Бианка е елемент от раждането. Някои майки биха използвали думата хиперактивност към детето си с престорено възмущение, но с радост и гордост в гласа си. Тя скачаше много и тичаше навсякъде, където можеше. На батут, на матрак, само на паркета или на тревата. Веднъж тя скочи и хукна с приятеля си на пет хиляди евро място. Хммм, тя всъщност не ни се е обаждала оттогава.
Не ходихме на детската площадка с други приятелки на мама, защото ако не беше оградена и заключена, Биа просто не можеше да остане там. Взаимодействието й с деца се ограничаваше само до изтръгване на предмети от ръцете им. Не се чувствах комфортно и много исках да имам нормално бебе. Също така, което се играе на пясък в продължение на един час. След това идва за питие, отива да сипе камъни и у дома се забавлява с пъзел, докато аз готвя и мия прозорците в целия апартамент. Тези, които не вземат ничии ръце и когато гледат чужда храна, няма да се отърсят от необходимостта да я притежават. Между другото, по този начин тя веднъж стигна до напълно непозната котлета, тя почти изхапа от това, което не знам какъв хот-дог лежеше на пейка, а в ресторанта клиентите обикновено ме питаха дали могат да дадат това е парче от тяхната порция. В това няма да има нищо особено, защото децата са точно такива, а непознатите ги харесват повече, да. Но Бианка никога не е била повикана „Ядец“, тя ядеше малко и предимно кърмеше. Но аз вече взех завой.
Или поне тя е композирала лего. Просто направете НЕЩО по-дълго от кратките четири минути. Играчките в родилните центрове или при посещенията при приятелки-майки я конфискуваха за време, което е напълно безполезно да се споменава. От друга страна, скачането от диван на пода се превърна в обичайна дисциплина във всеки хол.
И повярвайте ми, макар че преди година тя просто щеше да скочи от стола си, днес тя няма да откаже предложението да налее брашно в купа или да налее билки в супа с лъжица.