„Правата на човека трябва да останат неприкосновени“, подчертава Власта Кунова, доцент по право и известен юрист, посланик на правата на децата и приятел на Съвета за правата на детето, съвременен императив на съвременната епоха. Постепенно ще донесем поредица от интервюта и приноси по темата за правата на децата, така че тази тема да се превърне в тема на публичен дискурс и да започне да резонира не само сред тези, които трябва да защитят правата на децата, но да бъде приета от всички, които влиза в ежедневен контакт с деца. За да знаем контекста, трябва да знаем нещо повече от грубата формулировка на параграфите. Ето защо предлагаме уводна статия на Власта КУНОВА, в която той накратко обяснява историята и значението на правата на човека с акцент върху правата на децата.
Правата на човека се основават на нашата природа. Това са права, които принадлежат на всеки човек. Нуждаем се от тяхната защита, за да живеем като вода, въздух и храна.
Правата на човека са правата на индивида, които принадлежат на всяко лице. Една от най-старите концепции за обхвата на правата на субектите е формулирана от древните римляни в изречение, извлечено от адвоката Домиций Улпиан: „Ius naturale est quod natura omnia animalia Docuit.“. Идеите на естественото право обаче са обвинявани в правната философия от древни времена, ще ги уловим в няколко правни документа и в различни тълкувания. За теорията на естественото право обикновено е вярно, че единственият източник и критерий на закона не са писмени закони, но самите закони са обект на по-високи критерии и човек ги намира само като предварително определени.
Правата на човека се основават на нашата природа. Това са права, които не са обусловени от други факти. Това, разбира се, е само една от философските теории, но е близо до съвременното разбиране за човешките и основните права. От друга страна, християнството и юдаизмът също представляват една от основните ползи за развитието на правата на човека. Няма кодирана антагонистична опозиция между рационалистичното мислене за правата на човека и християнските и юдейските традиции. Тези учения имат дълбока морална основа, която се крие в зачитането на човешкото достойнство.
Характеристики на правата на човека:
- те са универсални, защото касаят всички хора без разлика
- те са неотчуждаеми, никой не може да бъде лишен от тези права
- те са неотчуждаеми, не могат да бъдат прехвърлени на никой друг
- те са с давност и продължителността им е неопределена през целия живот
- са неотменими, не могат да бъдат отменени
Защитата на съвременните човешки права се основава на рационалистични теории за естественото право. Неин представител беше и великият холандски мислител Уго Гроций (1583-1645). Според тази теория правата на човека принадлежат на всеки човек, независимо от неговата националност, раса, цвят на кожата, религия, политически или други убеждения, социален произход, образование, собственост, социален статус, генетични характеристики и други индивидуални черти.
Няколко документа са повлияли на формирането на правата на човека в миналото:
Magna Charta Libertatum ( Великата харта на свободите ) от 1215 г. е основният закон на английската власт на монархията, подписан от Йоан I. Bezzemok, който се счита за началото на демокрацията и конституционността в Англия. Той също така постави основите на английския парламентаризъм. Голямата харта означаваше значителна промяна към консолидиране на правата на поданиците (благородството и бюргерите). Според тази харта на никой свободен жител не е било позволено да бъде преследван или арестуван без законна присъда и забранява на царя да декларира извънредни данъци за благородството.
Златната бика от 1222 г. е привилегия на унгарския крал Андрей II, която включва привилегии, права за благородниците и премахване на някои задължения, по които благородството може например да наследява, да не участва в чуждестранни експедиции и да говори срещу крале с оръжие в ръка.
Законът на Habeas Corpus от 1679 г. е приет от английския парламент по време на управлението на Чарлз II, за да защити личната свобода на индивида от неоправдано задържане или затвор. Това беше важен документ за възникването на правата на човека.
Законопроектът за правата от 1689 г. е писмено потвърждение за английския парламент, издадено през 1689 г. от самия крал Уилям Орански и съпругата му Мария II. при тяхната коронация, според която на краля не е било позволено да вдига данъци, депутатите отговарят изключително пред парламента, а кралят може да има армия по време на мир само със съгласието на парламента. Това е друг документ, който е в основата на английския парламентаризъм.
Декларацията за правата на човека и гражданина, приета от френското Учредително събрание през 1789 г., е документ, основан на Просвещението и съдържанието му е посветено на правата на човека. В преамбюла си се говори за „естествени и неотчуждаеми права и свещените права на човека". Декларацията затвърждава принципа, че хората се раждат свободни и равни пред закона. Царят можеше да управлява само по закон. Държавата също не можеше да прекрачи границите на закона.
