Всички знаем, че богата на захар диета води до затлъстяване, диабет, хиперактивност, кариес, остеопороза и много други заболявания. В Калифорнийския университет те изучават плъхове, които разделят на три групи. Една група се подхранва с чист глюкозо-фруктозен сироп, който е често срещан подсладител, използван в лимонади, бисквити и други продукти, особено за деца. Втората група е хранена с този сироп, като в същото време получава омега-3 мастни киселини. Третата група получава диета, която не съдържа нито захар, нито омега киселини. След шестседмично хранене изследователите пуснаха плъховете в лабиринт. Плъховете, хранени само със захарен сироп, имаха проблеми с навигацията в лабиринта и бяха бавни. Плъховете, хранени със сироп и омега-3 мастна киселина (ленено масло), са по-добре. Плъховете от третата група бяха най-успешни.
Ясно е, че захарта нарушава функцията на невроните и по този начин уврежда учебния процес и паметта. При продължителна консумация на захар, трайни щети неврон, т.е. нервни клетки. Излишъкът от рафинирана захар може да блокира мембраните и по този начин да забави комуникацията между нервните клетки. Захарта увеличава отрицателното въздействие на свободните радикали, които увреждат клетките и клетките създават така наречения оксидативен стрес. Рафинираните захари нарушават синаптичните процеси и по този начин дейността на невроните, през които преминават лоши сигнали, лоша информация. Те подпомагат образуването на мозъчни вълни от делта тип, които влошават мисловния процес. В крайна сметка захарите разрушават неврона. Особено децата на възраст 0-6 години са чувствителни към приема на рафинирана захар или неподходящи форми на захар. През този период децата се развиват бързо и щетите, които причинява захарта, са необратими. Захарта забавя и ограничава развитието на невроните и по този начин забавя развитието на децата. Тъй като апетитът ни към сладкото е кодиран, важно е родителите последователно да регулират диетата на децата си.
По същия начин захарта влияе отрицателно на възрастните хора, при които захарта причинява невронална дегенерация. Хората на средна възраст могат обърнете негативните ефекти на захарта чрез промяна на начина на живот и детоксикация. При децата и възрастните хора обаче щетите, причинени от захарта, са трайни.
Процесът, причиняващ тази вреда, е ясен. В първата фаза кръвообращението ни е наводнено с глюкоза. Захарта също предизвиква зачервяване на серотонина в мозъка, последвано от чувство на блаженство. Серотонинът се нарича още хормон на щастието. Рязкото покачване на кръвната захар стимулира панкреаса, който започва да отделя инсулин в кръвта. Инсулинът кара захарта да попие в тъканите, където се превръща в мазнина.
Също така мозъкът е наводнен с големи количества глюкоза. Кръвната захар пада, човек започва да се уморява, чувства слабост, липса на концентрация, дисфория. Започва да се чувства принуден отново да яде захар. Опасна спирала от ядене на сладки се върти, за да ни създаде усещане за удоволствие и активност. Истинският ефект обаче е обратен.
Фруктозата или плодовата захар наистина е храна, която обърква много хора. Присъствието му в плодовете изглежда позволява да се счита за здравословна захар. В плодовете обаче той е свързан с други вещества, а именно фибри и минерали. Това е така, защото се освобождава много по-бавно от изолираната фруктоза, тъй като те се използват заедно с глюкозата предимно за подслаждане на напитки и индустриално подсладени сладкиши. В САЩ този подсладител се нарича HFC (High Fructose Corn Syrup). Този сироп, когато се погълне, не информира мозъка, че вече имаме достатъчно калории и следователно мозъкът командва по-нататъшна консумация на сладкиши или поне малко храна. Това напълно нарушава естествения рефлекс, който информира човек за ситост или глад.
Производителите на сладкарски изделия използват друг трик. Те намаляват съдържанието на мазнини в продуктите си, защото яденето на мазнини е нездравословно и мнозина смятат, че яденето на мазнини води до затлъстяване. Въпреки това промишлено преработените обезмаслени храни са безинтересни на вкус, дори неприемливи. Следователно вкусът им се улавя от захар или различни химикали, като подобрители на вкуса. Въпреки че тялото не е яло мазнини, то образува мазнини от захар, които се съхраняват около органите и подкожната тъкан и се развива затлъстяването.
Трябва да помисля внимателно дали ще консумирам захар, както я предлага компанията, или ще разбера, че това е много нездравословна работа. Ако мога да препоръчам нещо, то е, че нямате сладки вкъщи. Това ще попречи на лесната наличност в момента, в който усетите вкус на нещо сладко. Но на първо място, спрете да пиете подсладена лимонада. Лимонадите, подсладени със заместители на захарта, също не са прави, но това е друга глава.
Изследователският екип на Университета в Уисконсин установи, че мозъкът може да реагира на излишната рафинирана захар в храната, сякаш е вируси или бактерии. Той създава имунен отговор, който нарушава мозъчната функция, причинявайки така наречените когнитивни разстройства.
Високите нива на кръвната захар, свързани с умствено влошаваща дейност, са свързани и с високи нива на хормона на стреса кортизол, който уврежда паметта. Достатъчно аргументи, за да бъдете много внимателни относно консумацията на захар. Това не означава, че захарта е абсолютна отрова, която дори не трябва да докосваме. Много ограничената консумация на захар срещу настоящите навици може дори да бъде полезна за организма.