Добавено: 27.02.2008 г. Автор: Tomáš Hajduch - Awia
Читатели: 23632 [Мототуризъм - Европа - пътепис]
Малко нетрадиционен пътепис. Вместо да четете дълъг доклад, взимате пуканки, изтегляте 40-минутен филм и го пускате вечер за половина вместо сапунена опера:-)
Реших да снимам в последния момент, така да се каже. В крайна сметка, камерата, която взех назаем, също попадна в ръцете ми в деня на заминаването ми. Току-що купих три патрона и потеглихме. Тествах различни възможности за заснемане, особено по време на шофиране. Трябваше да направи филм за семейната колекция, но реших да го споделя с вас. Това създаде „полу-тъп“ филм, който ще ни доближи до нашето пътешествие, преживявания, но и до местата, през които преминахме, може би по-добре от снимките.
Албания
Албания, държава на Балканския полуостров, чието име се превежда като „Земя на орлите“. От 1945 до 1990 г. тя имаше един от най-суровите режими в Европа под ръководството на комунистическия диктатор Енвер Ходжа. След години на международна изолация, сега се стреми към интеграция в Европейския съюз.
Албания е известна още като земята на Мерцедес (предполага се всяка трета кола в страната) или бункери, които са били поставени на цялата територия от Ходжа. Можете да ги намерите в планините, по границите, в градовете, но и на красиви плажове. Тази страна ме омагьоса и тук отидохме миналото лято. Този път обаче напълно сам, т.е. аз Tomáš Hajduch - Awia и съпругата ми Dadi на нашето BMW R 1150 GS пътуваме.
| Мерцедес от всякакъв вид |
| Бункери също на плажа, украсени днес |
Пътуването започна по малко нетрадиционен начин, като се преместих от Кошице до унгарската верига Хунгароринг, където имах задължения в Деня на Дукати. Веднага след като пристигнахме, се отправихме на юг, за да се отпуснем. Закачихме се в Хърватия с група млади хора, които първоначално помолих за пътуване. Забавляваха ни с пица и ни позволиха да спим с тях. Научихме нещо за отглеждането на пъпеши. На следващия ден навлязохме на територията на Босна и Херцеговина и бавно започнахме да се наслаждаваме на усуканите планински пътища около Сараево. Атракцията определено е пътят през долината на река Дрина, тесни скалисти клисури, серпентини, тунели до тясна пътека до граничния пункт към Черна гора. Тук веднага отседнахме в лагера Ščepan Polje. На следващия ден планирахме да влезем в Албания. Но това не би имало значение тук, но! Отидохме до лагера с ясна цел, да се изкъпем. Имаше и вили на достъпна цена, но душът е споделен. Вземаме палатка, след като се уверим, че и те имат топла вода:-) За съжаление, това, което никой не знаеше, докато бяхме отседнали, имаше неизправност и нямаше вода в целия лагер. Нямаше какво да се направи и вместо външна хигиена избрахме вътрешната под формата на ракия:-) На следващия ден отлагаме влизането в Албания, което е чарът на импровизацията при каране по двойки.
Започваме с пресичане на красив участък от пътя, през долината на река Пива до езерото Пива. Дълбок пролом, път, врязан в скалите, много грубо изсечени тунели и прекрасни гледки. Веднага след като зареждахме в град Плужине, се връщаме, за да завием по тясна планинска пътека към село Трса, която ще ни отведе до Националния парк Дурмитор. Това е красива планинска верига с най-високия връх Боботов кук (2,523 м), но пътят, водещ през него, няма да се радва на никой пътешественик. Шотолинка обаче не създава никакви проблеми за нашето ендуро и ни отвежда на височина 1884 м над морското равнище. м. Тук в планината ни интересуваше дървена табела „SIR SALE“ и не устояхме. В дървена хижа баба ни продаде овче сирене (иначе 1 кг за 3 евро) и Каймак. Това е нещо като нашата бриндза, но жълто и по-маслено, иначе много вкусно. Импровизираме с наближаването на вечерта. Тъй като в лагера, където спахме, нямаше душ, решаваме да не ходим до албанските планини (където всичко ще бъде диво), а до морето в Черна гора. Тръгваме на юг около Скадарското езеро и спим на плажа в Петровац. Вечеря в ресторанта, вкусна плескавица и гръцка салата.
