Децата са демографската група с най-голям риск от бедност в Словакия. Това е без дебат. Въпреки че нивото на бедност на доходите ни е сред най-ниските в Европейския съюз, децата с две или повече братя и сестри са изправени пред бедността по-често от средното за Европа.
Децата, родени от родители с основно образование, дори водят граница на социално изключване в ЕС. Нашата издръжка не е гарантирана дори за деца.
Социалните трансфери са най-малко ефективни за намаляване на детската бедност. Не ечудно. Държавите със сравнимо население инвестират значително повече в подкрепа на семейства и деца, отколкото ние. През 2016 г. Ирландия два пъти повече, а Финландия дори пет пъти повече.
Детските надбавки са по-скоро символично напомняне за интереса на държавата към децата. По-платежоспособните домакинства не ги забелязват, а в най-бедните имат само леко облекчаване на екзистенциалните крампи, които причиняват спешни ползи. Те пренебрегват броя на децата в семейството от две десетилетия. Реформата на Каник лиши добавките от чувствителност към възрастта на детето и доходите на домакинството.
Припомнете си, че през 90-те детските надбавки загубиха своята универсалност. Право на тях имаха само домакинства с ниски доходи, какъвто е случаят в Чешката република. По време на драстичен икономически спад и нарастващ дълг това беше разбираемо. Въпреки това връщането на универсалността при запазване на чувствителност към най-бедните деца под министерството на Петър Магваши не е свързано с икономическия просперитет.
Възстановяването на банките не запълни празнината в бюджета. Какво стои зад тази стъпка е може би в чешките политически мемоари. Опитвате се да се различавате от ерата на Meciar? Аргументите на експертите, че прекалено целенасочената социална политика поражда отвращение към това, което „току-що получават“? Опит да се обърне спадът на популярността на Демократичната лява партия?
Така или иначе, комбинацията от гъвкавост и чувствителност към възрастта и доходите беше фискален риск по това време. Нищо чудно, че второто правителство на Дзуринда го сложи край. Гъвкавостта на квотите обаче остана. Поради административната простота, която позволи да се намали броят на длъжностните лица (друга „тежест“ за данъкоплатците).
Тя подобри положението на децата на работещите родители с данъчен бонус и постави останалите на въртележка на обедняване, което сега се нарича поколение на поколенията. Сякаш става въпрос за семейна инфекция, без да се пренебрегва факта, че разрушителната вяра на бедността не може да бъде преодоляна чрез мотивационно обучение и проповеди.
Защо толкова много думи? Е, защото увеличаването на надбавките, колкото и да е необходимо за деца от домакинства с ниски доходи, беше без дебат. Обмислен и задълбочен и продължаващ дебат. Липсваше от години.
Дебат за значението на отговорността към чуждестранните деца, за спешността на техните права като отговорност за Словакия. Дебат относно практическото изпълнение на тази отговорност. Например, не трябва ли да започнем от нулата и да инвестираме в покрива над главите си и спокойния сън на най-бедните деца. Разбира се, 300 милиона евро няма да са достатъчни, за да премахнат най-очевидната мизерия.
Без да обсъждаме такива въпроси, нашето разбиране за условията на човешкото достойнство само намалява. И в необходимите отговорни решения в полза на децата ще продължим да виждаме само вулгарен подкуп.
© ЗАПАЗЕНО АВТОРСКО ПРАВО
Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.