tbl flm 100x20 mg (близ. PVC/PVDC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение №. 1 до уведомлението за промяна в регистрацията на лекарствен продукт, ев. не. 2011/08453, 2012/04941
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Циталопрам Mylan 20 mg
Филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 24,98 mg циталопрам бромид, еквивалентно на 20 mg циталопрам.
Помощно вещество с известен ефект: 53,28 mg лактоза монохидрат
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Бели, овални филмирани таблетки, маркирани с „CM score 20“ от едната страна и буквата „G“ от другата. Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на големи депресивни епизоди.
Лечение на паническо разстройство, със или без агорафобия.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Начин на приложение
Citalopram Mylan 20 mg трябва да се прилага перорално в еднократна доза, сутрин или вечер. Таблетката може да се приема със или без храна, но винаги трябва да се поглъща с течност.
Дозировка
Възрастни
Лечение на големи депресивни епизоди
Циталопрам трябва да се прилага като еднократна перорална доза от 20 mg веднъж дневно.
В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, дозата може да бъде увеличена до максимум 40 mg на ден.
Антидепресантният ефект може да се очаква едва две седмици след началото на лечението. Лечението трябва да продължи, докато пациентът не се освободи от симптоми за 4-6 месеца, за да осигури адекватна защита срещу възможността за рецидив.
Лечение на паническо разстройство
През първата седмица се препоръчва еднократна перорална доза от 10 mg дневно, последвана от увеличаване на дозата до 20 mg дневно.
В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, дозата може да бъде увеличена до максимум 40 mg на ден.
Максималният ефект се постига след 3 месеца. Може да се наложи продължаване на лечението в продължение на няколко месеца.
Пациенти в напреднала възраст (> 65 години)
При пациенти в напреднала възраст дозата трябва да бъде намалена до половината от препоръчаната доза за възрастни, т.е. 10-20 mg това. Максималната препоръчителна доза за пациенти в напреднала възраст е 20 mg дневно.
Деца и юноши под 18-годишна възраст
Citalopram Mylan 20 mg не трябва да се използва за лечение на деца и юноши под 18-годишна възраст (вж. Точка 4.4).
Намалена чернодробна функция
При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане се препоръчва начална доза от 10 mg дневно през първите две седмици от лечението. В зависимост от индивидуалния отговор на пациента, дозата може да бъде увеличена до максимум 20 mg на ден. Изисква се повишено и особено внимателно титриране на дозата при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. Точка 5.2).
Намалена бъбречна функция
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане. Няма налични данни за случаи на тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 2, скърцане със зъби, безпокойство
Брой пациенти: Циталопрам/плацебо = 1346/545
1 По време на постмаркетинговия период са докладвани случаи на удължаване на QT интервала и камерни аритмии, включително Torsades de Pointes, предимно при пациенти от женски пол, пациенти с хипокалиемия или съществуващо удължаване на QT интервала или друго сърдечно заболяване (вж. Точки 4.3, 4.4, 4.5, 4.9 и 5.1).
2 Съобщавани са случаи на суицидни идеи и суицидно поведение по време на лечението или малко след спиране на циталопрама (вж. Точка 4.4).
Епидемиологичните проучвания, проведени главно при пациенти на възраст 50 и повече години, показват повишен риск от фрактури на костите при пациенти, приемащи SSRIs и трициклични антидепресанти (TCAs). Механизмът, водещ до повишен риск, е неизвестен.
Симптоми на пропуск, наблюдавани при прекратяване на лечението
Прекратяването на лечението с SSRI/SNRI (особено ако е рязко) обикновено води до симптоми на прекратяване. Съобщава се за замаяност, сензорни смущения (включително парестезия и токов удар), нарушения на съня (включително безсъние и интензивни сънища), възбуда или безпокойство, гадене и/или повръщане, треперене, объркване, изпотяване, главоболие, диария, сърцебиене, емоционална нестабилност., раздразнителност и зрителни нарушения. Тези симптоми обикновено са леки до умерени по тежест и ограничени по обхват, но могат да бъдат по-тежки и/или постоянни при някои пациенти. Следователно, ако лечението с циталопрам вече не се изисква, се препоръчва лечението да се прекрати чрез постепенно намаляване на дозата (вж. Точки 4.2 и 4.4).
4.9 Предозиране
Опитът с предозиране на циталопрам в клиничната практика е ограничен и в много случаи включва съпътстващо предозиране с други лекарства/алкохол. Съобщавани са фатални случаи на предозиране само с циталопрам, но повечето фатални случаи включват съпътстващо предозиране с други лекарства.
Следните симптоми са наблюдавани при съобщени случаи на предозиране с циталопрам: гърчове, тахикардия, сънливост, кома, ступор, предсърдни и камерни аритмии, удължаване на QT интервала, гадене, повръщане, тремор, хипотония, сърдечен арест, хиперветардия, цианоза замаяност, блок на рамото на Tawar, Удължаване на QRS, хипертония, мидриаза, Torsades de Pointes и изпотяване.
Не е известен специфичен антидот за циталопрам. Лечението трябва да бъде симптоматично и поддържащо. Трябва да се обмисли прилагането на активен въглен, осмотичен лаксатив (лаксатив като натриев сулфат) и стомашна промивка. Ако се появи нарушено съзнание, пациентът трябва да бъде интубиран. ЕКГ и жизнените показатели трябва да бъдат наблюдавани.
