Официален вестник L 276, 06/10/1990 стр. 0040 - 0044
Специално финландско издание: глава 15 том 10 стр. 0007
Шведско специално издание: глава 15 том 10 стр. 0007

31990l0496

от 24 септември 1990 година

относно етикетирането на хранителните стойности на храните

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

Като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

Като взе предвид предложението на Комисията [1],

В сътрудничество с Европейския парламент [2],

Като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

Като има предвид, че е важно да се вземат мерки с цел постепенно установяване на вътрешния пазар за период, изтичащ на 31 декември 1992 г .; като има предвид, че вътрешният пазар обхваща зона без вътрешни граници, в която е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че нараства общественият интерес към връзката между диетата и здравето и към подходяща диета, която да отговаря на индивидуалните нужди;

Като има предвид, че Съветът и представителите на правителствата на държавите-членки, свързани със Съвета, в своята Резолюция от 7 юли 1986 г. относно Европейска програма срещу рака смятат подобряването на храненето за приоритет;

Като има предвид, че познаването на основните принципи на хранене и подходящото етикетиране на хранителните продукти би допринесло значително за даване на възможност на потребителя да направи избор в съответствие с тези принципи;

Като има предвид, че разпоредбата за етикетиране на хранителните стойности на храните има за цел да подпомогне образованието на обществеността в областта на храненето;

Като има предвид, че в интерес на потребителя, от една страна, и за да се избегнат всякакви възможни технически бариери пред търговията, от друга страна, етикетирането на хранителните стойности за хранителни продукти следва да бъде изразено в стандартизирана форма, валидна в цялата Общност;

Като има предвид, че храните, съдържащи декларация за хранителна стойност, трябва да отговарят на правилата, определени в настоящата директива;

Като има предвид, че всички други форми на етикетиране на хранителните стойности за хранителни продукти следва да бъдат забранени, но хранителните продукти без етикетиране на хранителни стойности трябва да имат възможност да циркулират свободно;

като има предвид, че тези твърдения имат за цел да адресират обикновения потребител и да служат на целта, за която са въведени, и като се имат предвид настоящите ниски нива на хранителни познания, предоставените твърдения трябва да бъдат прости и лесни за разбиране;

Като има предвид, че прилагането на настоящата директива за определен период от време ще даде възможност за придобиване на ценен опит и оценка на реакциите на потребителите по начина, по който са представени хранителните претенции, което ще позволи на Комисията да преразгледа тези правила и да предложи подходящи изменения;

като има предвид, че за да се насърчат заинтересованите страни, по-специално малките и средните предприятия, да осигурят етикетиране на хранителните стойности за възможно най-много продукти, постепенно следва да се въведат мерки за осигуряване на по-пълни и по-балансирани данни;,

Като има предвид, че правилата, установени в настоящата директива, следва също така да вземат предвид насоките на Codex Alimentarius относно етикетирането на хранителните стойности;,

Като има предвид, че общите разпоредби и определения относно етикетирането се съдържат в Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните, предназначени за продажба на крайния потребител ( 4), последно изменен и допълнен от Директива 89/395/ЕИО (5); като има предвид, че следователно настоящата директива може да бъде ограничена до разпоредбите, свързани с етикетирането на хранителните стойности,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

1. Настоящата директива се отнася до етикетирането на хранителните стойности на храните, които ще се доставят като такива на крайния потребител. Той се прилага и за храни, предназначени за ресторанти, болници, столове и други заведения за обществено хранене (наричани по-долу "заведения за обществено хранене").

2. Настоящата директива не се прилага за:

- естествени минерални води или други води, предназначени за консумация от човека,

- хранителни добавки/хранителни добавки.

3. Настоящата директива се прилага, без да се засягат разпоредбите за етикетиране на Директива 89/398/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно храните, предназначени за специфична хранителна употреба [6], и специфичните директиви, посочени в член 4 от посочената директива.

