На 5-та министерска конференция по околна среда и здраве в Парма през През 2010 г. всички държави-членки на Световната здравна организация (СЗО) поеха, наред с другото, ангажимент да се съсредоточат върху превенцията и значително намаляване на здравните последици вследствие на произшествия.
Европейският доклад за предотвратяване на детски наранявания от 2008 г. посочва, че нараняванията и насилието са водещите убийци на деца по целия свят. Според СЗО около 950 000 деца умират всяка година в резултат на наранявания и насилие над деца на възраст под 18 години. Почти 90% от тези случаи представляват непреднамерени наранявания. Фактът, че има значителни разлики между страните, предполага, че все още има място за подобрение в тяхната превенция.
Нараняванията могат да бъдат разделени на умишлени и неволни по отношение на природата.
Страните с най-висок процент на произшествия са Литва, България и Румъния, според доклад от 2012 г. (Доклад за безопасност на децата 2012 г., Европейско резюме за 31 държави).
Страните с най-висок процент на смъртност от умишлени наранявания са Литва, Ирландия и Финландия.
Неволните наранявания по отношение на тяхното възникване са разделени на 6 области (пътнотранспортни произшествия, удавяне, падане, отравяне, изгаряния/попарвания, задушаване/удушаване).
В Европа пътните инциденти са основната причина за смърт от инциденти, последвани от удавяне, отравяне, смърт поради изгаряния и падания. Проучванията също така показват, че в допълнение към пътните инциденти, почти половината от неволните инциденти се случват у дома.
Според последните официални данни на СЗО от 2008 г. инцидентите вследствие на пътнотранспортни произшествия в Словашката република са основната причина за смърт при деца на възраст 15-18 години и втората по честота причина при деца на възраст 5-14 години. (Sethi D et al., Европейски доклад за превенция на детските наранявания, Копенхаген, Регионален офис на СЗО за Европа, 2008 г.).
Умишлените наранявания са наранявания, които са резултат от насилие. Насилието се определя от СЗО като „умишлено използване на физическа сила или сила, заплашващо или действително срещу себе си, друго лице или група лица, което или води до или е вероятно да доведе до нараняване, смърт, психологически наранявания, злоупотреба или лишаване “(Krug et al., 2002). Това определение за насилие обхваща широк кръг от действия, надхвърля физическите действия, включва заплахи, сплашване, дори небрежност и актове на пренебрежение, въпреки че те може да не се възприемат като умишлени.
Умишлените наранявания могат да бъдат разделени на 3 основни типа, а именно: насилие над деца, насилие от връстници и самонараняване.
Умишлените наранявания на деца и юноши са значително засегнати от икономическото развитие на страната:
От над 35 000 деца и юноши на възраст 0-19 години, които умират в ЕС всяка година, около 24% или около 9 100 смъртни случая се дължат на произшествия. Около една трета от тези смъртни случаи са класифицирани като умишлени или неуточнени (MacKay & Vincenten, 2012). Има голяма променливост в нивото на смъртните случаи поради умишлени наранявания, с повече от 10-кратна разлика между най-високата и най-ниската държава.
Най-високата смъртност от умишлени наранявания е сред момчетата във възрастовата група 15 - 19 години:
Според данни от базата данни на СЗО за смъртността (EDMD) за годините 2008-2010 или за последните три години най-високата смъртност е при момчетата във възрастовата група 15-19 и е три пъти по-висока от тази при момичетата в същата възрастова група.
Литва има най-високата смъртност от умишлени наранявания сред момчетата в държавите-членки на ЕС и Норвегия, в сравнение с Норвегия при момичетата:
Според анализ на MacKay & Vincenten (2012), Литва, Ирландия и Финландия имат най-високата смъртност от умишлени наранявания в държавите-членки и Норвегия, а Норвегия, Ирландия и Литва за момичета.
Целта на този материал е да насочи вниманието към слабостите на сегашната система за превенция на детските наранявания, премахването на които би означавало значителни ползи за здравето, социалните и икономическите ползи за хората и обществото.
Световната здравна организация със седалище в Женева публикува Глобалния доклад за пътна безопасност за 2013 г., който предоставя информация за пътната безопасност в 182 страни, представляващи почти 99% от световното население. В доклада се посочва, че общият брой на смъртните случаи вследствие на пътнотранспортни произшествия е непропорционално висок. 1 240 000 души умират на пътя всяка година. По отношение на петте ключови рискови фактора само 28% от страните (7% от населението на света) имат изчерпателни закони за пътна безопасност. Ключовите фактори за пътната безопасност са: шофиране под въздействието на алкохол, превишена скорост, използване на предпазна каска, използване на предпазни колани и детски седалки.
Този доклад служи като основа за Десетилетието на действията за пътна безопасност 2011-2020 г., обявено в Общото събрание на ООН. Докладът е вторият от поредицата Глобални доклади за пътна безопасност.
Смъртните случаи вследствие на пътнотранспортни произшествия в европейския регион са намалели с 25%, но 92 000 души все още умират всяка година по европейските пътища
- Себореен дерматит - гърмяща гърмяща змия Кожни заболявания на деца Болно дете МАМА и аз
- SED Banská Bystrica - Дом за деца - Професионални семейства Евангелска диакония ECAV в Словакия
- Психологически лишения от деца в институти Unilabs
- Словашка купа за деца, ученици и резултати Словашка карате асоциация
- Седене на деца на предната седалка до шофьора - Йозеф Драховски ()