На следващата сутрин изрязваме последните километри на Черна гора и навлизаме в Албания. На границата трябва да се отбележи, че сме от Словакия, а не от Словения. Словаците имат зелена карта в Албания, но словенците трябва да плащат застраховка. Точно извън границите ни посрещат първите бункери и истински поток от мерцедеси. В град Скадар стоим само в банка. Не знам дали тук им липсва електричество, но всяка компания, магазин или банка има дизелова електроцентрала на улицата, която произвежда електричество. Трафикът започва да се усилва, непрекъснато духа и наистина ми напомня за Сирия, където бях преди една година. От града бързаме към истинската Албания, към планините.
Насочваме се към долината на река Кир и само на няколко километра зад Шкодар асфалтът изчезва. Искаме да преминем през маршрута, добавен от MaAT, така че: Маршрут: Koplik -Theth - Skodar. Просто вървим в обратната посока. Пътят води до парк Тет, маркиран на картата с тънка сива линия. На всеки километър пътят е по-взискателен, от чакъл той постепенно се превръща в кариера. Ширина за една кола, твърда камениста земя, склонове до пътя, стръмни изкачвания и серпентини. Невероятно горещо е, така че имаме по-чести почивки и събличаме якетата си. Въпреки това вървим максимум 30 - 40 км/ч.
Стоим на пътя при първото печене. Така че всъщност това е сграда без остъклени прозорци, но с желаещ продавач зад белезниците. Бирата за Дади не е проблем, но е по-лоша с водата. По някакъв начин не можем да се съгласим, но в крайна сметка продавачът изпраща някъде момче. Връща се с черна лента като бензин и ми налива чаша страхотна студена вода. Изпих го на бивш и искам още един. Седим пред решетката на сянка, а прасетата спят до нас. Пристигна микробус, пълен с албанци. От решетката изтича момче с черна лента и една чаша и започна да ги приема. Когато свърши водата, той изтича надолу по реката.:-) Дори не казвам, че ме гледаха странно, когато търсех кошче за боклук. С усмивка на лицето отговорът беше: "Той няма кошница, няма кошница."
От Шкода, която е само на 20 м надморска височина. м., изкачваме се до прохода 1 227 м, за да слезем в съседната долина. През целия ден срещнахме само няколко офроуд коли и разбира се местни Мерцедеси. По пътя все още тече поток, така че не трябва да се притесняваме за водоснабдяването. Пристигаме в Тет рано вечерта. Кой обаче би очаквал споразумение, ще бъде изненадан. Обширна долина, по която самотите са разпръснати на голямо разстояние една от друга. Намирането на самолет за палатката беше малко проблем, но преди да се стъмни, палатката вече стои на поляна, наблизо тече поток и на печката бълбука супа. Просто красиво. Няколко албанци дойдоха при нас, винаги питаха дали имаме проблем, нямахме нужда от помощ и след това ни извикаха да спим в дома им. Гостоприемството, за което просто говорим.
| Бетфет Тет, прясното сирене е основата на диетата:-) |
На следващата сутрин продължаваме по пътя си през парка към прохода над село Тет. Само на 4 км от настаняването ни има бюфет, където се срещнахме с група чехи на полето Toyota и двойка на Варадеро. Те дойдоха от другата страна на прохода, грабнаха няколко пъти, направиха куфари и не искаха да продължат. Описахме им нашата част от пътя, отсечка с дължина 100 км и те наистина не искаха да продължат по-нататък. От друга страна е по-кратък. Закусихме на блок маса, но трябваше да се справим без топено сирене. Продавачът не искаше да ми го продава за около 5 минути. Беше го изложил прекрасно на рафта, но по мое настояване ми показа датата на производство, 2002 г. Със сигурност го има там и до днес.
