„Sinon е фантастично успешен трилър“, пише датският Vild med Krimi. Продължение на отличния дебют на шведския писател Дан Селберг Мона. Той вече гениално съчетава политиката на най-високо ниво, международния тероризъм и най-новите научни познания в областта на неврологията и компютърните технологии.

човек който

Няколко пациенти в болница в Стокхолм са в критично състояние. Те се заразиха с неизвестен, но много коварен вирус, наречен NCoLV. Единственият човек, който се е възстановил досега, е Хана, съпругата на професора по компютърни науки Ерик Сьодерквист.

Частна фармацевтична компания Cryonordic работи върху ваксината и казва, че има ваксината на една ръка разстояние. Неизбежно обаче той се нуждае от кръвта на Хана. Ерик се съмнява. Той има основателно подозрение, че обществото е свързано с терористична група.

Аким Кац, известен с псевдонима си Синон, е в израелски затвор. Преди тайните служби да го изложат като шпионин на Хизбула, той е бил най-близкият съветник на израелския премиер. Когато при драматични обстоятелства той бъде освободен, финансистът от Cryonordic му поверява тайна задача. Желанието за отмъщение обаче е по-силно от парите и Синон променя първоначалния си план. Светът е на ръба на пагубна пандемия?

Ерик постепенно открива, че любимата му Хана е в сериозна опасност и единственият човек, който смята, че може да я защити, е агентът на Мосад Рейчъл Папо. Ерик обаче не знае, че нейната хладнокръвност няма граници и ако знаеше само чии заповеди изпълнява сега, никога нямаше да остави Хана сама с нея.

DAN T. SEHLBERG учи пиано, но е привлечен от журналистиката. Още на четиринадесетгодишна възраст той получава първата си репортерска работа за списанието за популярната музика OKEJ. Работил е в ежедневника Aftonbladet, където отговарял за новините от науката и технологиите. Sehlberg притежава MBA от Стокхолмското училище по икономика и днес работи като разработчик в строителството.

Прочетете откъс от новините на Sinon:

част 1
ПОЗДРАВЕНЕ ОТ KETZIOT
ПРЕДИ СЕДЕМ ДНИ. МЕЖДУ СОМАЛИЯ И НАЙРОБИ

African Express Flight XU 529 напусна международното летище Jomo Kenyatta в Найроби с петчасово закъснение. Полетът трябваше да продължи приблизително деветдесет минути. Те нямаха нищо на дневен ред, така че забавянето не им създаде сериозни проблеми. Рейчъл Папо погледна часовника си. Двадесет минути за кацане. Грегър Хазан, дебелият мъж до нея, миришеше на пот и през цялото време нервно разтриваше бедрата си.

Тя узря от прозорец на DC-9. Или беше почти безоблачно. Всичко, което видя, беше безкрайна равнина, пресечена тук-там от самотни тъмни облаци. Кабината миришеше на застояло. Тя затвори очи и се опита да намери най-удобната поза. Сивата пластмасова седалка, тапицирана с оръфана кафяво-зелена кърпа, беше твърда и неподатлива. Напоследък гърбът я болеше веднага щом седна. На последния преглед лекарят тревожно посочи големи замъглени рентгенови лъчи. Повредени са лумбалните прешлени L2 и L3. Нараняванията са настъпили по време на бомбено нападение над апартамента ѝ. Вълната под налягане я хвърли с такава сила, че прелетя над балконското стъкло и удари каменните плочки. Той е претърпял не само множество фрактури и пукнатини, но и нарушения на гръбначния мозък. Според лекарите тя е имала голям късмет. Ако не беше задушила падането с предмишниците си, днес щеше да бъде парализирана. Инстинктивно тя докосна белега на лявата си ръка. Болката в гърба обаче няма да се отърве от нея до края на живота ви.

- Ако имаме късмет, ще имаме време да плуваме преди вечеря.