Осигуряването на поне минимален стандарт и обхват на защита на правата, които сега наричаме основни и човешки, се корени в различни причини.
- да се разшири правото на по-широка аудитория
- даване на повече лична свобода на работната сила
- създаване на по-хуманни условия за хората
-евентуално отразяване на природните нужди на човека под формата на законодателство.
Ситуацията след Втората световна война, когато условията за съжителството на хората трябваше да бъдат поставени така, че зверствата и нарушенията на основните права на населението да не се повтарят, също допринесе за засилване на значението на защитата и каталогизирането на правата на човека . Приемането на Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г., Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (1953 г.), Хартата на основните права на ЕС (2009 г.) отбеляза значителна промяна в развитието на правата на човека и вдъхновение за други международни и национални инструменти за правата на човека. напомняне за най-важното.
Поколения човешки права
Правата на човека обикновено се разделят на три поколения. Сега обаче познаваме и човешките права от четвъртото поколение. Това разделение изразява не само същността и особеностите на отделните видове човешки права, но и историческия генезис на техния произход.
Първото поколение човешки права за първи път беше универсално декларирано във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. Това включва по-специално граждански и политически права. Те включват право на живот, право на неприкосновеност и неприкосновеност на личността, право на лична свобода и забрана на принудителен труд и услуги или право на защита на човешкото достойнство, лична чест и,
право на личен живот, право на защита на личните данни, защита на правата на собственост, право на справедлив процес. Тази група включва също набор от политически права от свобода на изразяване, право на събрание до право на съпротива.
Второто поколение на правата на човека включва по-специално икономически права: право на свободен избор на професия, право да се заемат и упражняват други доходоносни дейности, право на труд, справедливи и благоприятни условия на труд и право на стачка . Това са и социални права: право на адекватна материална сигурност в напреднала възраст и неработоспособност, както и загуба на прехраната, право на здравна защита, специална защита на брака, родителството и семейството и културни права: право на образование, свобода на научните изследвания и изкуствата, за правна защита на творческата интелектуална дейност.
Третото поколение човешки права включва относително широк кръг от права, които могат да бъдат характеризирани като права на солидарност. Това поколение права може да включва правото на мир, благоприятна среда, икономическо и социално развитие, правата на националните и етническите малцинства, правото на достъп до културно наследство, вода и природни ресурси, комуникация и право на зачитане между поколенията.,
Четвъртото поколение човешки права включва нововъзникващи съвременни права като правото на потребителя или правото на информация.
Европейският парламент дори работи от няколко години, за да законодателства по правните и етични аспекти на отговорността на изкуствения интелект, включително роботите.
От 2016 г. терминът електронно лице е добавен и към физически и юридически лица, които имат така наречената правосубектност, т.е. лице, което може да бъде и носител на определени права и задължения. Знаем, че роботите стават все по-автономни и усъвършенствани, така че правният им статус ще продължи да се подобрява.
Правата на детето
Децата, както и възрастните, се раждат с естествен, но и законов набор от човешки и основни права. Обхватът им обаче е ограничен от възрастта и зрелостта. Децата често се наричат по-уязвима група, нуждаеща се от специфична защита.
Конвенцията също така помни групи деца, които се нуждаят от специална закрила и помощ, особено деца без семейство, бежанци или деца с увреждания.
Начинът на тяхното представяне е тясно свързан с правата на детето.В това отношение има определени специфики и методологията на тяхното тълкуване е различна от тази при обучението на възрастни. Детето трябва да бъде по-мотивирано да започне да разглежда значението на правата на човека и тяхната защита. Когато обясните на дете, че основите на защитата на собствените му права са толкова важни, колкото и овладяването на тактиката на карате за самозащита, то ще започне да разбира проблема по-добре. Цялото защитно оборудване може да се използва в момента, когато попадне в позиция по-слаба спрямо някой по-добър обект или по-силна, т.е. към всички, които не мислят добре за това. Това може да бъде институция, държава, училище, местна власт, но също така и родител, учител, политик. Детето трябва да се освободи от страх от авторитети, които нарушават неговите права.
Човешки и основни права по време на пандемията на COVID-19
Пандемията COVID-19 е човешка трагедия с огромни размери и засяга и децата. Според УНИЦЕФ около 1,5 милиарда деца по целия свят не са ходили на училище поради строги карантинни мерки. Новите технологии им помагат да учат и да поддържат връзка с учителите, но има повишен риск те да бъдат негативно засегнати от сайтове с неподходящо съдържание. Много деца също живеят в несигурни социално-икономически условия и имат труден достъп до социални услуги. Те са изложени на риск от бедност.Броят на случаите на домашно насилие се е увеличил. Много от тези случаи се случват при затворени врати, без надзора на учителите и социалните работници. Изисква се и психосоциална подкрепа и разширяване на горещите линии за грижи за деца. Достъпът и реформата на ориентираната към децата правосъдна система също би била предпоставка.Изисква се и изцяло нова стратегия на Европейския съюз за подобряване на правния статут на децата не само по време на пандемия, но и след последствията от пандемията.
