Тревожността и депресията са два от най-често срещаните проблеми с психичното здраве в днешното общество. Те не са идентични, но често се появяват заедно и се усещат като комплекс от емоционални и функционални трудности. И двете се считат за рисков фактор за ниско придържане към лечението, повишена смъртност и повишена употреба на здравни грижи при хронични заболявания. Следователно по-ефективният скрининг за тревожност и депресия може да помогне за разработването на програми за лечение за предотвратяване на тези рискови фактори.
Тревожността може да бъде нормален отговор на стреса и служи като стимул за справяне със сложни ситуации. Когато обаче тревожността стане прекомерна, тя може да попадне в класификацията на невротично разстройство. Според еретиците можем да определим тревожността като неприятно състояние на духа, негативна емоция, придружена от предчувствие за заплаха. Това е дифузна емоция, която е трудно да се вербализира, обвързана е с несъзнаваното и ориентирана към бъдещето. Симптомите на тревожност включват чувство на изтощение, лека умора, мускулно напрежение, проблеми със съня и особено тревожност и дистрес, които са трудни за контролиране. В психологическата област, освен чувство на умора и изтощение, тревожността е свързана и с повишено психическо напрежение или промени в дейността и представянето.
Тревожността също предизвиква редица вегетативни физиологични промени, като промени в дишането, повишено кръвно налягане, сърцебиене, повишено изпотяване, сухота в устата и метаболитни нарушения. Поради тази причина той играе важна роля в произхода и протичането на психосоматичните заболявания. По този начин тревожността може да повлияе на здравето. Наличието на невротично разстройство може да увеличи риска от здравословни проблеми. Следователно усилията за справяне с тревожността са тясно свързани със здравеопазването. Тревожността е текущо емоционално състояние, което играе значителна роля за оцеляване на болестта, особено по време на нейното начало, последващо лечение и ранно възстановяване. Значителната тревожност често забавя връщането към нормалния живот, намалява ефективността на рехабилитацията, нарушава сътрудничеството на пациента с лекаря и не на последно място намалява цялостното качество на живот на пациента. Тревожността и безпокойството се считат за фактори, които могат да повлияят на фиксирането на хронифицирането на заболяването.
Що се отнася до депресията, това е нещо повече от чувство на тъга и обикновено се характеризира с липса на енергия, влошено настроение, ниско самочувствие, загуба на интерес и удоволствие от рутинни приятни дейности. Включва няколко симптома, включително проблеми с концентрацията, паметта и вземането на решения, чувство на умора и липса на енергия, чувство за вина, безполезност, безпомощност, отчаяние, раздразнителност, проблеми със съня, болка, спазми или храносмилателни проблеми, хранителни разстройства, тъга или безпокойство, мисли за самоубийство до опити за самоубийство. Не всички симптоми могат да се появят заедно, картината на симптомите е индивидуална. Сега има ефективни лечения за депресия, но хората често отричат проблемите си и депресията остава скрита и нелекувана.
Връзка между депресия, тревожност и хронично заболяване
Физическото заболяване е сериозно събитие в живота, засяга начина на живот на пациента и целия спектър от области на ежедневното му функциониране и следователно е рисков фактор за депресия, което от своя страна оказва значително влияние върху лечението на това заболяване. Също така психическото състояние и поведението на човек взаимодействат помежду си, което може да доведе до биомедицински промени или развитие на хронично заболяване. Следователно тревожността и депресията се считат за важни психологически фактори, влияещи върху началото и хода на заболяването. Няколко автори са съгласни, че пациентите с хронични заболявания имат повишен риск от развитие на депресия и тревожност със значителни негативни последици за здравето. Симптомите на депресия обаче са относително широко разпространени сред общата популация, около 5-17% от възрастните развиват депресивно разстройство, при юношите разпространението е сходно, при децата по-ниско. Депресията е по-често при пациенти с хронично заболяване, като разпространението варира от 17 до 50%. Някои автори също съобщават за по-високо разпространение на депресията при пациенти с МВ. Няколко открития от изследването показват, че симптомите на тревожност при пациенти с хронични заболявания не са толкова чести, колкото симптомите на депресия, но също така са широко разпространени.
Можем да предположим, че съществува двупосочна връзка между депресията и хроничните заболявания. От една страна, психобиологичните промени и неблагоприятното рисково поведение, свързани с депресията, увеличават риска от развитие на хронични заболявания. Например, има доказателства, че депресията, социалната изолация или лошата социална подкрепа водят директно до сърдечно-съдови проблеми, независимо от медииращото въздействие на поведението. От друга страна, биологичните промени, усложнения и изисквания, свързани с хронични заболявания, могат да доведат до депресивни епизоди.