ЕКГ изследването се препоръчва в случай на предозиране при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност/брадиаритмия, при пациенти, приемащи едновременно лекарства, които удължават QT интервала, или при пациенти с променен метаболизъм, напр. увреждане на черния дроб.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: антидепресант, селективни инхибитори на обратното поемане на серотонин
ATC код: N06AB04
Доказано е, че циталопрам е мощен инхибитор на поглъщането на серотонин (5-НТ). Дългосрочното лечение с циталопрам не предизвиква толерантност към инхибиране на поглъщането на 5-НТ.
Циталопрам е най-селективният инхибитор на обратното поемане на серотонин (SSRI), описан до момента с минимален ефект върху усвояването на норепинефрин (NA), допамин (DA) и гама-аминомаслена киселина (GABA). Циталопрам няма или има много нисък афинитет към група рецептори, включително 5-НТ1А, 5-НТ2, допамин D1 и D2 рецептори, алфа 1, алфа 2 и бета адренорецептори, хистамин Н1 рецептор и мускаринов холинергичен, бензодиазепин и опиоид рецептори. Това се различава от много трициклични антидепресанти и от някои други SSRI. Отсъствието на рецепторен афинитет се потвърждава с помощта на различни in vitro функционални анализи върху изолирани органи, както и in vivo функционални анализи. Липсата на рецепторни ефекти може да обясни защо циталопрам причинява по-малко традиционни странични ефекти като сухота в устата, нарушения на пикочния мехур и червата, замъглено замъглено зрение, седация, кардиотоксичност и ортостатична хипотония.
Циталопрам, подобно на трициклични антидепресанти, други SSRI и МАО инхибитори, потиска REM фазата на съня и удължава съня, характеризиращ се с дълбоки бавни вълни. Потискането на REM (бързо движение на очите) фаза на съня се счита за показател за антидепресантна активност. Въпреки че циталопрам не се свързва с опиоидните рецептори, той усилва антиноцицептивния ефект на често използваните опиоидни аналгетици. След приложение на циталопрам се наблюдава увеличаване на индуцираната от d-амфетамин хиперактивност.
Основните метаболити на циталопрам са всички SSRI, въпреки че съотношението на тяхната сила и селективност е по-ниско от това на циталопрам. Съотношението на селективност на метаболитите на циталопрам обаче е по-високо от много други SSRI. Метаболитите не допринасят за цялостния антидепресивен ефект.
В двойно-сляпо, плацебо-контролирано ЕКГ проучване при здрави индивиди се наблюдава промяна в QTc (Fridericia корекция) от изходно ниво от 7,5 ms (90% CI, 5,9 - 9,1) при 20 mg/ден и 16 mg/ден. 7 ms (90% CI, 15,0 - 18,4) при 60 mg/ден (вж. Точки 4.3, 4.4, 4.5, 4.8 и 4.9).
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция: Абсорбцията е почти пълна и не зависи от приема на храна (средно Tmax 3,8 часа). Пероралната бионаличност е около 80%.
Разпределение: Привидният обем на разпределение (Vd) β е приблизително 12,3 l/kg. Свързването на плазмените протеини на циталопрам и неговите основни метаболити е по-малко от 80%.
Биотрансформация: Циталопрам се метаболизира до активен деметилциталопрам, дидеметициталопрам, циталопрам N-оксид и до неактивно дезаминирано производно на проприоновата киселина. Всички активни метаболити също са SSRI, макар и по-слаби от циталопрам. Непромененият циталопрам е преобладаващото съединение в плазмата. CYP 2C19 е основният метаболизиращ ензим. Изоензимите на CYP 3A4 и CYP 2D6 могат да допринесат до известна степен в метаболизма.
Елиминиране: Елиминационният полуживот (T1/2β) е приблизително 1,5 дни, а системният плазмен клирънс (CI)
циталопрам е около 0,33 l/min, а пероралният плазмен клирънс (CIoral) е около 0,41 l/min.
Циталопрам се екскретира главно от черния дроб (85%), а останалата част (15%) от бъбреците. Около 12-23% от дневната доза се екскретира с урината под формата на непроменен циталопрам. Чернодробният клирънс е около 0,35 l/min, а бъбречният клирънс е около 0,068 l/min.
Кинетиката е линейна. Стационарните нива на циталопрам се достигат за 1-2 седмици. При дневна доза от 40 mg се постигат средни концентрации от 250 nmol/l (100-500 nmol/l). Няма ясна връзка между плазмените нива на циталопрам и терапевтичния отговор или нежеланите събития.
Пациенти в напреднала възраст (≥ 65 години): Доказано е, че възрастните пациенти имат удължен полуживот на елиминиране и намален клирънс поради намалените метаболитни нива.
Чернодробно увреждане: При пациенти с чернодробно увреждане циталопрам се елиминира по-бавно. Елиминационният полуживот на циталопрам е приблизително два пъти по-дълъг и стационарните концентрации на циталопрам при дадена доза ще бъдат приблизително два пъти по-високи от тези при пациенти с нормална чернодробна функция.
Бъбречно увреждане: При пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане циталопрам се елиминира по-бавно, но без съществен ефект върху неговата фармакокинетика. Понастоящем няма информация за лечението на пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс).