през 1971 г. животът ми се промени. Връщах се от работа с кола. Навън валеше силен дъжд. Силен вятър удари колата и разби камъчетата. Изведнъж воланът се изплъзна от ръцете ми и возилото се обърна рязко надясно. Имам дефект. Смяната на гумата беше извън моите сили. Не очаквах преминаващ шофьор да спре. Не бих спрял и при такъв порой и вятър. Спомних си, че в близост до страничния път има къща. Започнах и бавно се влачих към него. Когато задух в клаксона, малко момиче отвори вратата. Извиках, че имам дефект и имам нужда някой да ми смени колелото, защото не мога да го направя сам на бъчвите.
Миг по-късно момичето излезе със старец. Докато седях в сухата и удобна кола, двамата работеха навън. Чух малкото момиченце да казва: „Дядо, има крик!“ Колата се наклони бавно върху крика. Когато свършиха, им предложих пари. Старецът отказа, като каза: „Внучката ми ми каза, че си инвалид и ходиш по решетките. Радвам се да ви помогна. Знам, че и ти би направил същото за мен. Ти не ми дължиш нищо. “Когато не искаше да вземеш сметката, която предлага, момичето пристъпи по-близо до прозореца и каза:„ Старият баща не вижда. “
В следващия момент бях парализиран от срама и ужаса от събитието. Чувствах се неудобно. Сляп старец и дете! Помагаха ми, докато седях на топло, защото бях инвалид. Те си тръгнаха, а аз останах дълго време в колата. Разбрах как загубих чувството си за самосъжаление, че съм егоист, безразличен и невнимателен към другите. Поразпитах съвестта си и смирено помолих Бог да ми даде сили да разбера другите и да повярвам, че ще преодолея негативните си качества чрез ежедневна молитва. Помолих и за благословия за стария слепец и внучката му. Сега всеки ден се опитвам не само да се кача по стълбите в къщата си, но и да помогна малко на другите. Кой знае, може би един ден ще сменя гумата на сляпа кола - както бях себе си.