Първата стъпка в регулаторните действия беше проучване по девет въпроса. Правното основание на отношенията между собственика на земята и неговите поданици, личния статус на поданиците, състоянието на крепостната земя и ливадите, ползите и щетите на общината, броят на изоставените селища поради необходимостта да се спре намаляването на данъчната основа и колонизирането им трябваше да бъдат установени и записани в регистрите. Дарението, държавен данък за военни цели, беше обвързано с лицето на данъкоплатеца, а не със земята. Изоставеното селище обикновено се поема от собственика на земята, но той не плаща вноската. Чрез отговори на девет въпроса се получи картина на социално-икономическите условия в крепостната общност. Проучването беше проведено от упълномощени председатели и представители на общината (обикновено кмет, заклети или по-възрастни и по-уважавани жители), собственици на земя или техни служители коментираха проблемите. 4
На 27 февруари 1769 г. на въпросите в Пителова отговаряха: кметът Мартин Скленка, заклетият Ондрей Пиатрик, Лауринец Каня, Ян Жиак и Ян Минка. Според отговорите селяните и тъмничарите на селяните принадлежат към вечни поданици. Това означава, че те не са могли да се движат свободно, което прави възможностите за личностно и имуществено развитие абсолютно недостъпни за тях. Не им е било позволено да влизат в договорни отношения с друг собственик на земя, чиито специфични условия субектът на съобразената форма до известна степен е бил формулиран. 5 Те изпълняваха своите крепостнически задължения въз основа на обичай без твърдо юридическо съдържание.
Точна формулировка на въпросите и отговорите от въпросника преди проучването на Урбариум (Urbarium):
Събраният материал е преработен в ясна обобщаваща таблица, която отразява предземеделското състояние на социално-икономическата ситуация в селото според ръководителите на отделни стопанства, т.е. най-старите икономически активни лица на стопанствата. Всеки отделно регистриран глава на стопанството означаваше отделна икономическа единица (селянин, желязо или селянин), към която тогава бяха обвързани установените крепостни задължения. Методът за записване на единици е обусловен от критериите за споделено хранене (да бъде „на една мисия“, „на един фокус“) и в същото време съвместен живот на членовете му (да живеят „под един покрив“). Например, ако в къщата живеят няколко семейства и те се хранят отделно, всяко семейство трябва да бъде регистрирано поотделно. Ако обаче се хранели заедно, те трябвало да бъдат регистрирани като една икономическа единица. 7
Предселски опис на село Пителова от 1 май 1769 г.
Фамилия и собствено име на субекта - ръководител на стопанството
Качество (обхват) на крепостното селище
(брой части)
Интравилан
(Prešporská merica)
Обработваема земя
(Prešporská merica)
Герман Йозеф, по-млад
Герман Йозеф, старейшина
Страка Юрай, ст
Сврака Юрай, по-млад
Тъмници с къща
Желяри без дом (поджеляри)
Общо 34 селски ферми, 4 железни единици с къщи и 2 подферми без къща са регистрирани в Пителова като част от прехюрските преброявания, които общо притежават градска зона с площ 30,25 Prešporské merice ( около 6,53 хектара), обработваема земя на 474,5 м. Прешпор (около 102,4 хектара) и ливади с площ от 63,5 косачки (около 18,27 хектара). Регистрираният имот в района на село Пителова представлява общо 5 цели и 1/16 чифлика по броя на неговите части. Никой от селяните на селяните не е използвал цялото селище. Най-големите са кварталните ферми, използвани от Мартин Антал, Ян Жиак и Юрай Малах.
Комисията за класификация предложи общините Tekovská stolice да бъдат разделени на три класа въз основа на следните критерии:
- първи клас - села с ниви, ливади, лозя и гори;
- втора класа - села с ниви и ливади и лозя или запас от дърва;
- трети клас - села с ниви и ливади, но без лозя и без запас от дърва.
В рамките на селското селище беше предложена площ от 14 ролки ролки за първи клас, 16 ролки ролки за втори клас, 18 ролки ролки за трети клас и ливади в диапазона от 4 косачки тези три класа, ако отавата, респ. 6 косачки, ако Отава не коси. В случай че бяха одобрени четири класа общини, комисията предложи първият клас размерът на населеното място да бъде само 12 юта ролки.
Mária Terézia не одобри предложението. Община Tekovská stolice реши да раздели юлените ролки на четири класа с редица селища от 18 - 20 - 22 - 24 и 6 или 8 косачки ливади, в зависимост от това дали на тях е била окосена и Отава. 9
Pitelová беше включен във втория клас, t. j. 1 юта земя (около 43,16 дка), 20 юта ролки (около 8,63 хектара) и 6 косачки ливади (около 1,73 хектара) принадлежат към една цяла ферма в застроената зона, тъй като е възможно също коси отава.
