Хомосексуалната история на героите на Джим Кери и Юън Макгрегър е пълна с хумор и любов.
Запазването на промените не бе успешно. Опитайте да влезете отново и опитайте отново.
Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.
Възникна грешка
Ако проблемите продължават, моля, свържете се с администратора.
Във Filmkult ние лекуваме различни филмови или серийни деликатеси и редовно избираме конкретни препоръки за читателите. Наскоро публикувахме статия с десетте най-добри аниме в Netflix или списък десет страхотни тийнейджърски серии. С линк към нашата по-стара публикация 15 страхотни ЛГБТ филма днес идваме при вас с още една качествена десетка.
На края на света (2017, режисьор: Франсис Лий)
Младият Джон Саксби (Джош О'Конър) работи като фермер в отдалечена ферма с баща си и баба си. Той е горчив и самотен. Животът му обаче се променя, когато млад румънец Георге (Алек Секаряну) идва във фермата да помогне.
Може да се каже, че На края на света е по-груба, по-реалистична и меланхолична укротена планина (2005). Дебютантът на режисьора Франсис Лий блестящо изобрази атмосферата на твърда ферма дрина, както и правдоподобната любовна връзка между двамата главни герои. Известните актьорски изпълнения на централните актьори значително му помогнаха в това.
Превъзпитание на Камерън Пост (2018, режисьор: Дезире Ахаван)
Тийн Камерън (Chloë Grace Moretz) е лесбийка и когато нейното религиозно семейство научава за нейната ориентация, тя я изпраща в християнски лагер, за да я „излекува“ от хомосексуалността.
Отличният независим филм на Дезире Ахаван не оказва ненужен натиск върху триона и въпреки това успява да бъде изключително емоционален. Тук ще намерите някои страхотни и силни сцени, страхотни актьорски изпълнения (Chloë Grace Moretz вероятно е изпълнила най-доброто си представление) и определено ще подкрепите главните герои. Чудесна работа.
Момичето (2018, режисьор Лукас Донт)
Въпреки че 15-годишната Лара е родена като момче, тя все още не се отказва от мечтата си да стане професионална балерина. Цялото й семейство се премести да посещава престижно танцово училище и да се подготви за смяна на пола. Най-голямата подкрепа на Ларина е баща й, който посещава лекари с нея и се интересува от живота й.
Балерината се бори в училище с натиск от страна на учители и съученици, поради което поставя все по-големи изисквания към себе си. Режисьорът Лукас Донт заложи на танцьора Виктор Полстър, който за първи път се представи като актьор в главната роля и направи страхотно автентично изпълнение. Донт носи портрет на твърд транс тийнейджър, който е разочарован, че все още не е жена. Не пропускайте филма, който имаше успех в Кан и също така пропусна номинацията за Златен глобус.
Boy Erased (2018, режисьор: Джоел Еджъртън)
Актьорът и режисьор Джоел Еджъртън беше очарован от историята на младо момче Гарард, израснало в църковното семейство на баптистки пастор и борещо се със собствената си сексуалност. По време на университетското си обучение той трябваше да реши дали да завърши терапевтична програма за лечение на хомосексуалността или да рискува да загуби семейството си.
В книгата си възрастният Гарард се фокусира върху практиките на програмата, които трябваше да засилят вярата му в Бог и да го превърнат в хетеросексуален. Биографичната драма „Момче изтрито“ не бива да ви избягва заради звездния състав (Ръсел Кроу, Никол Кидман, Джоел Еджъртън), а също и заради информативната си стойност.
Лукас Хеджис съпреживява ролята на уплашено момче, което се примирява със сексуалната си ориентация и се опитва да отговори на изискванията на родителите си. Edgerton ще ви покаже тъжен и груб поглед към неподходящите методи на програмата, които имат неблагоприятен ефект върху нейните участници и ще ви накара да се замислите за абсурдността на тази терапия.
Самотен мъж (2009, режисьор: Том Форд)
Историята ни отвежда до 1962 г. при британския професор Джордж Фалконер, който преживява трудни времена, защото е загубил дългогодишния си партньор Джим. След смъртта на любим човек той се опитва да намери смисъла на живота, но все още остава в миналото и не вижда светло бъдеще. Той допълва самотната рутина, като се среща с най-добрия си приятел Чарли, който също не може да го оживи.
