cps dur 7x0,5 mg/0,4 mg (fľ.HDPE)

Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)

ОДОБРЕН ТЕКСТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА EV. №: 2011/03128

капсули

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Дуодарт 0,5 mg/0,4 mg твърди капсули

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка твърда капсула съдържа 0,5 mg дутастерид и 0,4 mg тамсулозин хидрохлорид (еквивалентно на 0,367 mg тамсулозин.

Съдържа оранжево жълто (E 110). Всяка капсула съдържа ≤ 0,1 mg оранжево-жълто.

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Продълговата, твърда капсула с кафяво тяло и оранжева капачка на капсулата с черно мастило, отпечатана с GS 7CZ.

Всяка твърда капсула съдържа тамсулозин хидрохлорид в гранули с контролирано освобождаване и дутастерид в мека желатинова капсула.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Лечение на умерени до тежки симптоми на доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ).

Намаляване на риска от остра задръжка на урина (AUR) и операция при пациенти с умерени до тежки симптоми на ДПХ.

За информация относно ефектите от лечението и популациите пациенти, изследвани в клинични изпитвания, моля, вижте точка 5.1.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Възрастни (включително възрастни хора):

Препоръчителната доза Duodart е една капсула (0,5 mg/0,4 mg), приета през устата приблизително 30 минути след хранене по едно и също време всеки ден. Капсулите трябва да се поглъщат цели и да не се дъвчат или отварят. Контактът със съдържанието на капсула, съдържаща дутастерид в твърда капсула, може да причини дразнене на лигавицата на ротоглътката.

Ако е подходящо, Duodart може да се използва за заместване на едновременната употреба на дутастерид и тамсулозин хидрохлорид по време на продължаваща двойна терапия, за да се улесни лечението.

Ако е клинично подходящо, може да се обмисли директно преминаване от монотерапия с дутастерид или тамсулозин хидрохлорид към Duodart.

Бъбречна недостатъчност

Ефектът на бъбречното увреждане върху фармакокинетиката на дутастерид-тамсулозин хидрохлорид не е проучен. Не се очаква корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (вж. Точки 4.4 и 5.2).

Чернодробно увреждане

Ефектът на чернодробното увреждане върху фармакокинетиката на дутастерид-тамсулозин хидрохлорид не е проучен, но трябва да се внимава при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (вж. Точка 4.4 и точка 5.2). Duodart е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. Точка 4.3).

4.3 Противопоказания

Duodart е противопоказан при:

- жени, деца и юноши (вж. точка 4.6).

- пациенти със свръхчувствителност към дутастерид, към други 5-алфа-редуктазни инхибитори, към тамсулозин (включително индуциран от тамсулозин ангиоедем), към соя, фъстъци или към някое от помощните вещества.

- пациенти с анамнеза за ортостатична хипотония.

- пациенти с тежко чернодробно увреждане.

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Поради потенциалния повишен риск от нежелани събития (включително сърдечна недостатъчност), трябва да се предписва комбинирана терапия след внимателна оценка на съотношението риск-полза и обмисляне на алтернативни възможности за лечение, включително монотерапия.

В две четиригодишни клинични проучвания честотата на сърдечна недостатъчност (комбинация от съобщени събития, първична сърдечна недостатъчност и застойна сърдечна недостатъчност) е била по-висока сред субектите, приемащи комбинацията от дутастерид и алфа-блокер, предимно тамсулозин, отколкото сред субектите, които не са използвайки комбинацията. В тези две проучвания честотата на сърдечна недостатъчност е ниска (≤ 1%) и варира между различните проучвания (вж. Точка 5.1).

Ефекти върху специфичен за простатата антиген (PSA) и откриване на рак на простатата

Пациентите трябва да имат осезаеми ректални изследвания преди започване на лечението с Duodart и периодично след това, както и други изследвания за рак на простатата или други състояния, които могат да причинят симптоми, подобни на ДПХ.

Серумните нива на простатно специфичен антиген (PSA) са важен компонент при откриването на рак на простатата. Duodart причинява намаляване на средните серумни нива на PSA с приблизително 50% след 6-месечно лечение.

