В работата си срещам различни хора и различни житейски истории. Един господин ми каза, че не вярва в Бог и Исус, когато му даде син с увреждане. Той е в инвалидна количка. Тази двойка прие този факт, съвестно се грижи за сина си, но обвини целия Бог.

документирани

Исус каза: Ще имате скръб в света, но се надявам, че аз победих света.

Те обаче останаха там дълго време и говореха смело, доверявайки се на Господ, който потвърди словото на Неговата благодат, като стана свидетел, че знамения и чудеса се правят с ръцете им. (Деяния 14.3)

Така че не свърши с Исус, но продължава и до днес. Но къде е силата? И къде са мъжете и жените на вярата?

Мога да потвърдя, че днес по целия свят се случват чудеса на изцелението. В молитва, в силата на името на Исус. Дори в малка Словакия хората се освобождават от оковите на робството на различни зависимости, болести и вечна смърт. Някой веднъж каза: Най-голямото чудо е, когато Бог преобрази твърдото човешко сърце на човека, прости греховете и даде вечен живот.

Но нека да преминем към физическо изцеление:

Майка ми Дарина Мачекова пише книги: Животът с мен не е труден, Аз съм верен а Аз съм с вас. Има документирани някои случаи на възстановяване. Знам за изцеленията и съм свидетел как се случват. Авторът пише:

История 1: 21-годишният младеж се разболя тежко със стомаха и отслабна. Лекарствата леко облекчават болката, но се повтарят все по-често. Лекарите не можаха да определят точната диагноза. Състоянието му се влошавало. Родителите му ме помолиха да се помоля. Изцелението не дойде. На четвъртия ден ми беше разкрито, че съществува преграда между Господ Исус и младежа, която предотвратява излекуването му. Тази преграда беше непростителността, огорчението му към някого. Това забави Божието изцеление. Казах им каква е причината. Той прости и беше изцелен.

Ако чувствате, че молитвите ви не са били чути, запитайте се каква е връзката ми с Бог, какво означава това за мен? Вярвам ли му? Бог не отговаря на молитва там, където има много съмнения. Молитвата само с устни също не е достатъчна, защото Бог гледа в сърцата на онези, които го молят за нещо.

Но нека се моли с вяра, без никакво съмнение, защото този, който се съмнява, е като морска вълна, прогонена и отнесена от вятъра. Нека такъв човек не мисли, че ще получи нещо от Господа; (Яков 1: 6 - 7)

История 2: Вечерта ме извикаха родителите на единадесетгодишно момиче, приковано в инвалидна количка. Те бяха заможни хора, които можеха да си позволят да пътуват в чужбина, за да посетят най-добрите лекари, специалисти. Въпреки това здравето на момичето не се подобри. Помолиха ме да се помоля за дъщеря им. Бях изненадан от молбата, почувствах се нещастен. Умът ми блесна, експертите не помогнаха, а какво ще кажете за мен? Мога просто да коленича пред Исус, нищо повече. Казах им, че ще се присъединя към молитвите им и ще помоля Исус за нейното изцеление. Нека вярва в него, в онзи чудотворен лекар, за когото няма нищо невъзможно. И така приключихме телефонния си разговор. Няколко дни по-късно ми беше разкрито от Бог, че момиченцето ще ходи. Цял ден се мъчих да кажа на родителите й. Не знаех кога ще започне да ходи, как ще бъде излекувана и изобщо как ще се окаже всичко. Дали добре съм разбрал Бог. Мислех, че докато чакат единадесет години, те все още могат да чакат това да се случи. Вечерта обаче се отказах и с увереност в Бог ги уведомих по телефона. След по-малко от три седмици моите щастливи родители ми съобщиха, че момичето е станало на крака и върви. Това е здравословно. Инвалидната количка е дарена на институция за деца с физически увреждания.

Много ме зарадва и благодарих на Бог за думата му.

