Законите не мислят много за блогърите. Адвокатите са единодушни, че блогърите носят отговорност и за техните текстове.

дори

БРАТИСЛАВА. „Тогава разбрах за първи път какво означава да си отговорен за текста си“, казва Майкъл Терензани за опита от преди четири години.

През януари 2007 г. медийният анализатор Андрей Школкай искаше да я съди за критичен блог. В допълнение към извинението той поиска и неимуществени вреди от нея в размер на 500 евро (15 хиляди крони). Тя не му плати парите, но спорът не стигна до съда.

Отговорността остава

„Може да е проблематично за блоговете, че всеки може да има блог и да публикува статии в него, но не всеки осъзнава отговорността за това, което пише“, смята Терензани, сега редактор на „Словашки зрител“, който принадлежи към същата издателска група Petit Press като вестник за МСП.

Спорове

Януари 2007 г.

  • Медиен анализатор Андрей Школкай заплаши студентката Михаела Терензани (Станкова) в съда заради критичния й блог за неговите педагогически и издателски качества. Спорът завърши с публикуването на реакцията на Školkay в нейния блог. Тя не му е платила обезщетение от 500 евро, съдът не се е състоял.

Януари 2008 г.

  • Кметът Мартина Андрей Хрнчиар подаде наказателна жалба срещу мъж с Ник Роберто за клевета. Причината беше публикация в дискусионен форум на уебсайта www.mojmartin.sk, в която мъжът твърди, че кметът тунелира офиса и осигурява договори за приятели без търг. Разкритият спорник се извини на кмета, като по този начин приключи спора.

Март 2010 г.

  • 19-годишната Михаела Галетова получи едногодишна условна присъда за клевета на друга жена на сървъра www.pokec.sk и публикуване на нейни снимки под секс сексология2. Тренчинският съд я осъди за клевета. Смекчаващите обстоятелства са били, че тя е признала за престъплението и е съжалила за това.

Нейният спор със Školkay беше първият по рода си в Словакия. За кратко той откри дискусия за това дали блогърите трябва да имат определени ограничения и кой всъщност е отговорен за съдържанието на техните текстове.

Този въпрос е актуален и днес. Любомир Сметана, ръководител на полицията за извънземни от Петржалка в Братислава, наскоро заплаши да съди администратора на blog.sme.sk.

Той отговори на блогър, който по-късно се оказа фалшив и който описа съмнителните практики на чуждестранната полиция. Сметана твърди, че това са неистини.

В този случай кой трябва да отговаря за текста? "Това е нерешен въпрос", казва адвокат Марек Бенедик. Законите не го казват. Лаиците биха казали, че авторът на текста е отговорен. Юристите обаче твърдят, че това е погрешно схващане.

Виновникът е разпространителят

„По принцип този, който разпространява вредната информация, е отговорен", казва Бенедик. Под оператора това не означава кой предоставя технически услуги за работа на сървъра, а кой предоставя място за изразяване на мнения, определя разделите и темите на блоговете .

Заедно с адвокат Питър Керекман, Бенедик добавя, че авторът на блога също носи отговорност.

В случай на съдебно дело вероятно няма да помогне на оператора да се позове на правилата за използване на блога. В случая с blog.sme.sk те казват, че блогърите са отговорни за съдържанието. Те не трябва да се появяват под фалшива самоличност.

"Операторът на дискусионния форум не може да бъде освободен от отговорност, като заяви, че не носи отговорност за съдържанието на публикациите", казва Керекман. Той каза, че само законът може да го освободи от отговорност. Например, съгласно закона за печата, издателят не носи отговорност за съдържанието.

Те само частично рамкират

Ръководителят на проекта blog.sme.sk Карол Судор казва, че случаят, както и с блог за чуждестранната полиция, е уникален. Според него администраторите са отговорили веднага щом Сметана се е обърнал към тях.

Предполагаемият автор Фердинанд Кисуцки е помолен да потвърди данните си. Когато не отговори, администраторът премахна не само оспорената статия, но и целия блог.

Също толкова редки, според Судор, са заплахите от съдебни дела за блогове.

"Заплахите срещу делото са редки, може би две на година и не знам дали някога ще бъдат подадени такива."

Sudor признава, че е невъзможно да се определи напълно дали блогърът не е измислил самоличност. Когато се регистрират, администраторите се опитват да открият възможна измама. Те обаче трябва да разчитат на блогъра, за да попълнят правилно формуляра.

Перфектната проверка на самоличността би била възможна само чрез лична карта, която според Sudor би била непрактична.

Дори популярната социална мрежа Facebook няма неограничени граници.

БРАТИСЛАВА. Пръстите или ругатните в социалната мрежа Facebook са по-скоро изключение, но авторите им трябва да посочат. Те също могат да се изправят пред съд за такова мнение.

Дори и така наречените статуси, чрез които дискусантите изразяват настоящите си чувства и мнения, са приложими.

„Със сигурност е възможно и това, което ищецът трябва да докаже, е същото, както ако изявлението е публикувано от ответника по друг начин“, смята конституционният адвокат, ръководител на конституционната комисия на парламента Радослав Прочазка от KDH, който сам използва Facebook .

Ами ако подсъдимият започне да твърди, че някой е злоупотребил с неговата самоличност във Facebook? „Успехът на такава защита е открит въпрос“, казва Прочазка.

Принуждаването на Facebook да разкрива лична информация за потребител е по-скоро измислица. „Само американски съд би могъл ефективно да изпълни такова искане срещу Facebook“, смята Прохазка.

Според него жалбоподателят има ограничени възможности да докаже, че статутът на подсъдимия е написан от подсъдимия, но от друга страна възражението „не бях аз“ може да бъде използвано от всеки в различна ситуация, отколкото при електронна комуникация.

Например, съдилищата често се сблъскват и се справят с аргументите „Не съм подписал тази и тази сметка или фактура“ доста ефективно. „Освен това цяла мрежа от случайни, косвени доказателства е свързана с подобно нещо“, твърди Прочазка.

Например, ако подсъдимият не реагира по никакъв начин, след като установи, че някой е използвал акаунта му, за да напише посочващ статус, неговата защита би била "prima facie" целенасочена.

"Бих бил неприятно изненадан, ако съдът може да я обърка", казва адвокатът. Според него обаче винаги става въпрос за "конкретни фактически променливи, които не могат да бъдат обобщени предварително".

БРАТИСЛАВА. Чешкият блогър Михал Матушек нарече адвоката Мартин Ондрейат „расистка муцуна“ и „белязана марка“. На второ място, той трябваше да му се извини.

Пражката преводачка Катержина Сидонова написа в блог, че Дан Шустр от групата Tichá dohoda се гордее с пръстена, който има "след Жиняк", който "взриви комина" по време на войната.

Върховният съд реши, че тя трябва да се извини, тъй като твърдението й не може да бъде достатъчно обосновано.