360-градусова панорама:
360-градусова панорама, контролирайте движението с мишката, щракнете и плъзнете. Мащабиране: Shift и Ctrl
Другата страна на прохода беше много по-лека и също по-къса, красив чакъл с много серпентина. Те обаче включват и многобройни кръстове със снимки на хора, загубили живота си тук. Дори не искам да знам как местните жители карат тук през зимата. В Коплик имахме отличен хамбургер, след което се отправихме на юг към морето към град Дурес, където намерихме хотел във Флорида, стая за 18 евро със закуска. Прашни, мръсни скочихме под душа и се хвърлихме в нощния живот на пазара (албански коняк не можеше да бъде пропуснат) и на плажа.
На сутринта отново се отправяме на юг. Отвъд град Вльора се изкачваме до над 1000 м висок проход Qaf’e Logorajt. Пътят започва да се стеснява и невероятно криволичещ. Повърхността е асфалтова, но счупена, огъва се непрозрачно и бавно. Задръствания в градовете, тъй като двете коли, които се движат отсреща, не могат да бъдат избегнати. Мотоциклетът, въпреки че е оборудван, има своите предимства. Ние стоим в залива на Палермо. Има бункер за кораби и подводници, построен от Енвер Ходжа. Интерес представляват засадените агави (кактуси) като защита за потенциални парашутисти и, разбира се, редица бункери. По целия път до нас имаме красиви безлюдни плажове. Въпреки това се отправяме към самия юг на Албания към древния град Бутринт, който видяхме преди залез слънце.
| Албанска автомобилна полиция |
На следващата сутрин започваме от Йонийско море с изглед към остров Корфу. Закусваме на красив извор, наречен синьото око (Syri I Kaltër) Цялата река извира тук и много красиви сини води извират от големи дълбочини. Тръгваме към Гърция през прохода Катара (1690 м надморска височина) и следобед разглеждаме известната Метеора. Вечерта акостираме в лагер на Олимпийската Ривиера. Цената за лагера надвишава цената на хотел в Албания, но трябва да свикнете. Гърците не отричат, когато спагетите в местна решетка струват 9 евро. Лагер, пълен с туристи от цяла Европа, но никой не беше в Гърция. Пътуването ни бавно приключва, следващите два дни се отправяме на север. Спахме диво в Сърбия в поле с царевица само с мотоциклет. Дъждовните капки ни събуждат сутрин. В Сърбия се спряхме на крепостта Голубац. Останалата част от пътуването през Румъния и Унгария беше просто необходим трансфер.
Заключение:
За 11 дни изминахме около 4200 км през територията на осем държави (Унгария, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания, Гърция, Македония, Румъния). Ясната дестинация на пътуването беше Албания и разбира се красивите места в Черна гора. Съжалявам, че не отидохме да разгледаме резервоара Комани, но поне запазих нещо за в бъдеще.
Албания определено е перлата на Балканите. Също поради дългосрочната изолация, той е запазил красива природа в недостъпни планини. Сега на брега масово се строят хотелски комплекси и след няколко години той със сигурност ще се превърне в популярна туристическа дестинация. Прекарахме четири дни тук, но все още има много интересни места в Албания, които чакат да бъдат открити. Ако е възможно, ще се радвам да се върна тук.
Видео
Сега е време за видеото. Можете да го гледате директно във формат video.google.com или да го изтеглите във формат DivX.
Видео с висока разделителна способност:
Качих видеото на сървъра vimeo.com, който хоства видеоклипове с по-висока разделителна способност. Вижте: Дестинация Shqipëria във vimeo.com. Там можете също да изтеглите изходно видео във формат DivX в размер на 250 MB. Трябва обаче да сте регистрирани.
Добавено: 27.02.2008 г. Автор: Tomáš Hajduch - Awia