4. За целите на настоящата директива:

а) "етикетиране на хранителните стойности" означава всяка информация, която се появява на етикета и се отнася до:

(i) енергийна стойност,

(ii) следните хранителни вещества:

- витамини и минерали, изброени в приложението и присъстващи в значителни количества, както са дефинирани в това приложение.

Измененията в списъка с витамини, минерали и препоръчителните им дневни дози се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 10;

б) „декларация за хранителността“ означава всяко представяне и реклама, която заявява, препоръчва или предполага, че дадена храна има определени хранителни свойства поради нейната енергийна (калорична) стойност;

- доставя се с намалена или увеличена скорост; или

и/или във връзка със съдържанието на хранителни вещества в храната

- съдържа в намалени или увеличени пропорции, или

Позоваването на качествата или количествата на дадено хранително вещество не е декларация за хранителна стойност, както се изисква от закона.

В съответствие с процедурата, предвидена в член 10, в определени случаи може да се реши дали са изпълнени условията, посочени в тази точка;

в) "протеин" означава съдържанието на протеин, изчислено по формулата: протеин = общ азот по Kjeldahl x 6,25;

г) "въглехидрати" означава всички въглехидрати, които се метаболизират в човешкото тяло, включително алкохол и захари;

д) „захари“ означава всички монозахариди и дизахариди, присъстващи в храната, но изключва алкохолните захари;

е) "мазнини" означава всички липиди, включително фосфолипидите;

ж) "наситени мастни киселини" означава мастни киселини без двойна връзка;

з) "мононенаситени мастни киселини (моноенови мастни киселини)" означава мастни киселини с една цис двойна връзка;

i) "полиненаситени мастни киселини (полиенови мастни киселини)" означава мастни киселини с цис, цис-метиленови прекъснати двойни връзки;

й) "фибри" означава вещество, което трябва да бъде определено в съответствие с процедурата, установена в член 10 и определено чрез аналитичен метод в съответствие с тази процедура;

к) "средна стойност" означава стойността, която най-добре представя количеството на конкретното хранително вещество, което дадена храна съдържа, като се вземат предвид колебанията през годината, моделите на потребление и други фактори, които могат да доведат до колебания на действителните стойности;.

1. Етикетирането на хранителните стойности е предмет на разпоредбата в параграф (2), в други случаи това етикетиране не е задължително.

2. Когато декларацията за хранителната стойност се появява на етикет, презентация или реклама, с изключение на общата реклама, етикетирането на хранителните стойности е задължително.

Разрешени са само хранителни претенции относно енергийната стойност на хранителните вещества, посочени в член 1, параграф 1. 4 писмо а) точка (ii) и вещества, които принадлежат към или са компоненти на една от горепосочените групи хранителни вещества. Разпоредби относно ограничаването или забраната на декларациите за хранителни стойности по смисъла на настоящия член могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 10.

1. Когато се предоставя етикетиране на хранителните стойности, данните, които се предоставят, се състоят или от група 1, или от група 2, в следния ред:

а) енергийна стойност;

б) съдържанието на протеини, въглехидрати и мазнини.

а) енергийна стойност;

б) съдържание на протеини, въглехидрати, захари, мазнини, наситени мастни киселини, фибри и натрий.

2. Когато декларацията за хранителна стойност се отнася до захари, наситени мастни киселини, фибри или натрий, данните, които се предоставят, се състоят от група 2.

3. Етикетирането на хранителните стойности може също да включва количества на едно или повече от следните вещества:

- мононенаситени мастни киселини (моноенови мастни киселини),

- полиненаситени мастни киселини (полиенови мастни киселини),

- всички минерали или витамини, изброени в приложението и присъстващи в значителни количества, както са дефинирани в това приложение.

4. Посочването на вещества, които принадлежат към или са компоненти на една от групите хранителни вещества, посочени в параграфи 1 и 3, е задължително, когато се прави декларация за хранителна стойност.

