Източник: http://digitalmediawire.com
Кога може да се снима обикновен човек и кога не? Респ. в кои случаи лицето трябва да даде съгласие за правенето/публикуването на снимка и в кои случаи не?
В самото начало трябва да се отбележи, че всяко физическо лице има право на защита на своята личност, по-специално на живота и здравето, гражданската чест и човешкото достойнство, както и на неприкосновеността на личния живот, неговото име и изрази от личен характер . Тези права се считат за основни човешки права на всяко физическо лице и са защитени не само от различни институти на националното право, но и от европейското и международното право (например Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г., Универсалната Декларация за правата на човека и др.).
Правото на неприкосновеност на личния живот гарантира на физическото лице да реши по свое усмотрение дали и до каква степен фактите от личния му живот следва да бъдат предоставени на другите. Безспорно е, че фактите от личния живот могат да бъдат записани, inter alia, на видеозаписи и в тази група са включени и снимки. Снимките могат също да показват различни прояви от личен характер. Снимането на друг човек винаги ще бъде проникване в неговата личност, особено в личния живот, ако е възможно обективно да се идентифицира самоличността на човека от снимката.
Ако обаче напр. снимката показва тялото на друг от врата надолу и никоя част от тялото не би била разкрита с недвусмислени идентификационни знаци на определено лице, това няма да наруши личния живот или личността на такова лице. За да бъде намесена намеса в този смисъл, трябва да бъде обективно възможно идентифицирането на самоличността на лицето въз основа на снимка.
От гореизложеното следва, че като се има предвид, че правенето на снимки на друго лице нарушава неговата поверителност и личност, законодателството изрично предвижда в кои случаи и при какви условия такава намеса е възможна или оправдана и в кои случаи е неоправдано, незаконно.
По отношение на производството на снимки и законовите граници на тяхното производство, ядрото на правната уредба е разпоредбата на § 12, ал. 1 от Гражданския кодекс.
Съгласно § 12 ал. 1 от Гражданския кодекс, документи от личен характер, портрети, изображения и видео и аудиозаписи, отнасящи се до физическо лице или неговите изрази от личен характер, могат да се правят или използват само с негово разрешение.
От тази разпоредба става ясно, че принципът в тази област на правото е, че за да може някой да направи снимка на друго лице или да го използва, е необходимо неговото съгласие. В този контекст не може да се пренебрегне фактът, че Гражданският кодекс изрично прави разлика между производството на снимка и нейното използване. Тоест, ако някой напр. дори ако той се съгласи да направи неговата снимка, от това не може да се получи съгласие за нейното използване. Може да се случи и снимката да бъде направена напр. самият човек (селфи) и дава съгласие за използването му само на друго лице.
Изключения, които не изискват съгласие.
Както и в предишната част, разпоредбата на § 12 ал. 1 от Гражданския кодекс предвижда случаи, при които е необходимо съгласието на заинтересованото лице да направи снимка, тогава следващите 2 параграфи от този параграф (т.е. § 12, параграфи 2 и 3 от Гражданския кодекс) предоставят изключения от това общо правило - т.е. те са определени случаи, в които не се изисква съгласието на заинтересованото лице за направата на неговите снимки.
Съгласно § 12 ал. 2 от Гражданския кодекс, разрешение не се изисква, ако документи от личен характер, портрети, изобразителни изображения, звукови или визуални и аудиозаписи са направени или използвани за официални цели въз основа на закона.
Съгласно § 12 ал. 3 от Гражданския кодекс изображения, изображения и видео- и аудиозаписи също могат да бъдат направени или използвани по подходящ начин за научни и художествени цели и за преса, филми, радио и телевизионни новини без съгласието на физическо лице. Подобно използване обаче не трябва да противоречи на законните интереси на физическото лице.
