обществен интерес от бързата и икономическа защита на застрашените или нарушени субективни права в производства без спор (защита на семейството, защита на интересите на непълнолетния и др.). Следователно правоприлагащият орган (съд) трябва да може да продължи в самото производство, без процесуалната инициатива на страните.

По принцип съдът разпорежда изслушване за разглеждане на делото. Той не трябва да го прави, ако законът изрично го позволява. Това засилва принципа на непосредственост и устност, според който съдията трябва да има изчерпателен преглед на делото и страните.

Съдът може да вземе решение без изслушване по въпроси за връщане на непълнолетно лице в чужбина в случай на неразрешено преместване или задържане (§ 132 ПМС), в производство за обявяване на смърт (§ 223 ПМС) или при изпълнение на решение по въпроси от непълнолетни (§ 374 и 379 ПМС).

Доказателства, средства за процесуално нападение и процесуална защита, концентрация на производството

Както бе споменато по-горе, CMP е специална връзка с CSP. Това означава, че ако CMP не предвиди друго или не модифицира института, ще бъде приложена CSP корекцията.

В случай на концентрация на производство [1], средства за процесуална атака и средства за процесуална защита, субсидиарното приложение на ДУУ е пряко изключено от разпоредбите на § 34 CMP. Средствата за процесуално нападение и средствата за процесуална защита са типични институти за съдебен спор. Това са по-конкретно фактически твърдения, отхвърляне на фактическите твърдения на контрагента, предложения за събиране на доказателства, възражения срещу предложенията на контрагента за събиране на доказателства и съществени възражения. Тъй като в извънсъдебно производство няма „спор за закона“, алтернативното използване на тези институти, както е предвидено в ДУУ, не е възможно.

Задължението за твърдение и доказателствената тежест на участниците в извънсъдебни производства се съдържат в разпоредбата на § 32 ПМС, според която участниците са длъжни да опишат изцяло и вярно фактите, необходими за решението. В същото време от тях се изисква да предоставят доказателства, които да обосноват твърденията им. Защото съдът трябва да разбере истински състояние на нещата и не може да разчита единствено на страните в производството, в съответствие с принципа на разследването съдът има възможността (и по принцип също задължението) да вземе доказателствата, които страните не са предложили.

Не е изключено съдът да може, в съответствие с разпоредбите на § 37 ПМС, да приеме идентичните изявления на страните в производството, ако не се съмнява в тяхната достоверност и те не противоречат на представените доказателства. Тази възможност на съда обаче не е задължителна и представлява (отново) отражение на принципа на официалността и материалната истина. [2]

Голяма част от законодателството на CMP е представено от производства по семейноправни въпроси, които систематично са включени в първото заглавие на отделната част. В този тип производства има често включва непълнолетно дете (напр. в производства, свързани с определяне на родителство, осиновяване, връщане на непълнолетно лице в чужбина и др.). Съгласно чл. 12 от Конвенцията за правата на детето [3], държавите страни са задължени да гарантира, че детето има право да се изразява свободно по всички въпроси, засягащи детето, на това виждане трябва да се обърне дължимото внимание.

Разпоредбата на § 38 от ПМС, която систематично се включва сред разпоредбите относно доказателствата, регламентира задължението на съда да вземе предвид мнението на непълнолетния, ако той е в състояние да го изрази независимо. При установяване на мнението на непълнолетния съдът действа по начин, подходящ за неговата възраст или интелектуална зрялост.

Методът за установяване на мнението на непълнолетния е оставен на избора на съда, дали да го установи чрез изслушване в съдебното заседание, извън заседанието, чрез органа за социална защита на децата и социалното попечителство и.

Решения в производства без спор

Един от типичните принципи за съдебните спорове е принципът ne ultra petitum, т.е. „не отвъд petit“. Той изразява обвързващия характер на молбата за започване на производство пред съд, който не може да присъди повече, отколкото ищецът иска в петицията (иска).

Този принцип не се прилага в производства без спор, когато съдът по принцип не е обвързан от молбите на страните. По този начин той може да присъди повече, отколкото страните искат, дори ако производството е могло да бъде започнато без предложение.

Общият срок за изготвяне и изпращане на решението е 30 дни от датата на неговото произнасяне, освен ако председателят на съда не реши друго по сериозни причини. [4] Този период се прилага по принцип и за извънсъдебни решения. Действащото законодателство предвижда срок от 10 дни за изпълнение на съдебно решение по всички дела, касаещи непълнолетни деца. По този начин, само в случай на съдебно решение по дела за задържане на непълнолетни по петата част на втората част на ПМС.