Освен това, когато е посочено съдържанието на полиненаситени и/или мононенаситени мастни киселини (полиенови и/или моноенови мастни киселини) и/или холестерол, трябва да се посочи и съдържанието на наситени мастни киселини, като в този случай тази стойност не показва хранителната стойност по смисъла на параграф 2.

1. Декларираната енергийна стойност се изчислява, като се използват следните коефициенти на преобразуване:

- Въглехидрати (с изключение на алкохолните захари) 4kcal/g - 17 kJ/g |

—Алкохолни захари 2,4 kcal/g - 10 kJ/g |

—Протеин | 4 kcal/g - 17 kJ/g |

—Мазнини | 9 kcal/g - 37 kJ/g |

—Алкохол (етанол) 7 kcal/g - 29 kJ/g |

—Органични киселини 3 kcal/g - 13 kJ/g |

2. Разпоредби относно следните точки се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 10:

- промени в конверсионните коефициенти, посочени в параграф 1,

- разширяване на списъка в параграф 1 за включване на вещества, които принадлежат или са компоненти на една от групите хранителни вещества, споменати в този параграф, и техните коефициенти на преобразуване за по-точно изчисляване на енергийната стойност на храните.

1. Декларацията за енергийната стойност и за съдържанието на хранителни вещества или техните компоненти трябва да бъде цифрова. Използват се следните единици:

—Енергия - kJ и kcal | |

—Протеин | грама (g)

—Холестерол | милиграми (mg)

- Витамини и минерали единици, посочени в приложението

2. Данните трябва да бъдат изразени за 100 g или за 100 ml. В допълнение, това указание може да бъде посочено върху дозата, която трябва да се приложи, чието количество е посочено на етикета или върху една порция, при условие че броят им е посочен на опаковката.

3. В съответствие с процедурата, предвидена в член 10, може да се реши, че данните, посочени в параграфи 1 и 2, могат да бъдат дадени и графично в съответствие с предписаните образци.

4. Посочените количества се отнасят до храната, която се продава. Когато е подходящо, тази информация може да се отнася до храната след подходящо приготвяне, при условие че са предоставени достатъчно подробни инструкции за такава подготовка и данните се отнасят до храната, готова за консумация.

5. а) Декларацията за витамини и минерали се изразява също като процент от препоръчителната дневна доза (RDA), посочена в приложението за количествата, посочени в параграф 2.

б) Процентът от препоръчителната дневна доза (RDA) на витамини и минерали също може да бъде предоставен в графична форма. Правила за прилагане на тази алинея могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 10.

6. Когато са посочени захари и/или алкохолни захари и/или нишесте, тези данни трябва да бъдат последвани незабавно от данни за съдържанието на въглехидрати, както следва:

—Алкохолни захари g |

7. Когато е посочено съдържанието и/или вида на мастните киселини и/или количеството на холестерола, тези данни трябва да последват незабавно върху общото съдържание на мазнини, както следва:

—Наситени мастни киселини g |

- Мононенаситени мастни киселини (моноенови мастни киселини) g |

—Олиненаситени мастни киселини (полиенови мастни киселини) g |

8. Дадените стойности са средни стойности въз основа на отделните случаи на:

а) анализ на производителя на храната;

б) изчисление от известните или действителните средни стойности на използваните съставки;

в) изчисление от общо демонстрирани и приети данни.

Правилата за прилагане на първия параграф, по-специално по отношение на разликите между декларираните стойности и тези, официално установени по време на официалния контрол, се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 10.

1. Когато има достатъчно място, данните, предвидени в настоящата директива, се предоставят заедно на едно място в таблична форма, като се присвояват числови стойности. Ако няма достатъчно място, данните ще бъдат изброени една след друга.

Те трябва да бъдат отпечатани с четливи и незаличими символи на видно място.

2. Държавите-членки гарантират, че данните, предвидени в настоящата директива, са дадени на език, който може лесно да се разбере от купувачите, освен ако не се вземат други мерки, за да се гарантира, че купувачът е информиран. Тази разпоредба не пречи на данните да бъдат посочени на повече от един език.