Един ден Джордж осъзнава, че трябва драстично да промени отношението си към живота и да вземе важно решение. Модният дизайнер Том Форд донесе на големите екрани адаптация на романа на Кристофър Ишърууд и създаде наистина вкусен филм с великия Колин Фърт и красивата Джулиана Мур. Ще бъдете очаровани от интериора на луксозна къща и елегантни сцени, изрязани от 60-те. Ще усетите мислите на очарователен гей мъж на средна възраст, за които ще мислите дори след края на филма.
Фантастична жена (2017, режисьор: Себастиан Лелио)
Петият игрален филм на чилийския режисьор Себастиан Лели спечели Оскар през 2018 г. в категорията „Чуждестранен филм“. Спечелил го е заради уникалния си поглед върху живота на една транссексуална жена, чийто партньор умира веднага в началото и се опитва да се справи с този факт през целия кадър.
Той трябва също да се опише със собствената си сексуална идентичност, която обяснява на полицията, семейството на партньора си, а също и на лекарите. Фантастичната жена има силен еманципативен подтекст и се занимава с тази малко обсъждана, но важна тема обмислено и с емоции. В същото време той не се насилва и не иска състрадание.
Момчета не плачат (1999, режисьор: Кимбърли Пиърс)
Филмът, базиран на реални събития, показва живота на Тийня Брандън, която един ден започва да се появява пред света като човек на име Брандън Тийн. Брандън е щастлив от тази радикална промяна и дори успява да намери любов. В момента обаче, когато семейството на приятелката му разкрие, че Брандън всъщност е жена, за Брандън започва ад.
Главната роля във филма „Момчетата не плачат“ е изиграна от талантливата Хилари Суонк, която също спечели Оскар за изпълнението си през 1999 година. Драмата на Кимбърли Пиърс ще ви покаже отлични актьорски изпълнения и трудна история, написана от самия живот.
120 удара в минута (2017, режисьор: Робин Кампило)
Драмата 120 удара в минута беше изиграна през 2017 г. на известния филмов фестивал в Кан, където спечели голямата награда и международната награда на критиците - F.I.P.R.E.S.C.I. Филмът ще отведе зрителите в Париж през 90-те години, където главният герой Нейтън (Арно Валуа) се присъединява към активистите на ACT UP, които разпространяват знания за коварната СПИН болест. В групата той среща и Шон (Науел Перес Бискайарт), който се бори не само за движението, но и за живота си.
По време на 140-минутните кадри режисьорът Робин Кампило успя да поддържа задушна атмосфера, която държи зрителя напрегнат през цялото време. С повече от 2 часа история, пълна с политизация, не всеки може да издържи, но ако подобна тема е близка до вашата, определено трябва да дадете шанс на филма.
Приключенията на Присила Кралицата на пустинята (1994, режисьор: Стефан Елиът)
Пътният филм с група транссексуали и трансвестити, воден от Хю Уивинг, познат от Матрицата или Властелинът на пръстените, определено не трябва да се пропуска. На първо място, вероятно не сте виждали Уийвинг в такава нестандартна роля, а на второ място ще можете да се забавлявате и насищате в нестандартна тема, занимаваща се със сексуални малцинства.
Главните герои не се давят в никакво самосъжаление и, напротив, се наслаждават на собствения си начин на живот. В допълнение към доброто настроение и забавление, ще можете да се насладите и на трима отлични актьори в The Adventures Of Priscilla Queen Of The Desert, изпълнени от Terenc Stamp, Guy Pearc и гореспоменатия Hugo Weaving.
Обичам те Филип Морис (2009, режисьор: Глен Фикара, Джон Рекуа)
Стивън Ръсел (Джим Кери) отива в затвора, където среща мъж на име Филип Морис (Юън Макгрегър). Въпреки че е женен, Стивън също приема своята хомосексуална страна зад решетките и се влюбва във Филип. Когато обаче любимият му излезе от затвора, той решава да хукне след него. И то няколко пъти.
След гореспоменатите драми, освен Приключенията на Присила Кралицата на пустинята, стигаме и до друга комедийна драма, която няма да бъде сто процента сериозна материя, но със сигурност ще се забавлявате много с нея. Режисьорът Глен Фикар и Джон Рекуа, в „Обичам те Филип Морис“, успяха да съчетаят една сериозна тема с наистина лекодушна история по наистина приятен начин.