Историята на смъртта на 35-ия президент на САЩ, четвъртият убит президент на САЩ, остава неразкрита и до днес.
Вашингтон, 28 май (TASR) - Джон Фицджералд Кенеди, 35-ият президент на САЩ, известен също като JFK или Джак Кенеди, ще доживее до 100 години в понеделник, 29 май. Той обаче е живял само 46 години. На 22 ноември 1963 г. шокираща новина обиколи света: 35-ият президент на САЩ Джон Фицджералд Кенеди беше убит в Далас, САЩ.
Джон Фицджералд Кенеди е роден на 29 май 1917 г. в Бруклайн, Масачузетс, като второ дете в семейството на банкера и агент по недвижими имоти Джоузеф Кенеди и Роуз Фицджералд Кенеди.
Той имаше осем братя и сестри. След като завършва гимназия, той става студент в Харвардския университет, където учи политология и международни отношения. Завършва университета през 1940 г. с отличие. След влизането на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. той се присъединява към армията. В Тихия океан той се отличава като командир на патрулна лодка. След трагичната смърт на по-големия си, амбициозен брат през 1944 г., Джон Фицджералд Кенеди зае мястото му в семейството.
След Втората световна война Джон Фицджералд Кенеди работи като репортер. Политическата му кариера започва с избирането му във Федералната камара на представителите през 1946 г. за Демократическата партия. През 1952 г. J.F. Кенеди като член на Сената на САЩ.
През 1956 г. той неуспешно се опитва да стане вицепрезидент. Веднага след изборите той започва да работи, за да успее четири години по-късно. Цялото семейство го подкрепи в усилията му. През 1960 г. Кенеди успя да получи номинацията на Демократическата партия за държавен глава. Тогава Ричард Никсън стана кандидат за републиканци. През ноември 1960 г. той тясно (най-малкият от 1884 г.) печели президентските избори, полага президентската клетва на 20 януари 1961 г. и официално става 35-ият президент на САЩ.
В архивно изображение на 29 юни 1962 г. американският президент Джон Ф. Кенеди и мексиканският президент Адолфо Лопес Матеос шофират, докато Кенеди пристига в Мексико Сити за тридневно посещение. Снимка: TASR/AP
В амбициозната си програма, наречена „Нова граница“, той потърси подкрепа в млада и предприемаческа Америка. Най-големият вътрешен проблем на правителството на Кенеди беше расовият проблем и борбата на афро-американците за граждански права.
Кенеди беше инициаторът на карибската криза, тъй като САЩ се опитаха да попречат на Куба и Източния блок да заплашват света чрез натрупване на ядрени оръжия, като двете страни са на ръба на глобален ядрен конфликт и трета световна война.
Тази намеса завършва с кацането на кубинските контрареволюционери в Залива на прасетата през април 1961 г. и последващото залавяне на някои от тях. По-късно затворниците са заменени от режима на Кастро със САЩ за храна и лекарства на стойност два милиона долара, като по този начин консолидират властта му. Събитието беше една от най-големите загуби на Кенеди.
През август 1961 г. избухва Берлинската криза и германските комунисти разделят града със стена. Кенеди обиколи Европа и дойде в Берлин. Той произнесе добре позната реч, която спечели не само сърцата на хората от германската столица, но и демократично настроените хора по целия свят.
В архивно изображение от 2 април 1961 г. президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди и първата дама Жаклин Кенеди напускат църквата след Св. Меса в Палм Бийч. Снимка: TASR/AP
Като най-могъщият човек на планетата, Кенеди също изигра роля в световната ядрена политика. Ситуацията в света ескалира през есента на 1962 г. През октомври американският разузнавателен самолет установи, че Съветският съюз разполага в Куба своите ядрени ракети със среден обсег, способни да удрят американска територия. Кенеди реши да блокира морската блокада на Куба.
Съветските и кубински лидери обявиха готовността на своите армии, целият свят се подготвяше за трети свят - този път ядрена - война. Въпреки заплахите, Кенеди не отстъпи. В крайна сметка съветският лидер Никита Хрушчов заповяда да се отнемат ракетите, докато САЩ трябваше да обещаят да не атакуват Куба. Кенеди се съгласи и премахна блокадата.
