| Датата е добавена: | 26.08.2005 | Марка: | 1 2 3 4 5 |
| Автор на доклада: | акромион | ||
| Език: | Брой думи: | 469 | |
| Хартия, подходяща за: | университет | Брой A4: | 1.9 |
| Средна оценка: | 2.99 | Бързо четене: | 3m 10s |
| Бавно четене: | 4m 45s |
Класифицираме гена p53 сред т.нар Тумор-супресорни гени. Туморните супресорни гени (антионкогени или рецесивни гени) са важни гени, които кодират протеини, които за разлика от онкогенните протеини имат антипролиферативни ефекти (пролиферация - образуване на клетки), насърчават диференциацията и в някои случаи са способни да инициират апоптоза. Във всяка соматична клетка открива около 40 гена-супресор на тумора. Когато възникне увреждане, т.е. мутации в тези гени, те се променят и действат като онкогени. За да станат туморгенни, двата им алела трябва да бъдат мутирани, откъдето идва и името рецесивни онкогени. Тумор-супресорните гени действат като инхибитори на циклиновия/Cdk комплекс, т.е. те са в състояние да спрат и блокират клетъчния цикъл.
Генът p53 кодира своя продукт, т.нар p53 протеин. Протеинът p53 играе важна роля в регулирането на броя на клетките, растежа, деленето и разпространението. Същността на функцията на протеина p53 е именно потискането на анормалната клетъчна пролиферация. Той потиска тази прогресия на анормална пролиферация през клетъчния цикъл. Протеинът p53 е в състояние да активира апоптозата и да блокира процеса на клетъчния цикъл, като активира транскрипцията на друг Cdk инхибитор (WAF), който инхибира активността на циклинови/Cdk комплекси. Това е един вид „спасителна спирачка“ в клетъчния цикъл в случай на увреждане на ДНК.
Почти 50% от човешките тумори съдържат мутация в гена p53 (напр. Тумори на дебелото черво, белия дроб, черния дроб, кожата, гърдата, простатата.). Тези тумори са по-агресивни и имат по-голяма склонност към метастази. Те обикновено завършват със смърт. Мутациите в гена p53 са най-честите генетични фактори, наблюдавани при хората.
Протеинът p53 се намира в клетъчното ядро и е много нестабилен. Фактори, които увреждат ДНК, принуждават p53 до стабилност чрез пост-транслационния механизъм, което му позволява да увеличи концентрацията си в клетъчното ядро. Генът p53 е разположен в хромозома 17 (17p13.1). P53 е мощен транскрипционен фактор и активираният потиска транскрипцията на една група гени, които участват в стимулирането на клетъчния растеж, а също така стимулира експресията на друга група гени, които контролират клетъчния цикъл.