При пациенти, приемащи Duodart, трябва да се определи нов базален PSA след 6-месечно лечение с Duodart. След това се препоръчва да се наблюдават редовни стойности на PSA. Всяко потвърдено увеличение от най-ниското ниво на PSA, което се случва по време на лечението с Duodart, може да сигнализира за наличие на рак на простатата (особено високостепенен рак) или неспазване на Duodart от пациента и трябва да бъде внимателно оценено, дори ако измерените стойности са все още е в рамките на референтните стойности за мъже, които не приемат 5α-редуктазен инхибитор (вж. точка 5.1). При пациент, приемащ дутастерид, стойността на PSA трябва да се интерпретира чрез сравнение с предишните му стойности на PSA.

Лечението с Duodart не предотвратява използването на PSA като помощно средство при диагностицирането на рак на простатата след установяване на ново изходно ниво (вж. Точка 5.1).

Общите серумни нива на PSA се връщат към изходното ниво в рамките на 6 месеца след спиране на лечението. Съотношението между свободен и общ PSA остава непроменено въпреки влиянието на Duodart. Ако лекарите изберат да използват безплатен PSA като помощно средство за откриване на рак на простатата при мъже, подложени на терапия с Duodart, не се налага корекция на стойността му.

Рак на простатата и висококачествени тумори

Резултатите от едно клинично проучване (проучване REDUCE) при мъже, които са били с повишен риск от рак на простатата, показват по-висока честота на рак на простатата с оценка по Gleason 8-10 при мъже, лекувани с дутастерид, в сравнение с мъжете, приемащи плацебо. Връзката между дутастерид и висококачествен рак на простатата е неясна. Мъжете, приемащи Duodart, трябва редовно да се изследват за риск от рак на простатата, включително тестове за PSA (вж. Точка 5.1).

Бъбречна недостатъчност

Трябва да се внимава при лечение на пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс по-малък от 10 ml/min), тъй като не са провеждани проучвания при тези пациенти.

Както при другите алфа-блокери, кръвното налягане може да бъде понижено по време на лечението с тамсулозин, което води до рядък синкоп. Пациентите, които започват лечение с Duodart, трябва да бъдат инструктирани да седнат или да легнат в началото на симптомите на ортостатична хипотония (замаяност, слабост), докато симптомите отшумят.

Периоперативен синдром на размахване на ириса

Периоперативен синдром на флопи ирис (IFIS, вариант на синдром на тесни зеници) е наблюдаван при някои пациенти, които в момента или в миналото са лекувани с тамсулозин по време на операция на катаракта. IFIS може да доведе до увеличени процедурни усложнения по време на операцията. Не се препоръчва започване на лечение с Duodart при пациенти, които са планирани за операция на катаракта.

По време на предоперативния преглед офталмологичните хирурзи и оперативните екипи трябва да определят дали пациентите, подложени на операция на катаракта, са били или са били лекувани с Duodart, за да гарантират, че са налице подходящи мерки за управление на IFIS по време на операцията.

Прекратяването на лечението с тамсулозин 1-2 седмици преди операцията на катаракта обикновено се счита за полезно, но ползата и продължителността на прекратяването на лечението, необходимо преди операция на катаракта, не са установени.

Дутастерид се абсорбира през кожата и поради това жените, децата и юношите трябва да избягват контакт с изтичащи капсули (вж. Точка 4.6). В случай на контакт с капсули, които изтичат, мястото на контакта трябва незабавно да се измие със сапун и вода.

Чернодробно увреждане

Duodart не е проучен при пациенти с чернодробно заболяване. Duodart трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (вж. Точка 4.2, точка 4.3 и точка 5.2).

Това лекарство съдържа оранжево-жълт цвят (E110), който може да причини алергични реакции.

Съобщава се за рак на гърдата при мъже, приемащи дутастерид в клинични изпитвания (вж. Точка 5.1) и в постмаркетинговите условия. Лекарите трябва да инструктират пациентите си незабавно да докладват за всякакви промени в тъканите на гърдата, като бучки или отделяне от зърната. Понастоящем не е ясно дали има причинно-следствена връзка между честотата на рака на гърдата при мъжете и продължителната употреба на дутастерид.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Не са провеждани проучвания за взаимодействие с Duodart. Следните данни отразяват наличната информация за всеки компонент.

