Животът тече горе-долу добре. С Сандра става все по-забавно, но тук не се случва нищо драматично. Макар че, все пак нещо. Нашето момиченце разбра, че само краката й са достатъчни, за да се движат от място на място, така че ходи с интерес, докато гледа ръцете си, които изведнъж е освободила.

детската

Вие също имате блестящо дете?

Мисля, че всички майки трябва да вървят с главата надолу, защото всяка от тях се чувства изключително горда от детето си. Много се гордея с моята Сандрушка. Всеки ден следя нейния напредък, виждам колко е умна и мъдра. Е, носът ми вероятно бавно достига тавана, така че приключих.:) Но според мен всяка майка има абсолютно същото като мен. За всички нейното потомство е най-красивото, най-мъдрото, най-изкусното, най-гениалното и т.н., и т.н.:)

Удивително е да наблюдаваме как малко трохи се развиват, какво могат да научат, въпреки че например начина, по който нашите бобли все още не могат да говорят или ходят. А също и как разбират всичко, което им казваме и какво искаме от тях. Например, нашата Сандра много добре знае, че дори не трябва да се доближава до библиотеката ми, защото аз бързам да го направя. Въпреки това той ходи там по няколко пъти на ден и отива да ме бие. Окато ме провокира.:) Когато я видя с книга в ръка и се насочва към нея, тя веднага я затваря и се опитва да я върне на рафта. Тя е хитра като лисица. Също така е щастлива да избере саксии, готварски книги, кърпи за чай, тигани, чаши (вече е успяла да счупи една) или хартия за печене. И поставям всичко на първоначалното му място в колелото в колелото и й повтарям, че не трябва. Тя обаче вече знае как да почисти след себе си. Например, когато изхвърли цяло чекмедже с чорапи, той ги връща добре след един чифт. Като цяло вмъкването и разтоварването на всичко, което обожава. Можеше да го прави за неопределено време. Толкова й се смеем.

Също така свиква да бута малки играчки под дивана в хола (очевидно ги поставя там), а когато съпругът й лежи на пода и се опитва да ги извади изпод нея, тя също се хвърля по корема си, залепва от задника си и изглежда сякаш го търси. По този начин той повтаря „De je?“ (Тоест, къде е той?). И когато й обличам чехла, тя ми подава друга с думите „Дори и това“. Това е невероятно очарователно. Но това, с което най-много се гордея в наши дни, е, че я научих как да прави хаво и днес как да прави коте. Havo прави "aj" (т.е. hav) и коте "mau" (т.е. мяу). Обичам го. Питам я по няколко пъти на ден и все още не я притеснява. Така след няколко дни ще добавя още едно животно.:)

Бягство от църквата и от ресторанта

Днес е неделя и със Сандра бяхме горе-долу в църквата за първи път. Горе-долу, защото първият път беше, когато бяхме кръстени, а вторият път бяхме през лятото миналата година, но стояхме пред църквата. И горе-долу и защото и днес съпругът ми остана с нея, докато накрая не „освежа душата си“ вътре. Когато пасторът благослови децата, съпругът доведе дъното на дъното. Тя приличаше на шайба и изглежда, че я харесваше там. Около десет минути. Когато се кръсти бебе, Сандра започна да ръмжи. Доста силно. Затова двамата трябваше да се наредят и да ме изчакат пред църквата.

След Божията служба отидохме да обядваме в ресторант, защото сутринта нямах време да готвя (така и какво). За моя голяма радост Сандра изяде почти половината ми порция и накрая не отплава. Но преди няколко дни беше по-различно. Смесих всичко за нея, включително и супата, защото тя просто не можеше да дъвче, въпреки че вече беше с пълна уста със зъби (между другото, вчера открихме още една, тринадесета - толкова радост;)). Така че днес беше хубаво и всичко беше наред, докато щяхме да тръгнем. С моята сръчност забих врата й в цип.:( Вероятно можете да си представите преподобния. Определено се чу в кухнята. Вървяхме на изток с наведени глави и бърза крачка.:) В противен случай тя оцеля без последствия.

Така че все пак работи:)

И е тук. Ура. Нашата бръмчалка върви! Нямах търпение. И идваше от ден на ден. Вчера не се справи много добре, направи две-три несръчни стъпки и падна. И днес? Той просто ходи днес. Не разбирам, но е истина.:) Не мога дори да опиша огромната радост и гордост. Щастлив съм. Нищо по-малко и нищо повече.