PaedDr. Елена Šťastná, аз съм на 30 години и работя като гимназиален учител по математика и физическо възпитание в Частната гимназия в Кошице. Сред най-големите успехи класирам първо място на европейското първенство в Нова Бор, Чехия и второ място на световното в Англия.
От малък се занимавам със спорт като физическа активност. Родителите ми ме накараха да се преместя. Научиха ме да карам ски, да плувам. Играх хандбал, волейбол и баскетбол в училище. Станах по-силен само в колежа и три пъти след дипломирането си. Така че се занимавам с тризнаци от седем години.
Както споменах, тренирах още по време на колежа. Веднъж в Прешов, веднъж у дома в Михаловце. И именно там тренира триатлонистът Любош Холей. Попита дали и аз бих искал да го пробвам. И така стигнах до него.
Състезавам се в GPC едва през последната година. Преди се състезавах за IPF. Но след консултация с ръководителя на моя клуб - KSTaK Strážske - преминах към GPC/WPC заедно с клуба. Има повече възможности да се състезавам и особено в тази федерация имах възможността да представлявам Словакия.
В последното състезание в Англия постигнах доста хубави изпълнения, в клек - 182,5 кг, в натиск - 97,5 кг и в целия триатлон беше 435 кг (поне според мен хубави изпълнения). Това бяха и личните ми рекорди. В мъртвата тяга не стигнах до моя човек от европейското първенство - 157,5 кг. В Англия беше само 155 кг.
Трябва да призная, че този сезон се оказа по-добър за мен, отколкото очаквах. В началото на годината мислех само за Словашкото първенство по триатлон и натиск и някъде в ъгъла на душата си копнеех за Европа. Бях много доволен, че ми се даде шанс на световното първенство. Опитах се да не разочаровам, както се вижда например от подобрението ми в клека. Миналата година на словашко първенство сложих 145 кг, а тази година на световно 182,5 кг. Подобрението беше почти 40 килограма, което беше приятна изненада.
Ако вземем предвид подобрението в клякането, то вероятно е причинено от новата фланелка, но най-важното е, че тази година Марсел Матей от Бардейов започна да ме тренира. Той ми даваше обучения, съветваше ме и посочваше грешки в технологиите, когато ходех на тренировки в Бардежов. Мисля, че Марсел ми помогна не само в клекове, но и в други дисциплини.
Тази година подготовката вероятно беше по-взискателна от предишните години. От последните години моят състезателен период приключи след MSR. Тази година, след кратка почивка, трябваше да продължа. Най-лошото беше, че имаше малко време за тялото да се регенерира. Още по-лошо, трябваше да отслабна през 60-те си години и частично да поддържам теглото си преди състезанието до 62 кг. Затова трябваше да сменя диетата си и да огранича сладките, които толкова обичам.
Предпочитам по-бурна, по-твърда музика по време на тренировки и състезания. Мога да кажа, че ако във фитнеса звучи спокойна музика от радиото, тогава тренировките ми няма да се получат много добре. Имам нужда от музика, за да ме събуди. Тренирам най-добре със силна музика от Rammstein.
Разбира се, когато разбрах това, за което дори не се надявах, обичам да си спомням Световната купа. Може би защото беше последното състезание. Но също така обичам да споменавам първото състезание - първенството на областта, където завърших на трето място, но си спомням, че те забравиха да ми дадат медал, който по-късно ми донесоха по отношение на. Може би най-лошото беше в Хажлин. Малка зала, зима и особено "пътят" към Хажлин.
Вероятно ще се състезавам следващия път в напрежението в Кошице или след това на Словашко първенство догодина.
Нямам големи мечти, а по-скоро такива, които са истински. В близко бъдеще бих искал да достигна клек 200, да получа над 100 кг под натиск и най-важното да подобря трупа. Не би било лошо, ако характерът ми се промени малко - „напр. Аз Джил Милс.?
Разбира се. Но това е моята мечта и няма да кажа, че ще се сбъдне.
Сам, но с приятел- Пит. Може би е свързано с личната ми мечта.
Да. Много харесвам родителите, приятелите си и дори винаги имах късмет с колегите си в училище, които стискаха палци за мен и ме застъпваха, ако трябваше да отида на състезание. Винаги винаги стискам палци за хора, които понякога дори не познавам, но научавам за състезанието от родителите или приятелите си.
Отначало имаха резерви към спорта. Страхуваха се от наранявания. Но по-късно, когато опознаха спорта, започнаха да стискат палци за него. Въпреки че всеки път, когато говоря за тренировка или отивам на състезание, не забравям да си напомня да внимавам да не рискувам. По-късно майка ми ходеше на почти всяко състезание, където ме подкрепяше психически. Татко страдаше вкъщи, но в крайна сметка винаги му беше приятно.
Пийт не играе състезателни спортове, но тъй като ходим с мен на почти всяка една тренировка, независимо дали в Кошице или Бардейов. Той ме подкрепя, радва се на всеки успех и ако нещо не се получи, може да бъде и критичен. По време на тренировки той обръща внимание на техниката, и за да не пропусна нищо случайно. Ако имам лош ден, той може да подобри настроението ми.
Разбира се, и приемам някои добавки - креатин, протеини, аминокиселини и витамини и минерали.
Имам мнение за забранени вещества. Мисля, че е несправедливо, ако хората, употребяващи допинг, и хората без тях се състезават на една сцена. Тогава е трудно да се сравнят техните спортни постижения.
Почти всичко плащам сам. Понякога е по-трудно, особено ако всички добавки излизат наведнъж. Тогава значителна част от заплатата отива при тях. Но г-н Zátvarnícky, собственик на ECOFIL в Михаловце, също ми помага при закупуването на потници. За последно той допринесе за мен в подготовката за света. Г-н Zátvarnícky и неговите служители се радват на моя успех.
Слушам Guns’n Roses от гимназията. Но ако имам вкус към благополучието, обичам да чувам спокойните Недведови. Но това, което не трябва да правя, е модерната музика на сладки момчета и момичета.
Така че всъщност и тук нямам нужда от сладки сапунени опери. Обичам да гледам престъпници.
Обичам да прекарвам свободното си време с приятел или да чета книга.