По време на пандемията на COVID-19 възрастните и децата са по-изложени на риск от злоупотреби и ограничения на човешките права. От една страна, всеки трябва да следва инструкциите на хигиенисти, епидемиолози и други отговорни държавни органи, от друга страна, тази ситуация може да бъде злоупотребявана от държавата, за да се ограничи личната свобода на гражданите, включително децата.
В интерес на нашата защита държавата приема законодателство и мерки, които пречат на правата на човека или могат да нарушат принципа на равенство. Много европейски правителства са приели извънредни закони и мерки, които ограничават свободата на движение, свободата на изразяване, сдружаване и събрания, както и ограничения на правото на личен и семеен живот и правото на труд. Някои от тези мерки са оправдани, но правителствата трябва да гарантират, че те са законни, необходими, пропорционални и ограничени във времето. Освен това всички мерки трябва да бъдат под независим надзор и да подлежат на редовен преглед.
Ненарушими права
Точно както човек се нуждае от въздух, водна храна за живота си, ние също се нуждаем от защитата на нашите човешки права.
Детето трябва да расте в мир, любов към щастие, достойнство, хармония, свобода, равенство и солидарност. Правата на човека трябва да останат неприкосновени, така че никой да не може да дискриминира дете. На детето трябва да се гарантира същата гама от права в една и съща ситуация.
Правата на човека трябва да останат неприкосновени, така че никоя власт, но нито едно лице да не унижава дете, напр. физическо или психическо насилие или за извършване на други актове на насилие срещу него. Принципът е, че силният никога не може да има предимство пред слабия. За да може всеки да живее без страх да загуби достойнство и свобода и да стане човек без право, роб.
Детето има не само отговорности към родителите и училището, но също така има техните права съгласно законовите документи. Тези права трябва да бъдат зачитани и зачитани от всички. В противен случай има и санкция или наказание за възрастни.
Деца, които са в извънредна ситуация, напр. деца без родители, деца на мигранти, бежанци или деца по време на война, които са в опасност за живота, трябва да имат повишена защита на правата на човека. В този случай всеки трябва да помогне или възрастни, но нашите деца също трябва да подадат ръка за помощ, поне символично. Такъв жест се нарича солидарност и е един от основните принципи, на които се основават правата на човека и трябва да бъде присъщ на цялото общество, основано на хуманистични принципи.
Този период изисква да вземем предвид възможно най-много всички слаби и хора с увреждания, т.е. възрастни хора, деца, търсещи убежище, които биха искали да придобият словашко гражданство, бежанци, мигранти и чужденци. Наистина е трудно за тези хора и техните деца да живеят в тази ситуация. Трябва да защитим всеки от тях, не само от тотална бедност, но и от изключване, от тези, които нарушават човешките им права или ги дискриминират по някаква причина. И не само по време на тази пандемия, но когато обстоятелствата изискват. Защото само човек без характер може да злоупотребява с чуждата слабост.
В заключение е изключително важно децата не само да знаят как да защитят правата си, но и да научат за историята на нарушенията на правата на човека. Децата и младежите трябва да могат критично да оценяват факти от учебниците по история и граждански науки, като причините и хода на Втората световна война. Зверствата от този период са имали толкова опустошително въздействие върху човешкия морал и са разтърсили толкова дълбоко основите на европейските хуманистични идеали, че е необходимо децата да бъдат информирани истински, да бъдат инструктирани за Холокоста и други явни нарушения на правата на човека и да могат да осъждат подобно поведение въз основа на истински аргументи. Необходимо е обаче да се запознаят децата с настоящите случаи на нарушения на правата на човека у нас, в Европа, но и на други континенти. Може би благодарение на нашите усилия и мисията на Детския университет най-накрая успяхме да предизвикам искрен и неподправен интерес към защитата на техните права у децата и затова вярваме, че те ще живеят като уверени мъдри хора, които ще могат да защити поне минимален стандарт своята защита на правата на човека.
Снимка на илюстрацията: Оливър Готинг, pixabay
Оставете отговор Отказ на отговор
За съжаление трябва да влезете, за да оставите коментар.