3. Държавите-членки се въздържат от определяне на по-подробни изисквания за етикетиране на хранителните стойности от тези, които вече се съдържат в настоящата директива.

В случай на предварително опаковани храни, предлагани за продажба на крайния потребител или заведения за обществено хранене и храни, опаковани за продажба по искане на купувача или опаковани за незабавна продажба, се определя обхватът на данните, посочени в член 4, и начинът на уведомяване от национални разпоредби в очакване на окончателно действие на Общността., в съответствие с процедурата, предвидена в член 10.

Всички мерки, които могат да окажат въздействие върху човешкото здраве, могат да бъдат приети само след консултация с Научния комитет по храните, създаден с Решение 74/234/ЕИО (7).

1. Когато трябва да се спазва процедурата, установена в настоящия член, въпросът се отнася до Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО (8) (наричан по-долу „Комитетът“) от неговия председател, или по собствена инициатива., или по искане на представителя на държава-членка.

2. Представителят на Комисията представя на комитета проект на мерките, които трябва да се предприемат. Комитетът представя своето становище по проекта в срок, който председателят може да определи според спешността на въпроса. Становището се дава с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора, в случай на решения, които Съветът трябва да приеме по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки в комитета се претеглят по начина, посочен в същия член. Председателят не гласува.

3. а) Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на комитета.

б) Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета или ако не е представено становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение относно мерките, които трябва да бъдат предприети. Съветът действа с квалифицирано мнозинство.

в) Ако при изтичане на период от три месеца от датата на сезиране Съветът не е взел решение, предложените мерки се приемат от Комисията.

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за спазване на настоящата директива и незабавно информират Комисията за това. Тези мерки се прилагат по такъв начин, че:

- разрешена търговия с продукти, отговарящи на настоящата директива преди 1 април 1992 г.,

- забраняват търговията с продукти, които не отговарят на настоящата директива, считано от 1 октомври 1993 г.

2. До ... (пет години след нотифицирането на настоящата директива), посочването на етикетирането на хранителните стойности не води нито на доброволна основа, нито като последващо действие по това обявяване на хранителните стойности на едно или повече от следните хранителни вещества - захари, наситени мазнини, фибри, натрий - задължението, посочено в член 4, ал. 1 и 2 са изброени всички тези хранителни вещества.

3. В рамките на ... (осем години след нотифицирането на настоящата директива) Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива. В същото време той представя на Съвета всички подходящи предложения за изменение.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 24 септември 1990 година

[1] Ú. в. CU C 282, 5.11.1988 г., стр. 8 aÚ. в. CU C 296, 24.11.1989 г., стр. 3.

[2] Ú. в. CU C 158, 26.6.1989 г., стр. 250 aÚ. в. ОВ C 175, 16.7.1990 г., стр. 76.

[3] Ú. в. CU C 159, 26.6.1989 г., стр. 41.

[4] Ú. в. LU L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

[5] Ú. в. LU L 186, 30.6.1989 г., стр. 17.

[6] Ú. в. LU L 186, 30.6.1989 г., стр. 27.

[7] Ú. в. LU L 136, 20.5.1974 г., стр. 1.

[8] Ú. в. LU L 291, 19.11.1969 г., стр. 9.

Витамини и минерали, които могат да бъдат изброени, и препоръчителните им дневни дози (RDA)

Витамин А μg 800 |

Витамин D μg 5 |

Витамин Е мг 10 |

Витамин С мг 60 |

Рибофлавин мг 1.6 |

Витамин B6 mg 2 |

Фолацин μg 200 |

Витамин В 12 μg 1 |

Пантотенова киселина мг 6 |

Като общо правило, 15% от препоръчаната доза, посочена в настоящото приложение, съдържаща се в 100 g или 100 ml или в една опаковка, трябва да се вземе предвид при вземане на решение какво представлява значително количество, ако тази опаковка съдържа само една порция.