Марта чакаше да се срещне отново с Джурадж. Тя копнееше за това още от първата нощ, в която се любиха в тиха болница. Тя продължаваше да проектира опита с него. Мъжкото му тяло парализираше съзнанието й, докато лежеше в леглото, дори когато стана, желаейки да почувства мощните му бицепси. Дори тогава сигурно нещо се е счупило в нея. Той счупи язовира, който я държеше в юздите на бариерите от пубертета. Още от първата уста в училищния двор, когато тя внезапно сграбчи ръката на Филип, когато той плъзна бедрото по панталона си и простреля деветогодишното си ухо.
Джурай събуди в нея съвършен водопад на желанието, който нямаше край. Те си размениха услугите, успяха да разберат всички подробности за секса с Дарина по време на работното време и най-много се забавляваха да й показват къде той я е хванал за дупето и къде се е наклонил, когато тя въздъхва по време на оргазъм. Откъси от секс й се явяваха на местата, където тя правеше любов през целия ден, като вълнуваща история на живота.
Тя копнееше да усети тялото му, но той беше в друг отдел и още не бе успяла да го хване между вратите. След ден, в който изписваше документи и носеше лекарства, тя застана на автобусната спирка. Скоро се стъмни, така че тя се радваше, че старата улична лампа все още свети на спирката. Тя седна, искаше да издиша, пренебрегвайки всички хора, които стояха наоколо. В ушите й имаше приятна музика и присви очи. Сякаш тялото й пулсираше от друг живот, откакто Джурай влезе в нея.
Виждаше навсякъде възможността да изживее безграничен и добър секс. Този на спирката беше перфектна атракция. Изведнъж автобусът пристигна. От него излизаха майки с пазаруване, деца с писъци, мъже някак липсваха. Три по-възрастни дами, седнали до нея на борда. Тя остана сама. Дори не се страхуваше, не беше късно и тук-там долетя шумът на сигурността от близкия търговски център. Отново тя се потопи в фина мъгла от гъделичкащи образи. Помисли си за мъжа, който тъкмо излизаше от фитнес центъра, слага спортна чанта до себе си и има перфектни гърди триъгълници зад разкопчаното сако. Пита дали не знае как минават шестдесет и деветте. Тя можеше да почувства степен на господство в гласа му, дори страх, агресия, точно както би трябвало да има биячът в дискотеката в петък.
- Десет минути - каза Марта. Тя щеше да почувства силен одеколон да изпарява влагата след душ. Искаше да докосне твърдата му ръка. Тя дори не искаше да знае името му, все още носеше някъде в душата си желание да бъде привлечена от непознат някъде извън полезрението на хората и да я задоволи диво. Някъде е чела, че фантазията за изнасилване е един от най-често срещаните женски образи. Нейният непознат беше висок около метър и си представяше, че стои един срещу друг. Със сигурност би помислил да има десет минути, за да излязат хората от автобуса.
„Нищо по-добро ли е?“ Да, точно това трябва да попита, представяше си Марта. „Не, за съжаление“, поклаща глава и непознатият я хваща за китката. Най-накрая усеща горещия му хват. Той се приближава до нея по-близо, тя я зашеметява и непознатият я хваща за другата ръка, вмъквайки целувката ѝ. И накрая, ароматът му е по-близо до носа, той е пикантен и мъжествен, точно като хватката му. Започва бавно да се топи. Тя знае, че той я иска, всяка клетка от тялото на мъжа изгаря от страст, за да може да стисне младите й гърди под тениската. Вече не дрънка, а въздъхва тихо. Непознатият я дърпа зад непрозрачната стена на спирката и я привлича в повече от сила, своята харизма.
Марта внимава да не си подхлъзне краката, когато дърпа силно. Той се блъсна в спирателната стена с нея. Когато усети чинията да вибрира под нея и започне страстно да я целува по студената врата, деколтето.
Може да крещи, но стои сякаш прикована от страст, сякаш той я е стиснал с гърлото с нещо твърдо, но това не бяха ръцете ѝ. Единият държи ръката му, а другият влиза под пола, твърда длан. Най-добре е без думи, тя просто се съпротивлява малко, страхува се, че няма да нарани много.
Преди да усети ръката му директно върху бикините му, тя осъзна, че са мокри. Хрумна й и че изобщо не трепери от страх, а от вълнение. Умът й беше завладян от страст, която просто не изпускаше краката й, докато коленете й трепереха. Той беше прясно обсипан и тя усети, че усеща тялото му перфектно в себе си. Сякаш се разбираха без думи, мъжът щеше да я обърне. Няма да е прекалено груб, но ще извие достатъчно ръката й и ще запуши устата й с другата. Вече усеща твърдата си ерекция на дупето си. Той беше подсилен от инжекции с тестостерон, агресивни мъже, които не могат да контролират инстинктите си след дози тестостерон.
Тя знаеше точно това от медицинските ръководства и сега, през тъмната вечер, един от тях се запушваше в устата й и тя усещаше неговия анимализъм от всеки мускул. Той дори не свали бикините й, просто ги избута настрани, чу дишането й, разкопча панталона и се опита да вкара вагината й във влагалището. Не е трудно, цялата е разстроена от неочаквано приключение. Точно така, въображението й беше почти живо, тя почти усещаше тялото си да преживява пост, който никога не е изпитвала на живо.
Тя иска той да продължи, тъмният здрач на спирката й напомня на филм на ужасите. Тя иска да масажира гърдите си, но мъжът държи ръка на устните й. Няма значение, той се радва на здрав хват на небрежния секс. Не отнема много време, тя не може, те имат точно десет минути и тя усеща как след няколко пъти започва да се тресе, заедно с нервност, с безмилостно и ескалиращо вълнение. Дивата фантазия достига до последния етап, мъжът диша на врата й, на дупето си усеща тялото му заедно със студения вятър, който вече духа.
Той чувства, че някой ги наблюдава, но на никого не му хрумва да спре. Изведнъж започва, момчето се затваря още по-плътно и без любов, диво, достига силен оргазъм. Той остана в него известно време и Марта си представя как иска тя да продължи. Поне за миг той стисна устните й и я сграбчи отзад, като я биеше със секс като вятъра на есенните листа. Селена Гомес пее в ушите й, някак си би си го представила по този начин. Тя отвори очи и почувства безпогрешно вълнение. Сгуши се на автобусната спирка, за да се раздразни поне малко.
Изведнъж тя замръзна, някой идваше отдалеч. Тя фиксира полата си дискретно. Мъжка фигура тръгна по дългия тротоар към нея. Тя свали слушалките си и се заслуша, когато стъпките му се приближиха. Засега тя разпозна само фигура и голяма чанта в ръката си. Когато стигна право в стачката, той сгъна атлетическата си чанта на земята и я погледна директно. „Шестдесет и девет вече са изчезнали?“, Попита я той без поздрав с острия глас на дивака. Марта погледна часовника си: „Още не, ще отнеме около десет минути.“ Коженото яке на мъжа беше разкопчано и подредено подредено гърди под него. Той погледна директно в лицето й с тъмните си очи, той можеше да бъде около 180 сантиметра, а от тялото й идваше силен, дървесен аромат на качествен одеколон. „И нищо не работи по-рано?“ Мъжът продължи въпросите и коленете на Марте изведнъж се разтрепериха силно.