Германско-турските отношения са на ниско ниво. След редица инциденти тази година Ердоган наскоро влезе в предизборната кампания в Германия.

мира

Авторът работи във Факултета по политически науки и международни отношения към UMB BB

Вкусът нараства с храната. След като турският президент Ердоган поддържа миналогодишния опит за военен преврат в Турция и впоследствие прибягва до мащабни репресии срещу опозицията или идеологическите поддръжници на Фетхулах Гюлен, той все повече влиза в конфликт със западните лидери. Това е независимо от факта, че в случая с руско-турските отношения се е случило обратното - прагматичен рестарт, който жъне успех не само в областта на енергетиката (турско течение), но и във военната област (скорошно споразумение за закупуване на зенитно-ракетна система S-400).

Нека обаче се върнем към отношенията между Турция и Запада. Вече видяхме редица конфликти по време на успешните усилия тази година за промяна на турската конституция и укрепване на президентските правомощия чрез национален референдум. По това време няколко европейски държави, включително Холандия и Германия, забраниха на турските министри да правят препратки към кампанията на тяхна територия. По този повод по-специално Германия спечели обвиненията на Ердоган в „нацистки практики“. Това скандално сравнение беше благодарно подкрепено от няколко формиращи мнение турски периодични издания.

Ангела Меркел също трябваше да реагира на изявленията на Ердоган. Дори и да не сте фен на германския канцлер, трябва да признаете, че държавата има право да регулира начина, по който представителите на друга държава ще влязат в собствения си суверенитет. Спомнете си например само реакцията на второто правителство на Фицо, когато унгарският Йобик атакува чувствителните словашко-унгарски отношения в Дунайска Стреда и отговорът на словашките власти беше подобен на този в германския случай. Кой обаче би очаквал Ердоган да научи някакъв такъв урок от мартския конфликт, е погрешно. Странните истории на съвременния турски „султан“ не свършват до тук.

Началото на тазгодишното представление а ла Ердоган

Изказванията на Ердоган, в отговор на забраната за влизане в Германия на неговите министри и в резултат на което германският посланик беше извикан в Анкара, бяха предшествани от няколко незначителни инцидента в германско-турските отношения. Най-видимият случай обаче вероятно беше задържането на Денис Юцел, кореспондент на германския ежедневник Die Welt от турски произход, обвинен от турските власти в пропаганда и подбуждане към омраза.

Според Ердоган журналистът е бил германски шпионин и член на нелегалната кюрдска група ПКК. Изявлението на Ердоган, че Юцел няма да види бял свят, докато е на поста си, предполага и обективността на турските съдилища или бъдещето на самия журналист. Според сегашната конституция това може да бъде спокойно до 2029 година.

Юцел може да е ядосал Ердоган от факта, че той е този, който работи усилено по докладите за незаконна търговия с петрол между Анкара и терористичната организация ИДИЛ. Ердоган не се нуждаеше от повече.

Февруарското задържане на Юцел е част от ръководената от президента репресия срещу поддръжници на неуспешния юлски преврат от миналата година, отнел близо 250 живота. Оттогава е изминала повече от година и според "Гардиън" над турските власти са задържали над 40 000 държавни служители, от които около 20 000 са повдигнати обвинения. Повечето от тях бяха полицаи и войници.

Десетки журналисти са задържани извън държавната администрация и за да се влошат нещата, няколко десетки хиляди са загубили работата си, 75 000 са отнели паспортите си и повече от 4000 институции са затворили турските власти.

Инджирлик и Коня

По-нататъшни дипломатически разриви между Анкара и Берлин се разразиха през май, тъй като Турция не искаше да позволи на германските депутати да посещават германски войски във военна база в Южна Турция в Инджирлик. Приблизително 260 германски войници там изиграха роля в международна коалиция в борбата срещу Ислямска държава. В отговор на многобройното турско не, германците изгониха турците от тази игра и незабавно решиха да преместят войските си в базата ал-Азрак в Йордания.

В този контекст бихте могли да попитате защо посещенията на членовете са толкова важни за германците? В случая с Германия това е историческа специфика. Точно Федералното събрание, по нареждане на което германските войници се изпращат на военни мисии, и затова посещенията на германски членове на парламента са необходими, за да преценят сами дали мандатът на определена мисия трябва да бъде удължен и в съответствие с германски интереси. Подобни препятствия са направени от турците спрямо германците във връзка с посещението на базата в град Коня. Това обаче беше разрешено. Човек обаче не би повярвал, че съюзниците в Северноатлантическия алианс могат да се отнасят помежду си по този начин.

Мотивацията на Анкара за създаване на пречки за германските евродепутати може да има корени другаде. Сигурно Берлин ядоса Анкара през май, като предостави убежище на турски офицери, участвали в неуспешен опит за преврат. Говори се, че сред тях са двама генерали. И така, търси ли Ердоган оправдания за изнудване на Берлин? Това не може да се изключи. Черешката на тортата през май обаче беше обвинението на 681 германски компании, включително гиганти като Daimler и BASF, в подкрепа на тероризма в Турция.

Предупреждението на Габриел и фаталната грешка на Ердоган

Поредицата от турско-германски конфликти обаче продължава. За момент отношенията между двете страни може да изглеждаха уредени, когато лидерите им се срещнаха в навечерието на срещата на върха на Г-20 в Хамбург. Дори след тази среща обаче Ердоган не си прости за изтръпващата реплика, в която осмива опита на Меркел да освободи Юцел. Може би фактът, че германските власти забраниха на Ердоган да се явява пред немските турци в Хамбург, също допринесе за това. Кризата обаче достига своя връх през тези летни месеци.

Новият конфликт започна с ареста на друг германски активист за правата на човека, този път Петер Щутднер, в средата на юли. Последва ожесточена реакция на германския външен министър Габриел, който предупреди германските граждани да не пътуват и да инвестират в страната. Ембаргото за оръжие също влезе в сила. Габриела беше подкрепена с остър тон не само от канцлера, но и от министъра на финансите Шойбле и федералния президент Щайнмайер.

През август обаче Ердоган предприе безпрецедентната стъпка, фатална грешка, като обяви преди няколко дни, че германските турци няма да гласуват на избори за политически партии, които според него са "враждебни" към Турция. ХДС, СПД и Зелените директно нарекоха враговете на Турция. Меркел, Шулц и Габриел отговориха на обидите на Ердоган. По този начин Ердоган изигра опасна примамка със страна, която след този опит няма друг избор, освен да промени външната си политика спрямо Турция. Турците лесно могат да забравят за задълбочения митнически съюз или безвизово пътуване с Европейския съюз.

Следователно настоящата връзка е плачевна. През последните две десетилетия или от 1999 г., когато Турция получи статут на кандидат за членство в Съюза, те достигнаха ново дъно. Въпреки това, изглежда, че това не е проблем за турския „султан“. Той обаче не бива да забравя, че в политиката, както и в живота, берете плодовете, които сами засаждате. Есенната реколта тази година може да има много горчив вкус за турския президент.