През 1961 г. президентът Кенеди обявява скъпа космическа програма, завършила с американския полет до Луната през 1969 г.
На 22 ноември 1963 г. 35-ият президент на САЩ Джон Фицджералд Кенеди е убит в Далас, САЩ.
Далас беше част от двудневното посещение на Кенеди в Тексас за предстоящите президентски избори. Езда по улиците на града в специален отворен Линкълн, от който президентът и съпругата му поздравиха тълпи зрители, трябваше да се обърне към неопределените избиратели.
В архивното изображение от 5 юни 1961 г. британската кралица Елизабет II. със съпруг принц Филип (вляво) и американския президент Джон Ф. Кенеди и съпругата му Жаклин по време на държавна вечеря в двореца Бъкингам в Лондон. Снимка: TASR/AP
След шокиращото убийство и неочакваната смърт на Кенеди, първото преобладаващо мнение беше, че убийството на президента е може би първата стъпка в съветската съветска ядрена атака срещу САЩ. Въоръжените сили обявиха извънредно положение и правителствените сгради бяха строго охранявани.
Отначало тайната на убийството в Далас изглеждаше бързо разкрита от престъпниците. Полицията установи, че убиецът стреля от сградата на склада на учебниците, и намериха повтаряща се пушка зад кутиите на шестия етаж. Те открили, че то е на човек на име А. Хидел. Това име е използвано от Лий Харви Осуалд.
Около 45 минути след убийството на президента на САЩ, някой е прострелян точно на улицата от офицер Дж. Trippita. Преследването на убиеца на Трипит се озова в Тексаския театър, където полицията хвана мъж с револвер. Оказва се, че е Лий Харви Осуалд. Той е обвинен в убийството на Трипит и след това в убийството на президента Кенеди.
Осуалд отрече и двете твърдения. Той така и не се яви в съда. По време на преместването си в окръжния затвор, той е прострелян в подземните гаражи на полицейския щаб на Далас на 24 ноември 1963 г. от собственика на местния нощен клуб Джак Руби. Твърди се от отмъщение за смъртта на президента. Осуалд се поддава на тежки наранявания, а Джак Руби умира от рак четири години по-късно.
В опит да потуши всякакви спекулации, че това е конспирация за убийството на президента, наследникът на Кенеди е създаден от 36-ия президент на САЩ Линдън Бейнс Джонсън в специална комисия. Той беше председателстван от Ърл Уорън, президент на Върховния съд на САЩ, а членовете му бяха видни политически фигури. Комисията на Уорън трябваше да възстанови общественото доверие. След пет месеца и изслушване на повече от 500 свидетели, комисията обявява през септември 1964 г., че Осуалд е действал сам.
Въпреки тези заключения сред бързо разпространяващите се теории за смъртта на президента се появиха две ключови твърдения. Единият каза, че Осуалд не може да извърши убийството сам, защото са изстреляни четири, а не три изстрела. Според друга теория той не е застрелял Руби Осуалд от отмъщение за смъртта на президента, а по заповед на мафията.
През следващите години се оказа, че комисията на Уорън не успя да разкрие всички важни улики. Информацията, получена от комисията, се пазеше в тайна от американските разузнавателни служби. Имаше и намеци за контактите на клана Кенеди с мафията.
През 1978 г. специална комисия на Камарата на представителите на САЩ преразгледа убийствата на Джон Ф. Кенеди и Мартин Лутър Кинг. Накрая той обяви, че убийствата най-вероятно са били обект на самотен убиец.
Историята на смъртта на 35-ия президент на САЩ, четвъртият убит президент на САЩ, остава неразкрита и до днес.
В архивно изображение от 22 август 1962 г. тогавашният президент на САЩ Джон Ф. Кенеди (вляво) и вицепрезидентът на САЩ Линдън Джонсън във Вашингтон. Снимка: TASR/AP