За информация относно намаляването на серумните нива на PSA по време на лечение с дутастерид и препоръки за откриване на рак на простатата, вижте точка 4.4.

Ефекти на други лекарства върху фармакокинетиката на дутастерид

Употреба с CYP3A4 инхибитори и/или P-гликопротеинови инхибитори:

Дутастерид се екскретира предимно чрез метаболизъм. Проучванията in vitro показват, че този метаболизъм се катализира от CYP3A4 и CYP3A5. Не са провеждани официални проучвания за взаимодействия с мощни инхибитори на CYP3A4. Въпреки това, в популационно фармакокинетично проучване, серумните концентрации на дутастерид са средно 1,6 до 1,8 пъти по-високи при малък брой пациенти, лекувани едновременно с верапамил или дилтиазем (леки инхибитори на CYP3A4 и P-гликопротеини), отколкото при други пациенти.

Дългосрочната комбинация на дутастерид и други лекарства, които са мощни инхибитори на ензима CYP3A4 (напр. Ритонавир, индинавир, нефазодон, итраконазол, перорален кетоконазол) може да повиши серумните концентрации на дутастерид. По-нататъшното инхибиране на 5-алфа-редуктазата с повишена експозиция на дутастерид е малко вероятно. Въпреки това, може да се обмисли намаляване на честотата на дозите на дутастерид, ако се наблюдават странични ефекти. Трябва да се отбележи, че в случай на ензимно инхибиране, дългият полуживот може да бъде допълнително удължен и може да отнеме повече от 6 месеца едновременно лечение, за да достигне ново стабилно състояние.

Прилагането на 12 g холестирамин един час след приложението на 5 mg еднократна доза дутастерид не повлиява фармакокинетиката на дутастерид.

Ефекти на дутастерид върху фармакокинетиката на други лекарства

В малко двуседмично проучване (N = 24) при здрави мъже дутастерид (0,5 mg дневно) няма ефект върху фармакокинетиката на тамсулозин или теразозин. В това проучване също няма признаци на фармакодинамично взаимодействие.

Дутастерид няма ефект върху фармакокинетиката на варфарин или дигоксин. Това предполага, че дутастерид не инхибира/индуцира CYP2C9 или P-гликопротеиновия транспортер. Проучванията за взаимодействие in vitro показват, че дутастерид не инхибира ензимите CYP1A2, CYP2D6, CYP2C9, CYP2C19 или CYP3A4.

Едновременното приложение на тамсулозин хидрохлорид с лекарства, които могат да понижат кръвното налягане, включително анестетици и други алфа1-адренергични блокери, може да доведе до засилени хипотензивни ефекти. Дутастерид-тамсулозин не трябва да се използва в комбинация с други алфа1-адренергични блокери.

Едновременното приложение на тамсулозин хидрохлорид (0,4 mg) и циметидин (400 mg на всеки шест часа в продължение на шест дни) води до намален клирънс (26%) и повишена AUC (44%) на тамсулозин хидрохлорид. Трябва да се внимава, когато дутастерид-тамсулозин се използва в комбинация с циметидин.

Не е проведено окончателно проучване за лекарствени взаимодействия между тамсулозин хидрохлорид и варфарин. Резултатите от ограничени in vitro и in vivo проучвания не показват нищо. Трябва да се внимава при едновременно приложение на варфарин и тамсулозин хидрохлорид.

Не са наблюдавани взаимодействия при едновременно приложение на тамсулозин хидрохлорид с атенолол, еналаприл, нифедипин или теофилин. Едновременното приложение на фуроземид намалява плазмените концентрации на тамсулозин, но тъй като концентрациите на тамсулозин остават в нормалните граници, не е необходимо коригиране на дозата.

