Провеждането на психологическо консултиране и психотерапия за деца изглежда подобно на това на възрастните - от установяване на терапевтична връзка и създаване на поверителна атмосфера, чрез психотерапевтична работа, до изключване на детето клиент от терапевта (консултант) и прекратяване на процеса.

детето терапия

Ако обаче погледнем дали едно дете като възрастен може да реши дали да потърси терапевтична помощ или не, за нас е ясно, че децата ще бъдат доведени до терапевта от родителите си. Те идват с трудности и проблеми в поведението, социалните взаимоотношения и/или оцеляването на децата си (често изкривени термини са поведенчески разстройства, психосоматични затруднения, емоционални разстройства като тревожност, нарушени междуличностни отношения, травматични ситуации или трудни периоди от живота). В зависимост от възрастта детето често не може да изрази (или точно да изрази) с думи, които се нуждаят от помощ. Много често фактът, че нещо не е в перфектен ред, се отразява в поведението или емоционалното му преживяване (често е тъжно, плачещо, раздразнено до ядосано, тревожно и т.н., оплаква се от болка и т.н.).

Детската психотерапия се различава и в други отношения от психотерапията за възрастни, което се дължи на факта, че това е непълнолетен клиент, който зависи от възрастните. Ролята на психотерапевта е да накара детето да сътрудничи и да води терапия.

Ролята на родителите

В отношенията между терапевта и детето особено родителите играят важна роля, които са ценни партньори в детската психотерапия. Това не означава, че терапевтът им казва за поверителната информация, която детето е споделило с него, нито за детайлите на терапията, тъй като терапията е поверително време за детето. Тя се основава на неговото семейно и училищно положение и ние работим по подобряването й, което също ще помогне на детето да расте. С отношението си самите родители влияят върху хода на терапията - от тях зависи дали детето ще възприеме терапията като наказание или форма на помощ, за да се почувства по-добре.

Родителите не просто решават дали да носят детето на терапия. Колкото по-малко е детето, толкова повече е необходимо да се съсредоточите върху семейната среда на детето, независимо дали околната среда е здравословна или проблемна. Родителите, които идват при терапевта с работа (т.е. с търсене на това, към какво трябва да се обърне внимание по време на терапията и какво трябва да се подобри), влагат свои собствени очаквания в терапевтичния процес. Те обаче могат да се различават от това, което детето им наистина се нуждае или от това, с което се занимава в момента по време на психотерапия. Терапевтът трябва да се консултира с тях, да им предостави необходимата информация и да им обясни какви са техните очаквания.

В някои случаи родителите си сътрудничат само формално, т.е. носят детето за терапия, но не искат сами консултации. Убеден съм, че дори в такива случаи може да бъде от полза да продължим психотерапията. Все още има възможност да се работи с потенциала на детето, да се укрепва, да се подкрепят неговите стратегии за управление на стреса или устойчивост. Връзката само на терапевта може да подпомогне потенциала за самолечение на детето и също така да му осигури т.нар правилно преживяване, при което детето във връзка с терапевта се научава да реагира на познати ситуации по нов начин.

В допълнение към възрастта и нивото на развитие на детето, детският терапевт отчита чувствително социалната среда, допринесла за неговото развитие, приетите в образованието норми (как трябва да се държи детето по отношение на общоприетите социални норми на обществото) и отклоненията.

Кога да помислите за психотерапия?

Препоръчваме да се консултирате с психолог и да обмислите психологическото консултиране или психотерапията на вашето дете във всеки случай, когато:

  • на родителите изглежда, че детето им не е правилно
  • поведението на детето се е променило
  • детето развива тревожни силни или продължителни чувства
  • детето има психосоматични проблеми
  • детето има проблеми в отношенията с връстници
  • семейството преживява по-труден период