европейски

СЪДЪРЖАНИЕ

1 При какви обстоятелства родителят може законно да прехвърли дете в друга държава без съгласието на другия родител?

По отношение на обстоятелствата, при които родителят може законно да прехвърли дете в друга държава без съгласието на другия родител, трябва да се разграничат следните ситуации:

а) когато родителят, с когото детето живее законно, желае да прехвърли детето в друга държава; и

б) когато родител, с когото детето не живее, но с когото детето има лични отношения, желае да прехвърли детето законно в друга държава.

В тези ситуации е необходимо да се подчертае значението на разпоредбите на член 111 от ObZ 2015 г. Това означава, че и двамата родители, независимо дали са съвместно или индивидуално отговорни за родителските грижи, са длъжни да обменят информация за детето относно евентуалното преместване на детето в чужбина. Освен че са законово задължение на родителите, личните и други документи се изискват за преминаване на държавната граница, която детето или всеки родител трябва да вземе със себе си.

Ако единият от родителите смята, че другият родител би могъл да злоупотребява с такова временно прехвърляне на детето, съдът може да поиска в извънсъдебно производство да наложи една от мерките, посочени в член 418 от Гражданския кодекс от 2015 г., за да осигури изпълнение на решението за установяване на лични отношения между родителя и детето или налагане на една от мерките, посочени в член 419 от Гражданския кодекс 2015 г., за да се осигури връщането на детето.

Най-подходящото решение е родителите да постигнат споразумение с консенсус по тези и подобни въпроси, които след това те могат да регламентират в споразумението за съвместна родителска грижа (член 106, параграф 3 от ObZ 2015).

2 При какви обстоятелства се изисква съгласието на другия родител за прехвърляне на детето в друга държава?

Съгласието на двамата родители е необходимо за всяко (постоянно) преместване на дете в друга държава, което би довело до промяна в постоянното или временно пребиваване на детето. Независимо дали родителите са съвместно отговорни за родителските грижи или един от тях има частично независими родителски грижи, родителят, който прехвърля детето и по този начин променя постоянното или временно местоживеене на детето, трябва да получи писменото съгласие на другия родител (членове 100 и 108 ObZ 2015). Ако обаче единият родител има еднолични родителски грижи, не е необходимо съгласието на другия родител за преместване на детето в друга държава с цел промяна на постоянното или временно пребиваване на детето (член 105, параграф 5 от ObZ 2015).

3 Ако другият родител не се съгласи с прехвърлянето на детето в друга държава, въпреки че това е необходимо за законно прехвърляне на детето в друга държава?

Ако родителят желае да промени постоянното или временно пребиваване на детето чрез прехвърляне на детето в друга държава и не може да получи писменото съгласие на другия родител, съдът ще определи в извънсъдебно производство кой от родителите представлява детето най-добрите интереси. 1 ObZ 2015). Преди започването на тези извънсъдебни споразумения трябва да се осигури задължително извънсъдебно консултиране, с цел специалистите по социални услуги, които се опитват да помогнат на родителите да постигнат съгласие по въпроса (член 481 ObZ 2015 - задължително извън съдебно консултиране като процесуално изискване за започване на производство). съгласно член 100, параграф 5 от ObZ 2015). Ако родителите не успеят да постигнат споразумение по време на задължителното консултиране, въпросът ще бъде решен от извънсъдебен съд, който ще се фокусира по-специално върху: възрастта и мнението на детето, правото на детето да създаде лична връзка с другият родител, желанието и готовността на родителите да си сътрудничат личното положение на родителите, разстоянието между местата на постоянно или временно пребиваване на родителите и мястото, където детето може да бъде прехвърлено, както и транспортните връзки между тези места и правото на родителя на свободно движение (член 484 от Гражданския кодекс 2015 г.).

Трябва обаче да се подчертае, че ако единият от родителите има еднолични родителски грижи, тогава той или тя не се нуждае от съгласието на другия родител да прехвърли детето в друга държава с цел промяна на временно или постоянно пребиваване на детето, т.е. . j. в такъв случай възражението на другия родител няма правно действие (член 105, параграф 5 от ObZ 2015).

4 Прилагат ли се едни и същи условия за временни премествания (например в случай на почивка, здравеопазване) и за постоянни премествания? Ако е възможно, моля, приложете съответните формуляри за съгласие.

Както е посочено в отговорите на въпроси от 1 до 3, ObZ 2015 регулира правата и задълженията на родителите по различен начин в зависимост от това дали става въпрос за временно преместване на детето в друга държава (например еднодневна екскурзия, която не застрашава правата на другия родител ) или постоянно преместване на детето в друга държава с цел промяна на мястото на постоянно или временно пребиваване на детето.

Съдържанието на оригиналните версии на този уебсайт на национален език се управлява от съответните звена за контакт на ЕСМ. Преводи на тези текстове са предоставени от Европейската комисия. Следователно преводи на оригиналните текстове, които по-късно ще бъдат направени от компетентния национален орган на държавата-членка, все още може да липсват в преводите. Нито Европейската съдебна мрежа по граждански или търговски дела, нито Европейската комисия са отговорни или отговорни по друг начин за каквато и да е информация или данни, съдържащи се или посочени в този документ. В правната бележка можете да намерите законите за авторското право на държавата-членка, отговорна за този сайт.