Миналият век имаше своя голям фармацевтичен скандал. От октомври 1957 до 1961 г. жените в Европа, Австралия, Нова Зеландия и Канада получават лекарство против сутрешно гадене, съдържащо производно на глутамат, талидомид (наречен Contergan, .

който

2 септември 2004 г. в 0:00 Michal Ač

Миналият век имаше своя голям фармацевтичен скандал. От октомври 1957 до 1961 г. жените в Европа, Австралия, Нова Зеландия и Канада получават лекарство против сутрешна болест, съдържащо производно на глутамат, талидомид (наречен Contergan, не е разрешен в САЩ). С течение на времето беше открито, че едно хапче може сериозно да навреди на нероденото бебе.

Само в Германия, където учените са го измислили, по това време са починали 2700 деца, оставяйки над 12 000 засегнати по целия свят. Принц Чарлз наскоро припомни този скандал, насочвайки вниманието към новите опасности от неконтролираното развитие в науката.

Действа срещу рак

След трагично минало обаче обещаващото бъдеще е пред талидомид. Американски изследователи клинично потвърдиха, че тя може успешно да предприеме действия срещу някои форми на рак. И вече не спасяват суперлативи.

„Талидомид представлява нова ера в лечението на фатални преди заболявания, като множествена миелома“, пише С. Винсент Райкумар, хематолог в известната клиника „Майо“ в Рочестър, САЩ, в коментар на изследване, публикувано от клиниката.

Множественият миелом се причинява от злокачествената трансформация на В лимфоцитите и тяхното неконтролирано разделяне в плазмената клетка. Разделянето и натрупването на плазмени клетки, които са избегнали програмираната смърт, се извършва предимно в костния мозък.

През годините 1956-1970 клиниката Mayo проследява 241 пациенти с моноклонална гамопатия и установява, че рискът от превръщане на заболяването в злокачествен миелом продължава 30 години след хоспитализация и лечение, т.е. практически през целия живот.

Изисква точно дозиране

Изследователи и лекари от няколко изследователски и клинични институции (като например Института за рак на Дана-Фарбер в Бостън и Центъра за рак на H. Lee Moffitt в Тампа) са изследвали дозирането на талидомид за пациенти, получили високи дози химиотерапевтици след трансплантация на костен мозък . Те стигнаха до заключението, че талидомидът, когато се прилага в точно индивидуализирани дози на всеки пациент, е ефективен и подобрява качеството на живот. В комбинация с други лекарства може да действа и срещу една от хроничните форми на левкемия.

Настоящите резултати от изследванията са продължение на предишна научна работа. Едно от първите проучвания върху противораковите ефекти на талидомид е публикувано в New England Journal of Medicine през ноември 1999 г. В него участват изследователи от Центъра за изследване на рака към Университета в Арканзас, както и от Института за рака Dana-Farber.

Като феникс от пепелта

Вторият живот на талидомид обаче започва още през 1964 г. По това време еко-фениксът се издига от пепелта случайно и благодарение на лекаря Шескин от Йерусалим. Той го предписва на пациент с проказа, който няколко нощи не може да заспи от болка. По това време талидомидът не само помага на пациента да заспи, но дори е много облекчен от проказа.

Оттогава се използва срещу това все още опасно заболяване и се използва и при пациенти със СПИН. Доказано е, че има противовъзпалителен ефект и освен това възстановява отслабения имунитет. През 90-те години дори Американската администрация по храните и лекарствата, която разглеждаше всяко ново лекарство, преди да се появи на американския пазар, разреши официалната му продажба.

Засега лекарите все още търсят точния механизъм на действие на това лекарство. В крайна сметка се появиха повече от 20 теории, само за да позволят на учените да разберат защо и как всъщност уврежда ембрионите.