в категория: ИНТЕРВЮ 22 октомври 2013 г.
Човекът е единственото животно, което прекарва времето да стои дълго време. Следователно тазобедрената става всъщност е млада в развитието си и е засегната от редица заболявания, включително вродена дислокация. Нарича се още DDH (развитие на тазобедрената става) или LCC (вродена дислокация на тазобедрената става).
Същността е, че по време на вътрематочното развитие формата на тазобедрената става не се формира правилно и бебето се ражда с недоразвита тазобедрена става. В миналото превантивният преглед се извършва с помощта на рентгенова снимка през 4-ия месец от живота. Това натовари тялото с радиация и беше относително късно. Днес се използва сонография и новородените отиват "до ставите" през 4-6-та седмица от живота (в съответствие с професионалните насоки на Министерството на здравеопазването на Словашката република).
Майките напускат родилното отделение, инструктирани за т.нар широк пакет (позиция, при която тазобедрените стави могат да се развият по-нататък). Професионалните компании често разпознават тази широка опаковка. До сонографското изследване обаче никой не може да каже с пълна отговорност дали тазобедрените стави на новороденото са правилно развити или не.
Честотата на дисплазия на тазобедрената става в популацията е приблизително 4 на хиляда (т.е. засяга приблизително 4 новородени на 1000). Ако не се лекува, тя оставя силно увредена тазобедрена става и от миналото знаем, че такава става почти сигурно завършва на относително млада възраст в замяна на имплант. Много (и дори развити) страни, като Ирландия и Канада, подхождат към въпроса чисто икономически: по-добре е да замените тазобедрената става на 4 от 1000 души, отколкото да изследвате и лекувате и предотвратявате навреме имплантацията. Но това е по-скоро етичен въпрос, отколкото медицински.
По време на практиката си в болница „Скалица“ изследвах сонографски приблизително 20 000 новородени (включително контролите). Честотата на DDH наистина е на ниво от 4 промила. Това означава, че около 40-50 деца са имали ранна диагностика и лечение на заболяването и малко от тях ще трябва да се подложат на тазобедрена става в бъдеще. И мисля, че десетките спасени тазобедрени стави си заслужават.