Според стандарта за градско регулиране (1767), определен с отчитане на кредитоспособността на почвата, 1 jutro с площ от две засети житомери Prešpor има площ от 1100 квадратни метра първокласна земя (приблизително . 39,56 декара), 1200 квадратни метра земя от втори клас (приблизително 43, 16 акра) и 1300 квадратни метра земя от трета класа (приблизително 46,76 акра). Косачката беше мярка за площ, представляваща площта на ливадата, която беше косена от една косачка за един ден по време на дванадесетчасова работа. Реалните му размери варираха в зависимост от площта, терена и качеството на ливадата. За нуждите на градоустройството са изчислени 800 квадратни удара (около 28,77 ара) на 1 миля в случай на косене, 900 квадратни удара (около 32,37 акра) в случай на рядко косене и 1000 квадратни удара (около 35,97 декара) ако отавата никога не е косила. 10
Урбарът на село Пителова (Урбариум) е приет след писане на 30 март 1773 г. и в девет точки установява следните взаимни права и задължения между жителите (поданиците) на Пителова и техните собственици на земя: 11
Първата точка
Какво трябва да се разбира като един крепостен или селска къща
Урбар раздели земеделската земя, използвана от субектите, на „вътрешна земя“ (градска зона) и „външна земя“ (градска зона). Една цяла ферма в градската зона трябваше да има достатъчно земя, за да засее две мери зърно от Prešpor (приблизително 43,16 акра). 20 части ролки трябваше да бъдат разпределени за една цяла ферма в екстразловото, докато беше възможно да се засеят две мери зърно Prešpor (приблизително 8,63 хектара) във всяка част. Към това трябваше да се добавят и ливади за 6 косачки (приблизително 1,73 хектара), които можеха да се косят два пъти за една година. Ако субектът използваше само част от селището (напр. 1/2, 1/4, 1/8), дадените стойности бяха относително съкратени, тъй като се отнасяха за едно цяло селско селище.
Пета точка
Около девет и т. Нар. Горно лозе
Всеки фермер трябваше да предаде деветки в реколтата или да му плати равностойно. Имението на Светия кръст, признато за еквивалент на реколтата, се ползва от плащане на четири злата от една цяла чифлик, половината на Св. Юрай (24 април) и другата половина на Св. Михала (29 септември). Ако субектът използва само част от селището (например 1/2, 1/4, 1/8), посочените стойности са относително съкратени.
Ако субектите използваха лозя и им дадоха горната част (горе вдясно, девет от лозята), се прилагаха същите разпоредби като деветте от реколтата. 17 Дажбата от мъст или вино трябваше да бъде избрана по мярката на Prešpor или чрез скоба, съдържаща тридесет и две пинти (приблизително 54 литра).
Забележка: От данните, дадени по-долу в таблицата за земята, в колоната „За деветия, годишния наем и кухненското обезщетение“, следва, че фиксираната такса за деветия от реколтата е приложена окончателно само в една трета. Към тази цифра се добавя и наемът на къщата от четвъртата точка. Другите предимства, изброени в четвърта точка, не бяха пренесени в таблицата, въпреки че по-широкото заглавие на въпросната колона създава обратното впечатление.
Шеста точка
За именските права и какво според тях принадлежи на имението
Тази точка описва правата на собственика на земята, а именно правото на лов, риболов и улов, птици, правото да сече месо, правото да се продава месо, правото на смърт, правото на смърт - наследяване на собствеността на субект, ако той починал без законен наследник, със задължението да засели отново празен имот. 18.
Седма точка
За всички забранени и предупреждения, достойни за зли дела и места без навици
Урбар забранява на собственика на земята да събира пари от наследството на сираците на своите поданици за задължителния надзор на техните настойници, както и за разрешение да пие собствено вино в определено време и такси от заселниците. Собственикът на земята не е имал право да се намесва в субектите при свободната продажба или покупка на икономически нужди (напр. Тютюн, мед, восък, масло, лен, коноп). Не можеше да принуди поданиците си да смилат зърното си само в имението и да сложат оборския тор върху именията. Собственикът на земята не е имал право да обменя и отнема ролите на субектите и ливадите без еквивалентно обезщетение. Беше забранено да се изисква от субектите да внасят обезпечение в брой, за да не бягат тайно от имението.
Девета точка
За онези неща, които принадлежат към вътрешния ред и регулация
В случая на избора на генерални служители се прилагаха тези правила. Имението на Светия кръст назначи трима адепти от Пителова в кметството, от които общината избра един в присъствието на длъжностното лице на лорда. Имението може да отстрани и накаже кмета за лоши дела. Нотариус и заклет, т. j. помощни органи на кмета, общината се избира без знанието на собственика на земята. Освен това Урбар описа отговорността на кмета за събиране на военни и капиталови (вътрешни) данъци, докато той трябваше да предаде средствата директно на инкасатора на капитала. Собственикът на земята е бил длъжен да се намеси само в случай на парична разлика в сравнение с капиталовия указ, когато е трябвало да възстанови разликата от кмета, без да натоварва поданиците.
Текстовата част на поземления регистър е допълнена с табличен дисплей:
Урбарска маса на село Пителова от 30 март 1773 г.
Фамилия и собствено име на субекта - ръководител на стопанството
Качество (обхват) на крепостното селище
(брой части)