Исус ходеше из всички околни градове и села. Той преподаваше в техните синагоги, проповядваше Евангелието на царството и лекуваше всяка болест и всяка болест. (Mt 9,35)

Много тълпи го последваха и той ги излекува всички. (Мт 12:15)

История 3: Една дама ми написа потвърждение от лекарите за нейното възстановяване, за което се молехме заедно. Трябваше да й ампутират крака, тя беше недоволна от това. Не беше необходимо след молитвата. Тя искаше да дам нейното свидетелство, за да знаят хората, че Господ Исус и днес лекува. Те вярваха в него и в неговата лечебна сила. В крайна сметка Исус е все същият. Тогава той е помагал и лекувал и иска да помага и лекува и днес.

Господ е близо до всички, които го призовават, до всички, които го призовават искрено. (Пс. 145, 18)

История 4: Мъж ми се обади по телефона и ме помоли да се помоля за майка му, която е в онкология с напреднал рак. Лекарите му казали да се подготви за най-лошото. Направи пауза и продължи с въздишка, нали знаете, но надеждата умира последна. Моля, помогни ми. В този момент, освен молитвата, не знаех как. Казах да, ще ти помогна. Заедно, в 15:00 ч., В часа на Божията милост, ще помолим Исус за изцелението на вашата майка. Можете ли да се молите по това време? Това няма ли да ви попречи на работата? Той се съгласи, времето на молитвата го устройваше. Доверете се на Бог, за когото нищо не е невъзможно, казах аз. Нека поставим мама в неговата воля и защитни ръце.

Няколко дни по-късно той ми се обади по телефона и с вълнение каза: Чудо се случи, Бог е прекрасен. Не е за вярване, лекарите не го разбират, тя е излекувана, утре се прибира. Бог е мощен, Бог е мощен, повтори той.

История 5: Четиридесет и три годишна жена пристигна от Канада и й бяха оперирани очите от лекари в Словакия, защото имаше опасност да ослепее. Тъй като операцията би била скъпа в Канада, тя пристигна в Братислава, където живееха нейните родители. Имат добре известен очен хирург, който ще извърши операцията. Тя ме потърси и попита, че много би искала да се срещне и да говори с мен. Тя беше хубава, приятна и интелигентна жена. Намерихме тихо място в сладкарница и там тя ми довери всичко. Тя ми каза, че е ходила при врачки, гадателка, а в Канада е била и член на Клуба по метода на Силва. Обясних й, че е опасно и грешно. Какво казва Писанието за това, как Бог реагира на него. Тя слушаше и се интересуваше. Същата вечер в сладкарница тя прие Господ Исус за свой Господ и даде живота си. Тя се разкая за греховете си.

По пътя, когато ме заведе до автобусната спирка, тя ми показа картата на Silva Method Club. Все още я носеше със себе си и като я гледаше, трябваше да черпи енергия и сила от нея. Казах й, че не може да черпи положителна енергия, сила от лист хартия, но нека я черпи от жив източник на енергия, който е Бог и неговата дума. Тя се замисли известно време, след това взе картата, разкъса я и я хвърли в кошчето за боклук на автобусната спирка, твърдо решена, че отсега нататък ще държи очите си само на Бог.

След пет дни трябваше да отиде в болницата, за да се види с известен хирург за операция. Скоро отново се зарадвах, че Исус е излекувал очите й. Тя не трябва да бъде оперирана и лети обратно за Канада. Похвалих Бог за това. Спомних си цитат от Св. Писание: Защото всичко, което е родено от Бог, триумфира над света. И победата, която е победила света, е нашата вяра. (1. юни 5, 4)

История 6: Хлапав християнин или по-скоро атеист, под тежестта на житейските проблеми, искаше да се самоубие. Всичко беше обмислено в детайли. Писмени прощални писма. Тя отишла на работа сутринта и взела всичките си лични вещи след работа. Когато колегата й, с когото работеше в офис, си тръгна, тя предложи книгата „Животът с мен не е труден“. Тя отрече да не е чела религиозна литература. Тя си помисли, че все още не мога да ти го върна. Вечерта тя искаше да изпълни плана си, да сложи край на живота си. Поне да го прелисти в автобуса, колега настоя и пъхна книгата си в чантата си.