От това следва, че случаите, в които не е необходимо съгласието на заинтересованото лице да го снима, могат да бъдат разделени на две групи:
Първата група се състои от случаи, когато по закон се правят снимки за официални цели. В тези случаи различни специфични правни разпоредби изрично предвиждат, когато определят правомощията на различните, по-специално държавни и административни органи, правото им да правят, inter alia, снимки на лица. Примерите включват съдебно изпълнение на решение по непълнолетни дела (когато детето е взето от родител, който не се грижи за него и е поверено на родител, който трябва да има детето на лично попечителство) или различна специфична полиция интервенции (напр. обиски в къщи)., проследяване и задържане на лица и др.). В тези случаи не се изисква съгласието на съответното физическо лице, за да го снима.
Намесата в правото на неприкосновеност на личния живот или защита на личността в тези случаи се оправдава от специфичен интерес, който преобладава в сравнение с интереса на заинтересованото лице от защитата на личния живот и личността. Намесата в техните права в този случай е оправдана от обществения интерес в публичната политика по официални въпроси. Безспорно е, че съществува обществен интерес от злоупотребата с полицейска сила. По същия начин, ако изпълнението на съдебни решения при непълнолетни включва риск, че правата на детето биха били нарушени без производството на видео, но особено видео-аудио записи от неговото прилагане, общественият интерес от тяхното изпълнение е по-силен от интереса на заинтересованите лица в защита на техните права. Правата на засегнатите лица обаче са защитени в тези случаи с други средства - напр. задължението на органите, които те са предприели в хода на официалната си дейност, като са снимали в личния живот на физическите лица, да осигурят неразпространението на такива записи и тяхната защита срещу разкриване на неоторизирани лица. Тези задължения към административните и държавните органи обикновено са залегнали в онези законови разпоредби, в които тяхното упълномощаване да правят, inter alia, снимки на физически лица също е регламентирано.
Втората група изключения от общото правило, според което правенето на снимки, които нарушават личността или личния живот на физическо лице, представлява случаи, когато снимката е направена за научни или художествени цели или за разузнавателни цели. В същото време обаче, за да не се злоупотребява с институцията на тези изключения за неоторизирана намеса в неприкосновеността на личния живот на засегнатите физически лица, Гражданският кодекс също така предвижда, че дори в случай на снимки по това законово изключение, те не могат впоследствие да се използва, ако това би било в противоречие с интересите на физическо лице.
Някой прави снимка на паметник или място на почивка, а друг човек се оказва на кадъра. Това лице може да поиска снимката да бъде изтрита?
В началото на този отговор е необходимо преди всичко да се посочи, че валидността и ефективността на словашката правна уредба за правене на снимки на физически лица е териториално ограничена до територията на Словашката република. Следователно, ако ситуацията, описана във въпроса, е настъпила в чужбина, е необходимо тя да бъде оценена от гледна точка на законодателството на тази държава. Правната уредба на този институт също се различава в различните страни, така че пътниците могат също да бъдат посъветвани да разберат съответната правна уредба, преди да отпътуват в различни чуждестранни дестинации. Напр. в някои емирства на Обединените арабски емирства фотографирането на чужда жена без разрешението на съпруга й се счита за високо заплашително престъпление.
Ако ситуацията, описана във въпроса, се е случила на територията на Словашката република, е необходимо съгласно действащото законодателство да се посочи правен извод, че физическо лице, което е записано на снимка на друго лице (въпреки че намерението на фотографа за този резултат не е било насочено изобщо и намерението на фотографа беше само да снима паметник на културата) по такъв начин, че да може да се идентифицира неговата идентичност, той има право да поиска от фотографа да изтрие такава снимка, респ. безвъзвратно и незабавно модифициран, така че този човек да не бъде изобразен на тази снимка.
Както казахме в предишните отговори, освен ако това не е един от случаите, в които законодателството изрично предвижда, че е възможно да се направи снимка на друго лице без негово съгласие, винаги се изисква съгласието на това лице. Намерението на фотографа (да вземе само паметник) изобщо не е от значение, оценява се само резултатът. Ако в резултат на това на снимката е записано друго лице, така че неговата самоличност да може да бъде идентифицирана въз основа на нея и това не е снимка, направена въз основа на закона за официални цели или за разузнавателни, научни или художествени цели, а физическото лице не е дало съгласие за неговото копиране или използване, има право да използва правни средства за защита срещу неразрешено копиране или използване на снимката, показваща.