Решението обикновено има свойството да бъде обвързващо inter partes, тоест само страните в производството (страните по спора в спора) са длъжни да го направят. Съдебните решения, постановяващи личен статус (случаи на статут), са обвързващи erga omnes, т.е. те обикновено са обвързващи за всички. [5] По този начин законодателят последва изменението на § 159 ал. 2 OSP.

Сред статутните неща включваме напр. производство по развод, установяване на недействителност или несъществуване на брак, по въпроси за определяне на родителството, по въпроси за осиновяване на дете, при обявяване на смърт и други подобни.

Средства за защита

Обжалването като подходящо средство за защита е регламентирано в разпоредбите на § 59 и сл. CMP. Предвид заглавието на произведението Някои обжалващи разпоредби, също в този случай се предвижда алтернативното прилагане на общото правило в ДУУ.

Обжалване на решение по същество, независимо дали е решение или определение, по принцип е допустимо. Изключение прави резолюцията, с която съдът е поверил на участника свикването на общото събрание. Обжалване също не е допустимо срещу заповед, издадена от висш съдебен служител. Такова решение обаче може да бъде предмет на жалба. Жалбата не е средство за защита, но ново средство за процесуална защита, подобно на противопоставяне, възражения и т.н.

Целта на жалбата е да ускори и оптимизира съдебното производство. За разлика от обжалване няма предавателен ефект, т.е. не се решава от съдия от първоинстанционния съд, а от съдия от първоинстанционния съд. Ефектът на спиране (забавяне) обаче се запази. Според законодателя това решение има за цел да спомогне за ускоряване на процедурата, като същевременно запази правата на страните да преразгледат решението.

Пълна жалба

За разлика от общата уредба на гражданските съдебни производства в ДОУ е Така наречената система, въведена в CMP пълна жалба. Това означава, че страните могат да цитират и в производството пред Апелативния съд нови фактически твърдения а представят нови доказателствени предложения.

За разлика от това системата на непълно обжалване в гражданския процес се характеризира с факта, че страните по спора те не могат да се позовават на средствата за процесуално нападение и на средствата за процесуална защита в производството пред Апелативния съд, които не са били използвани в производството пред първоинстанционния съд. Изключенията от този регламент са изчерпателно изброени в § 366 писмо а) до г) ДУУ, но тяхното приложение на практика вероятно ще бъде доста изключително.

Пълната система за обжалване, въведена в CMP, се основава (отново) на задължението на съда да установи истинското състояние на нещата, уредени в чл. 6 CMP. По тази причина обжалването в извънсъдебно производство може да бъде обосновано и от факта, че първоинстанционният съд неправилно или непълно установи истинското състояние на нещата. По този начин при обжалване второинстанционният съд може да предприеме отново стъпките, необходими за установяване на пълното състояние на нещата.

В производства без спор съдът не е обвързан от обхвата на жалбата, т.е. до каква степен се оспорва жалбата на първоинстанционния съд, в случаите, в които производството може да бъде образувано без молба. Апелативен съд също не е обвързано с основание за обжалване.

Ефективност на Гражданския кодекс

ПМС влезе в сила на 01.07.2016г. Съгласно разпоредбите на раздел 395 от ПМС, производствата, започнати преди датата на влизане в сила на този закон, трябва да приключат в съответствие с новия регламент (с изключенията, изброени по-долу). По същия начин се запазват правните последици на процесуалните действия, настъпили в производството преди датата на влизане в сила на този закон. Сроковете, които започнаха да текат съгласно съществуващите разпоредби, изтичат съгласно новия регламент. Ако обаче настоящата наредба предвижда по-дълъг период, периодът изтича по-късно.

Раздел 396 от CMP регламентира изключения от ефективността на CMP в някои видове производства, започнали преди 1 юли 2016 г. Процедурите по наследяване, попечителство, обратно изкупуване на документи и производства по въпроси от Търговския регистър и вземане на решения по възражения ще бъдат завършени съгласно действащата наредба на OSP.

[1] Фокусирали сме се върху концентрацията на производството тук.

[2] § 37 от ПМС е специален регламент във връзка с § 186, ал. 2 ДУУ, което не се прилага в производства без спор. Съгласно § 186 ал. 2 ДУУ се прилага, че съдът задължително ще приеме идентичните изявления на страните, освен ако няма основателно съмнение относно тяхната достоверност. Повече в статията за доказване тук.

[3] Известие на Федералното министерство на външните работи No. 104/1991 Coll.