Имаше инцидент на път за вкъщи, на излизане от Братислава. Сблъскали са се два автомобила. Ранени хора, линейки, полиция. Автобусът трябваше да спре. След три четвърти час й беше писнало да седи, да извади книга и да я погледне. Тя привлече вниманието й, започна да чете. Тя беше толкова впечатлена, че го прочете вкъщи. Изведнъж, сякаш си спомня. Нещо я разтърси. Знаеше, че трябва да стане, да отскочи от злото, което я разгневи. Тя пое няколко дълбоки вдишвания. Тя скъса прощалните писма, изхвърли лекарствата, с които искаше да сложи край на живота си, и след дълго погледна към Бога.

Реклама

Разбрах за това едва по-късно, казва колежка, която пъхна книга в чантата си, след около половин година, когато ми довери какво възнамерява да направи.

История 7: Работих като учител в училище. По време на урока бях вдъхновен да се кача горе при съученик. Дадох работа на учениците и забързах там. Отворих вратата, в класната стая имаше объркване, защото имаше инцидент. Едно момче падна тежко пейка на пръстите си, извика и учителят успокои децата. Дойдох при момче, което ми каза в сълзи, че палеца на дясната му ръка много го боли. Той се поду и не можеше да помръдне. Учителят започна да търси някой, който да отиде на операция с него. Отведох момчето настрана и се помолих тихо над ръката му. Той спря да плаче, след известно време каза, че вече нищо не боли. Погледнахме ръцете си. Палецът му се подул, той можел да го движи. Докато класният ръководител търсеше ученичка, за да отиде с него на лекар, момчето вече не изпитваше болка. Той седна на пейката и класът продължи. Второ, потърсих го, всичко беше наред. Той дори забрави да каже на родителите си какво му се е случило в училище.

Друг път имах наблюдение по време на почивка в училище. От един клас учениците ми изкрещяха, че е настъпила катастрофа. Момичето падна и счупи ушната си мида на стола до обицата. Изглеждаше много грозно - за операция. Изведнъж нищо друго не ми хрумна, докато не бях уредил необходимите неща, за да ме заведе на операция, просто сложих ръка на ушната ми мига и се помолих тихо на езиците на Духа. Момичето се успокои и усетих лява ръка на лявата си ръка. Отдръпнах ръката си и не исках да вярвам на собствените си очи. Нямаше и следа от инцидента. Пръстенът сигнализира за края на почивката. До пристигането на класния ръководител инцидентът беше забравен. След час дойдох да видя момичето. Тя дори нямаше белег на ушната мида.

На двадесет и четири години видях ръцете си облъчени в сън. Сиянието се разпространяваше от тях в далечината. Скрих ги зад гърба си, за да не забележи никой. И сега, след много години, Господ ми каза: „Видяхте ръцете си облъчени, но не знаехте какво означава това, какво бихте направили за мен. Когато усетите пламъка на ръцете си, моята сила и сила са в тях. Можете да ги излекувате. Ако ти бях казал тогава, нямаше да го разбереш така, както го разбираш сега. Освен това, ако ви покажа някои неща веднага, няма да го разберете точно както аз, ако ви го разкрия в удобно време. "

История 8: Едно семейство, което познаваме лично, имаше дъщеря, която се разболя от левкемия. Родители и познати се молеха за нея в сълзи. Нищо не помогна. Тя не беше излекувана. И накрая, в отчаяние, родителите ти казаха: Боже, ако искаш, нека се случи волята ти. Ние ви го даваме. И благодаря и за това. Тогава се излекува, тя беше здрава и сега има свое семейство.

Понякога е необходимо да се даде всичко на Бог. Не го дръжте в ръцете си. Предавайте го на доверие и бъдете благодарни дори в тази ситуация. Знам, че е обърнато и абсурдно да хвалим Бог за трудна ситуация, но точно когато хвалиш Бога и му благодариш, че е по-голям от твоя проблем, Бог вижда, че имаш доверие в него, че не можеш да бъдеш разклатен от ситуацията, много пъти тогава той започва да движи могъщата си ръка и се случват чудеса. Трябва да разберем този духовен принцип. Павел пише: Благодарете за всичко и при всякакви обстоятелства, защото това е Божията воля в Христос Исус. (1 Сол. 5:18)

И какво направиха Павел и Сила, когато беше затворен във Филипи?

