Вкъщи бавно имаме професионален възел. Най-малкото ни дете вкусва нещо, обвързва, възли. Но наистина вкус. Постоянно намирам опънати канапи, шнурове, шалове от дръжката до леглото, от гардероба до масата, от стол до стол. Възли на завеси, възли на завеси, възли навсякъде, възли, които развързвам всеки ден. Веднъж спокойно, веднъж яростно, веднъж смеещо се, понякога депресирано, мислейки за това до какво води нашето мило дете. Защо непрекъснато се опитва да обвърже нещо?
От една страна, мисля, че нейната малка главичка има основателна причина за това. Семейството ни се разпадна, когато имахме две слаби години. Знам, че копнее да има баща и майка заедно, поне за рожден ден или поне за торта в сладкарницата. Бившият мъж по някакъв начин не е в състояние да отдаде почит. Той не е готов да направи нещо подобно за нея, няма да пострада от присъствието ми поради краткото щастие на собствената си дъщеря.
Толкова много можеше да каже главата й за възли и връзване. Това ли е истинската причина? Има ли начин да се реши? Решете ли изобщо? Остави я? Да я защитаваш? Безкрайното разплитане е досадно, но ако това е нейната психохигиена, ще го оставя. Е, всеки нов възел кара сърцето ми да се свива. Срещали ли сте някое от тези явления? Чували ли сте вече нещо за това? Благодаря за всеки коментар.