В случай на неоторизирана намеса в неговата личност или неприкосновеност на личния живот съгласно § 13, ал. 1 правото, по-специално, да изисква да бъде премахната неоправданата намеса в правото на защита на личността му, да бъдат премахнати последиците от такава намеса и да му бъде осигурено адекватно удовлетворение;.
Следователно в случай на неразрешено заснемане на снимка правата на засегнатото лице включват по-специално правото да поиска нейното неизбежно премахване (или неизбежно редактиране, така че лицето да не се показва повече на снимката след редактирането, за да може тя да бъде идентифицирани - напр. чрез почерняване на главата, заглавието и т.н.) и правото да се изисква въздържане от неоторизирана намеса (това ще бъде по-специално, ако снимката е публикувана някъде или фотографът я показва на различни лица и други подобни - в такива случаи заинтересованото лице има право да поиска не е продължило това нарушение).
Също така в този контекст може да се твърди, че само от факта, че е направена снимка, не може да се изведе без допълнително шум, че тя е направена с художествена цел. Понятието художествена цел също трябва да се тълкува тясно. Правенето на снимки с артистична цел би могло да бъде например, ако тези фотографии трябва да се използват напр. в рамките на определен артистичен спектакъл (театър и др.).
Ако участвам в летен фестивал, концерт и т.н., автоматично давам разрешение за влизане да бъда сниман на събитието?
Правната уредба на института за заснемане на снимки, при които физическо лице е заловено по начин, позволяващ идентифицирането на самоличността му, се тълкува тясно - т.е. ако формулировката на отделни разпоредби позволява множество тълкувания, е необходимо да се използва този, чийто приложението най-малко пречи на личността и поверителността на човека.
Въз основа на гореизложеното е необходимо да се посочи, че ако физическо лице (което например е купило билет за фестивал, концерт и т.н.) не се е съгласило със създаването и използването на неговата снимка от събитието, неговата снимка не може да бъде взето или използвано - в противен случай би било нарушение на нейните права за защита на личността.
Разбира се, даването на съгласие за създаването или използването на негова снимка не трябва да бъде изрично. Ситуация може да се разглежда като съгласие в този контекст, ако продажбата на билети за събитието публикува и по-подробни условия за участие в събитието, които участникът се ангажира да спази чрез закупуване на билет, а също така посочва правомощието да изпълни условията посочете в него използвайте снимките, направени от отделните участници в такова събитие.
Ако обаче участникът в събитието не е дал съгласие за производството или използването на неговите снимки (изрично или косвено - напр. Чрез закупуване на билет, с който се е задължил да спазва условията на събитието) и законовите условия за тяхното производство и използването не се изпълнява без съгласието на заинтересованото лице, а фотографирането му е незаконно.
Ако намеря снимка от такова събитие в интернет и не я искам там, имам право да поискам премахването му?
Ако снимка на засегнатия участник е била направена и впоследствие използвана при определено събитие и е направена и използвана в противоречие със съответното законодателство, пострадалият участник има различни правни средства за отстраняване на тази ситуация.
Съгласно § 13 ал. 1 и ал. 2 от Гражданския кодекс физическото лице има право, по-специално, да поиска да се откаже неоправданата намеса в правото на защита на личността, да се премахнат последиците от такава намеса и да му се осигури адекватно удовлетворение. Ако това не изглежда достатъчно удовлетворение, особено защото достойнството на физическото лице или неговата сериозност в обществото е значително намалено, физическото лице има право и на обезщетение за неимуществени вреди в пари.
От гореизложеното ясно следва, че участникът в събитието, на което неговата снимка е направена неоправдано и/или впоследствие е била неоснователно използвана, има право да поиска нейното отстраняване от лицето, което пречи на защитата на личността и неприкосновеността на личния живот на участника. С искането за премахване на такава снимка се отказва неразрешена намеса (състояща се в неразрешено използване на снимката с цел публикуване в Интернет).