Около полунощ Павел и Сила се молеха, пееха хваления на Бога и затворниците ги слушаха. Имаше толкова силно земетресение, че основите на подземието бяха разклатени. Всички врати изведнъж се отвориха и белезниците се разхлабиха. (Деяния 16, 25 - 26)

В похвала Бог разхлабва оковите. Той лекува, освобождава и разрешава ситуациите.

Нека си спомним и историята на Писанието, където Исус идва в къщата, за да възкреси дъщерята на Яир: Докато той все още говореше, хората дойдоха от къщата на владетеля на синагогата и казаха: „Дъщеря ти е мъртва, защо ти все още притеснявате учител? "и каза на владетеля на синагогата:„ Не се страхувайте, просто вярвайте! "Той не позволи на никой друг да го придружава, освен Петър, Яков и братът на Йоан Йоан. Когато дойдоха в къщата на владетеля на синагогата, той видя голяма суматоха, плач и плач. Той влезе и им каза: „Защо правите такава суматоха и плачете? Детето не умря, а спи. ”И те му се присмяха. Но Исус ги прогони и взе със себе си бащата и майката на детето и тези, които бяха с него, и влезе в стаята, където лежеше детето. Той хвана ръката на детето и му каза: „Talitha kum!“, Което означава „Момиче, казвам ти, стани!“ Момичето веднага стана и започна да ходи. Тя беше на дванадесет години.

Забележете какво каза Исус на главата на синагогата: Не се страхувайте, просто вярвайте! И второто нещо, което трябва да забележим, е, че Исус изгони всички, които нямат вяра и които се подиграват. Той взе със себе си само онези, които имаха вяра - родители и трима близки апостоли Петър, Яков и Йоан. (онези, пред които той се обърна на хълма Табор, където видяха славата му)

Ако имаме здравословен проблем или друг проблем и молим Бог за помощ, трябва временно да прекъснем контакта с онези, които се съмняват в силата на Исус, Неговата дума, които са само подигравателни. Защото така нашата вяра по-скоро намалява, отколкото расте. И как расте вярата? Но чрез слушане, слушане чрез Христовото слово. (Рим. 10:17) Божието слово е лекарство.

Точно това направи Анита, съпругата на Насир Сидики, божия слуга, когато се разболя от множествена склероза. В болницата тя е диагностицирана с това сериозно заболяване, даде й инвалидна количка и каза, че органите й постепенно ще откажат. Съпругът й взе библейски записи за изцеление и тя ги слушаше две години и ги поглъщаше. Тя слушала Божието слово 2 години и го попила в себе си. Защо? Защото тя знаеше, че вярата идва само чрез чуване на Божието слово. Нейната вяра постепенно нараства, докато накрая изгражда твърда вяра в изцелението. Тя се чудеше кога преди 2000 години Исус понасяше всеки грях и всяка болест, включително множествена склероза, така че ако той го понесе, защо да го понасям? Тези думи отекнаха в нея, експлодираха и състоянието й започна да се подобрява. Сега тя е излекувана.

Скъпи скептици, Исус не е плацебо. Той не вижда плацебото, но Исус вижда. Плацебото не чува и не усеща, но Исус го чува. Плацебо не говори, но Исус говори за вашата ситуация и променя живота ви. Той е жив човек, Божият Син. Името му е над всяко име - над всяко име на болест, над всяко име на трудна ситуация, над всяко княжество, власт, сила и господство. Всичко ще се поклони пред него и ще се смири. Той е Господ.

Източник: Дарина Мачекова: Животът с мен не е труден, издателство USPO Питър Смолик, 1997

Аз съм верен, публикувано от Michal Vašek, 2005

Аз съм с теб, публикувано от Михал Вашек, 2008 г.