Нито диазепам, нито пропранолол, трихлорометиазид, хлормамадон, амитриптилин, диклофенак, глибенкламид и симвастатин променят свободната фракция на тамсулозин в човешката плазма in vitro. Тамсулозин не променя свободните фракции на диазепам, пропранолол, трихлорометиазид и хлормадинон.

Не са наблюдавани взаимодействия на нивото на чернодробния метаболизъм по време на in vitro проучвания с чернодробни микрозомни фракции (представляващи метаболитната ензимна система, свързана с цитохром Р450), включително амитриптилин, салбутамол и глибенкламид. Диклофенак обаче може да увеличи скоростта на екскреция на тамсулозин.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Duodart е противопоказан при жени. Няма проучвания, изследващи ефекта на Duodart върху бременността, лактацията и плодовитостта. Следните данни отразяват наличната информация от проучванията за всеки компонент (вж. Точка 5.3).

Съобщава се, че дутастерид влияе върху характеристиките на сперматозоидите (брой сперматозоиди, обем на сперматозоидите и подвижност на сперматозоидите) при здрави мъже (вж. Точка 5.1). Не може да се изключи възможността за намалена плодовитост при мъжете.

Ефектите на тамсулозин хидрохлорид върху броя на сперматозоидите или функцията на сперматозоидите не са оценени.

Дутастерид, подобно на други 5-алфа-редуктазни инхибитори, инхибира превръщането на тестостерона в дихидротестостерон и, когато се прилага на жена, носеща мъжки плод, може да предотврати развитието на фетални външни гениталии (вж. Точка 4.4). Малки количества дутастерид са получени от спермата на лица, приемащи дутастерид. Не е известно дали мъжкият плод ще бъде засегнат неблагоприятно, ако майка му е изложена на сперматозоиди на пациент, лекуван с Duodart (този риск е по-висок през първите 16 седмици от бременността).

Както при другите инхибитори на 5-алфа-редуктаза, препоръчително е в случаите, когато партньорът на пациента е или е вероятно да е бременна, пациентът да избягва излагането на партньора на сперма с помощта на презерватив.

Прилагането на тамсулозин хидрохлорид при бременни женски плъхове и зайци не показва данни за увреждане на плода.

Вижте точка 5.3 за информация относно предклиничните данни.

Не е известно дали дутастерид или тамсулозин се екскретират в кърмата.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани проучвания за ефектите на Duodart върху способността за шофиране и работа с машини.

Пациентите обаче трябва да бъдат информирани за появата на симптоми, свързани с ортостатична хипотония, като замаяност, когато приемат Duodart.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Не са провеждани терапевтични клинични проучвания с Duodart; обаче е доказана биоеквивалентността на Duodart и едновременното приложение на дутастерид с тамсулозин (вж. точка 5.2). Представените тук данни се отнасят до едновременното приложение на дутастерид с тамсулозин от четиригодишен анализ на проучването CombAT (Комбинация от Avodart и Tamsulosin), сравняващо дутастерид 0,5 mg и тамсулозин 0,4 mg веднъж дневно в продължение на четири години като едновременно приложение или като монотерапия. Предоставя се и информация за профила на нежеланите реакции на отделните компоненти (дутастерид и тамсулозин).

ДУТАСТЕРИД В КОМБИНАЦИЯ С ТАМСУЛОЗИН

Данни от клинични изпитвания

Данните от 4-годишното проучване CombAT показват, че честотата на всички оценени от изследователите нежелани събития, свързани с лекарства през първата, втората, третата и четвъртата година от лечението с дутастерид/тамсулозин, е 22%, 6%, 4% и 2% съответно, за монотерапия с дутастерид съответно 15%, 6%, 3% и 2%, а за монотерапия с тамсулозин съответно 13%, 5%, 2% и 2%. По-високата честота на нежеланите събития в комбинираната група през първата година от лечението се дължи на по-високата честота на заболявания на репродуктивната система, особено нарушения на еякулацията, наблюдавани в тази група.

Следните оценени от изследователите нежелани събития, свързани с лекарството, са докладвани с честота, по-голяма или равна на 1% през първата година от лечението в проучването CombAT; честотата на тези събития през четирите години лечение е показана в таблицата по-долу: