Изгарянето е окислително-редукционна химическа реакция, която е придружена от отделяне на топлина и светлина.
Фактори на изгаряне:
- Съставни вещества (запалим файл)
- запалимо вещество
- окислител
- Енергиен компонент
- източник на запалване
Окислител в повечето случаи това е атмосферен кислород. Изгарянето обаче може да стане не само в присъствието на въздух, но и в атмосфера от чист кислород или хлор. Отстраняването на всеки агент елиминира изгарянето.
Изгарянето може да бъде:
- желателно
- нежелан (пожар)
- посвещение
- промоция
- кулминация
- прекратяване на договора
- перфектно
- несъвършен
Несъвършено горене: обикновено се осъществява при недостатъчен достъп на окислителя и продуктите му могат да изгорят. Продуктите (продуктите) на непълно изгаряне са например: въглероден окис и въглерод.
Изгарянето се разделя според състоянието на запалимо вещество и окислител:
- Хомогенен (хомогенен)
- кинетичен
- дифузен
- Хетерогенни (нехомогенни)
Хомогенно горене: запалимото вещество и окислителят са в газообразно състояние. Реакцията на горене протича над повърхността на горимото вещество. По този начин действителната повърхност на горивото не гори, но поради топлината, която се покрива в зоната на горене, повърхностният слой на горивото се газифицира. Ето как изгарят повечето запалими твърди вещества и всички течности и газове. Характерна особеност на хомогенното горене е пламъкът.
Хетерогенно горене: запалимото вещество е в твърдо състояние, а окислителят - в газообразно състояние. Реакцията на горене в този случай протича на повърхността на горимото вещество по гниещ начин. По хетерогенен начин те изгарят напр. алкални метали (натрий, магнезий), въглища, цигари и др.
Изгарянето според скоростта на разпространение на пламъка се разделя на:
- експлозивно горене (скорост на разпространение по-малка от 100m.s-1)
- експлозия (скорост на разпространение по-малка от 1000m.s-1)
- детонация (скорост на разпространение по-голяма от 1000m.s-1)
Клас на реакция при пожар (нива на запалимост)